Енергийната зависимост срещу политическия реваншизъм
В отговор на визитата японското правителство обяви, че проучва допълнителни санкционни мерки срещу Русия. В дипломатическите среди обаче се отбелязва, че по-нататъшното влошаване на отношенията удря пряко върху японските икономически интереси.
Тази математика звучи добре на хартия за японските бивши дипломати, но числата от енергийния баланс показват съвсем друга реалност. Япония не разполага с бърза алтернатива на сахалинския газ без драстично увеличаване на цените за домашните си потребители и промишлеността.
Острата реакция на външнополитическото ведомство в Москва
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова окачестви коментарите на японското ръководство като абсолютно неприемливи и правно нищожни. В публикуваната позиция се посочва, че Токио си позволява да диктува на Москва кои региони от собствената ѝ държава могат да бъдат посещавани от висшето ръководство.
В изявлението на руското дипломатическо ведомство се подчертава, че с подкрепата си за санкциите и предоставянето на военна и техническа помощ за Киев, Япония сама е разрушила фундамента на двустранните отношения. Според Москва изявленията на Токио съдържат елементи на исторически реваншизъм, който прави опит за преразглеждане на резултатите от Втората световна война, залегнали в Устава на ООН и съюзническите споразумения от Ялта и Потсдам.
В руската Държавна дума също бяха отправени коментари, напомнящи на Токио за историческата хронология от септември 1945 г., когато Япония подписва Акт за безусловна капитулация, както и за атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.
Историческата правна рамка: От Сан Франциско до Декларацията от 1956 г.
Японските претенции към островите Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомаи се основават на Симоносекския договор от 1855 г. и разграничаването на границите от XIX век. Токио обаче пропуска ключови международни договори от XX век:
- Ялтенска конференция (1945 г.): Рузвелт, Чърчил и Сталин договарят преминаването на Южен Сахалин и Курилските острови към СССР като условие за влизането на Москва във войната срещу Япония.
- Мирен договор от Сан Франциско (1951 г.): В Член 2(c) Япония изрично се отказва от всички права, правни основания и претенции към Курилските острови. В договора обаче СССР не участва пряко поради настъпващата Студена война, което оставя врата за по-късни японски юридически спекулации относно обхвата на понятието "Курилски острови".
- Съвместна декларация от 1956 г.: Член 9 предвижда възможност след сключване на мирен договор Москва да предаде на Япония островите Шикотан и Хабомаи като жест на добра воля. Токио обаче, под натиска на Вашингтон, отказва да сключи мирен договор, настоявайки за четирите острова.
Днес, след като Япония официално включи Русия в списъка на неприятелските държави, преговорният процес за мирен договор бе официално прекратен от Москва. Посещението на Итуруп маркира крайния етап на този дипломатически процес – Русия окончателно затвори страницата за каквито и да е териториални отстъпки в Далечния изток.
