/Поглед.инфо/ На 15 ноември се проведе видеоконферентна среща между Си Цзинпин и Джо Байдън. Срещата е инициирана от американска страна. В резултат на срещата страните останаха на предишните си позиции по всички повдигнати въпроси.

Основното място в дискусията, съдейки по официалните доклади и коментари, е заел проблемът с Тайван. Освен това Байдън и Си Цзинпин са обсъдили правата на човека, изпълнението на първата фаза на търговското споразумение, въпросите на двустранната икономическа конкуренция, състоянието на сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион, климатичната криза, борбата с коронавируса, мерките за решаване на проблема с енергийните доставки и са обменени мнения за КНДР, Афганистан и Иран.

И двамата лидери са се съгласили, че състоянието на отношенията между САЩ и Китай има решаващо влияние върху световната икономика и международната сигурност. Съществува общ консенсус относно важността на „управлението на конкуренцията“ и поддържането ѝ под контрол. Това е мястото, където общото на позициите приключва. Официалните протоколи и изявления от срещата показват характерна разлика в изходните позиции на страните.

Ако президентът на Китайската народна република изтъква равенството и взаимноизгодните отношения като основни принципи, които изключват „играта с нулева сума“, то президентът на Съединените щати се съсредоточава върху „управление на конкуренцията и стратегическите рискове“ в американско-китайските отношения .

Си Цзинпин е изложил три принципа за постигане на взаимно разбирателство между КНР и Съединените щати. Първо, взаимното уважение на социалните системи и начините за взаимно развитие, основните интереси и правото на развитие. Второ, мирното съжителство. Трето, взаимноизгодното сътрудничество. Тъй като интересите на КНР и Съединените щати са „дълбоко преплетени“, тяхното обединение ще бъде от полза и за двете страни, а конфронтацията ще „вреди и на двете“.

Президентът на КНР е признал, че има различия между КНР и Съединените щати, но „основното е да ги управляваме конструктивно и да избягваме тяхното разширяване и засилване“. Той е подчертал, че Китай не възнамерява да налага своя модел на други страни, а, напротив, винаги е насърчавал другите „да намерят свой път за развитие, подходящ за собствените им национални условия“.

Американският подход може да се намери в доклада на Белия дом. В него се казва, че срещата „е била за това как двамата лидери са обсъдили начините за отговорно управление на конкуренцията“ между САЩ и КНР и „създаването на рамка за тази конкуренция“.

За разлика от Си Цзинпин, президентът на САЩ е дал приоритет на важността на управлението на "стратегическия риск". Той е отбелязал необходимостта „за да не се ескалира конкуренцията в конфликт“ и „да се поддържат отворени комуникационни линии“.

Байдън е казал, че американската страна „не се стреми да промени китайската система“, не се стреми да се противопоставя на Китай чрез укрепване на съюзническите отношения и не възнамерява да влиза в конфликт с Китай, както твърди китайската страна.

Стойността на подобни изявления обаче е малка. Първо, очевидно е участието на американски съюзници в конфронтацията с КНР (създаването на АУКУС, натискът върху Япония и прочее). Второ, изоставяйки опитите за промяна на китайската политическа система (поради неуспеха на тези опити), Съединените щати променят само методите за ограничаване на КНР. Основната грижа на Вашингтон е в процеса на ограничаване на Китай да не се натъкне на силов отговор.

Както вече споменахме, страните са посветили по-голямата част от времето си на тайванския проблем. Тук позициите на САЩ и Китай се разминават. По време на разговорите Байдън отново е потвърдил ангажимента на САЩ към политиката на „един Китай“, като същевременно се противопоставя на всяка промяна в статуквото и всякакви действия, които „подкопават мира и стабилността през Тайванския проток“. Президентът на Китайската народна република е информирал Байдън, че ситуацията в Тайванския проток започва да се влошава, след като тайванските власти многократно се опитват да „разчитат на Съединените щати за независимост“ и „някои политици“ в Съединените щати са отговорили на тези призиви . Си Цзинпин е предупредил, че ако „сепаратистките сили на Тайван пресекат „червената линия“, КНР “ще трябва да предприеме драстични мерки“.

На срещата президентът на САЩ е изразил загриженост относно нарушенията на човешките права в Синцзян, Тибет и Хонконг, но Си Цзинпин се е противопоставил на това, че темата се използва за намеса във вътрешните работи на другите. Той е подчертал, че разбирането за правата на човека и демокрацията като цяло „не е индивидуален продукт”, което означава, че в света има много модели на демокрация и западният модел е само един от тях.

На фона на тези въпроси темата за търговските тарифи не е била особено забележима по време на разговора и не е предизвикала много дискусии. Китайската страна е посочила недопустимостта на политизирането на китайско-американските търговско-икономически отношения и използването на темата за националната сигурност като претекст за „потискане на китайски компании“.

Докосвайки въпроса за борбата с изменението на климата, президентът на КНР е формулирал принципа на "обща, но диференцирана отговорност", като посочи, че развитите страни трябва вярно да изпълняват задълженията, наложени им от тяхната история.

В заключение трябва да се отбележи, че „управлението на конкуренцията“ по американски начин предполага едностранно предимство за САЩ в отношенията с Китай, с което Пекин никога няма да се съгласи.

Трезво оценявайки несигурните перспективи за двустранните отношения, вестник “Глобал Таймс” пише в редакционна статия, че „стратегията на САЩ за ограничаване на Китай не се е променила и вероятно няма да се промени“. И китайският народ трябва да помни, отбелязва вестникът, че може да разчита единствено на себе си.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели