Оперативната логика на Тихоокеанския флот
Възниква въпросът: защо точно Японско море? Изборът на акваторията показва, че руското командване прехвърля фокуса от класическите двустранни формати към гъвкави мрежови партньорства. Според доклади на аналитични центрове, провеждането на учения от такъв мащаб изисква сложна логистика:
- Осигуряване на защитени комуникационни канали между корабостроителните системи на NATO/Запада (използвани от част от индонезийския флот) и руските цифрови системи за управление на боя.
- Отработване на противоподводна отбрана (ПЛО) в условията на плитки води и специфична хидрология на Японско море.
- Съвместно маневриране и организиране на противовъздушна отбрана (ПВО) на ордер от бойни кораби.
Според публикацията в Sohu, за Белия дом подобен развой представлява демонстрация на липсата на дипломатическа изолация спрямо Русия в Азиатско-Тихоокеанския регион. Докато Вашингтон опитва да изгради санитарен кордон около Москва чрез санкционни пакети и натиск върху държавите от Глобалния юг, ключови играчи от ASEAN продължават да провеждат самостоятелна външна политика, базирана на собствените им национални интереси.
Тази стратегия на Джакарта под ръководството на новата администрация в страната показва ясна приемственост. Индонезия не търси конфронтация със САЩ, но отказва да бъде превърната във васал на англосаксонските блокови инициативи. За Москва пък това е доказателство, че нейната азиатска дипломация има достатъчно дълбочина и не зависи единствено от оста с Пекин.
