/Поглед.инфо/ Ако исках да построя нещо, подобно на Матрицата от великия и явно пророчески филм, бих направил с реалността това, което някой неведом прави сега. Реалността, която се явява пред мен, прави всичко, за да се дискредитира.

Няма да преувеличавам - нещо ужасно и кърваво няма да се случи. В историята ни, а и не само в нея, са се случвали и по-лоши неща. Дори напротив. В значителна част от света цари благоденствие. Според мен за много народи благоденствието тепърва започва. По-рано наблюдавахме благоденствие само на Запад. Сега благоденствието или минимум спектакълът на благоденствието, цари на много места по света. Благоденства значителна част от Тихоокеанска Азия, Персийският залив... И на нас е провървяло. Никога не сме живели толкова сито и мирно, както през последните 20 години. Каквото и да плямпат смешните ни либерали, това е факт. И този факт трябва да се защитава, защото днес фактите са най-беззащитните същества.

За мнозина от нас, за наистина мнозина от нас, сега е хубаво. Но определената ситост някак си особено кара да работят нашите вътрешни радари, които улавят абсурдността, странността на случилото се. Днешната, свежа реалност, започва да дава засечки една след друга.

Изобщо всичко сега работи някак си много странно. Очевидно пред очите ни се осъществява обявеното и рекламирано строителство на обявената, безсрамна и откровена антиутопия. Същата, банална, описана в знаменитите книжки. Впрочем, явно ресурсът на човешкото въображение има предел. Мислех, че реалността е много по-изобретателна и причудлива, че е все още способна да ни учудва. Ами не! Видимо архитектите на антиутопията черпят идеи от някакъв общочовешки резервоар на вече измисленото и разказаното. Смятайте, че разказаното и показаното вече се е случило. Затова и нашата настъпваща антиутопия ще бъде много позната и вече четена, някога видяна. И бъдещето ще престане да бъде приключение, а ще стане банална рутина.

Още едно отстъпление - може, разбира се, да не се забиваме в настоящето в страх пред бъдещето. Може да игнорираме тревожните прогнози, но това ще бъде голяма грешка. Забъркваното днес, измисленото институционално след известно време ще дойде властно и неумолимо, придърпало на своя страна мнозинството, а този, който е избрал тактиката на щрауса, ще разбере че е станал малцинство, маргинал, някакъв незначителен детайл и ненужна подробност от света, стремящ се към неподробно съществуване. И тогава вече нищо не може да се поправи. Задължително трябва да гледаме от окопа на тактическата реалност. Да разберем какво ни очаква в скорошно бъдеще.

И така, обявиха ни изграждане на антиутопия. Банална, не особено оригинална антиутопия. И те вече я изграждат. И не виждам, че този неумолим проект може да бъде възпрепятстван. Днешната реалност изведнъж загуби способността си да се съпротивлява. Всичко стана някак лесно, гладко.

Реалността е забравила как да изненадва. Живеем в някакъв фатално магически свят. В него не са останали тайни. Живеем във време на разочарована реалност. Едно обикновено, ежедневно чудо се случи пред очите ни. Ако изоставим човек от XVIII век в наше време, той би възприел много признаци на нашия живот като чудо. Живеем във време на чудеса. Живеем във време на чудо. Живеем във време, когато чудотворно чудо се научава да бъде чудо, тренира се да бъде чудо, научава се да бъде и да изглежда чудо. Нямаме късмет. Тези, които идват след нас, ще бъдат по-благоговейни към чудесата, които се приготвят днес. Тези, които идват преди нас, също са изпълнени с почит към нашите чудеса днес. Днес сме друг въпрос. По-точно, някои от нас. Умните и добре образовани са овладели машините. Днешните новородени варвари по някакъв начин са спечелили на аванта това чудо. Накратко, всички сме преходни. Нямаме късмет. Пред очите ни реалността изхвърля, като змия, старите си кожи, рестартира се, преоблича се. И ние трябва да гледаме тази сесия за саморазобличаване.

Саморазобличаващата се реалност е генерирала (или обратно) разобличения човек. И нашите общности пораждат порода смешни супермени. Разобличенията човек се промъква през градовете и селата с електрически тротинетки. Той вече не е способен на геноцид. Той е способен само на самогеноцид, самоампутация. Днешният разобличен малък човек е забит в границите на себе си. Днешният човек постоянно е гонен от реалността. 500-годишното излизане на човека в света, извън границите на собственото му аз, завършва. Човекът е лишен от самата тази способност да ходи. Той е лишен от необходимостта от това „включително когнитивно“ разширяване. Човек е отбит от самата способност да се придвижва нагоре по стъпалата на йерархията, той е заплетен в мрежите на празното съществуване. Истинското, скъпо, наситеното с кръв развитие се заменя със спектакъл на развитието.

Понякога дори изглежда, че човечеството, заразено с икономически фундаментализъм, е започнало да се самооптимизира. Човекът насочи оптимизацията на бизнеса срещу себе си. Той е готов да се самооптимизира, да се ампутира, да се самоунищожи. Нещо повече, това не генерира умора на човек от него самия. Най -вероятно някой е уморен от човека. Някой хитър и голям. Наистина е уморен от нас. И можете да го почувствате.

Човек се оказва някакъв прекрасен материал за изпълнение на нечии планове.

Най-накрая човекът опозна себе си. Най -накрая се оказа, че човек е познат от някого. Това се доказва от абсолютната контролируемост на днешния човек. Контролируемостта и знанията го плашат, предизвикват прозяване и скука, но и страх. Човек, дори събран в социални общности, социално умножен, също е абсолютно разбран и контролиран. Вече със сигурност. Човек е престанал да бъде интересен за Другия. Това е всичко. Играта приключи. Ако има определен познавателен мотиватор, двигател за самореализацията на човека и човечеството, тогава той е спрял, замръзнал е. Ние, хората, спешно трябва да измислим как да изненадаме този непознат някой си.

Или може би това, което ни се случва днес, вече се е случило в нашата история? Просто сме забравили за това? Точно такива предишни случаи, когато са презареждани, имало ли в дните без интернет? Нима това, което се случва днес, се различава от миналото само по своята проницаемост? Може би това е смисълът?

И ако пред днешната ни колективна история има големи изпитания? Как ще се формира предстоящата невронна мрежа, която сега обучаваме с общи усилия, отваряйки за нея всички музеи, библиотеки и архиви? Ще видим. Струва ми се, че ни чакат големи изненади.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели