/Поглед.инфо/ Китай и Индия сериозно се скараха със Световната здравна организация. Причина: опит на „определени сили“ (повече за тях по-долу) да преиграят глобалните резултати от поучителна история на пандемията. Тоест просто се събраха и се опитаха все пак да спечелят пропагандната война на този доста забравен фронт.

И ето защо той е полузабравен: нормалните хора, наброяващи милиарди, просто отхвърлят темата за коронавируса днес. Човешкият мозък вече не е в състояние да понася ежедневното бомбардиране на данни, които първоначално предизвикваха дълбоки емоции – страх, паника, омраза, отчаяние. Всъщност ето един от резултатите, споменати по-горе: отначало беше възможно да се изпомпват всички тези емоции до краен предел, а след това - изведнъж никаква реакция. Бензинът е свършил. Така е устроен човек - не можете да го разтърсвате безкрайно.

Но някой искаше да държи хората в паника и затова СЗО спонсорира и публикува проучване, според което всъщност в света като цяло почти три пъти повече хора са починали от вируса, отколкото официалните данни, тоест 14,9 милиона души. И е ясно кои държави подценяват статистиката повече от други: които имат население от приблизително 1,4 милиарда, тоест Китай и Индия. Да кажем веднага, че в най-добрите традиции на СЗО това не са истински мъртви, а оценени. Тоест, говорим за история на ужасите, базирана на математически компютърен модел.

Тема за отделен и дълъг разговор е как се държа СЗО през изминалата история на вируса. Но накратко, тя се държеше срамно, като в същото време раздава абсолютно противоположни позиции. И от самото начало имаше битка за контрол на СЗО - битка между Запада и Изтока, тоест преди всичко Китай. Но имаше (и съществува) трети фронт: кой каза, че най-големият отрасъл на световната икономика, медицинският бизнес, трябва да следва нечия държавна политика, без да осъзнава собствените си интереси? Тази публика също взе участие в схватките. Междувременно СЗО продължава да подготвя някаква глобална среща на върха, на която ще бъде предложена нова функция на тази организация: тя иска да получи правото да дава заповеди на целия свят - да затваря предприятия, да вкарва хората в блокиране и всичко това над главите на правителствата. Глобалните санитари харесаха вкуса на силата, те осъзнаха, че могат да направят неща, които никоя ядрена бомба не може да направи, и искат да го направят отново.

Индийското правителство реагира яростно на действията на СЗО, тъй като е обвинено в подценяване на данните десет пъти, тоест това е същото като масово убийство поради грешни политики и най-малкото укриване на фактите. Но в борбата срещу правителствата винаги ще има професионални разпространители на ужаси като „трупове, плаващи по реките в Индийския океан“. Такива хора – ясно е, че в американските медии – сега си произнасят присъдата: нямаме нужда от вашия „фалшив национализъм“, а загиналите индийци „заслужават повече от цифри“.

С Китай историята е по-сложна. Основната причина за скандала е фразата на ръководителя на СЗО Тедрос Гебресус, че политиката на Пекин за "нулев коронавирус" е неустойчива, тоест страната няма да може да я държи вечно. Като цяло една обречена политика. И Гебресусказа това на пресконференция за този доклад, с компютърни китайци и прочее покойници.

Борбата със СЗО е за завладяването (след пандемията) на информационното поле. Знаем че Западът може да създаде информационни фантоми с огромни размери, включително без никаква връзка с фактите.Знаем. И сега, разчитайки на това, че СЗО отново залита към Запада, се създава образът на държава за вътрешния китайски и международния потребител, подлагаща своите граждани на безпрецедентни зверства със затварянето на цели градове. (Сякаш например демократите в САЩ и техните европейски колеги не са направили същото.) И този образ значително подкопава международната репутация на страна, която се гордее с победите си над вируса: факт е, че това, което е предизвиквало вчера възхита у хората, днес предизвиква у тях ужас.

Пекин от своя страна активно отвръща и обяснява буквално всеки ден, че властите на САЩ са виновни за масови убийства, защото не могат да приложат същата политика като в Китай, за да спрат вируса. Според местни оценки (отново това е компютърна симулация) Америка е виновна за появата на 200 хиляди „ковид сирачета“, за заразяването на 13 милиона деца, защото започна да премахва ограниченията твърде рано. И също, че там от вируса умира един на сто души над 65 г. Като цяло това е едно нефункциониращо общество и държава, която не лови мишки.

Вярно е, че игрите с ужасни числа днес вече не впечатляват никого. Нито от едната страна, нито от другата.

Пандемията, припомняме, започна с американски обвинения към Китай, че е изпратил заразата в Съединените щати, може би дори умишлено. И завършва с обвинения, че същият Китай (или Индия) подценява данните за смъртността, но в същото време се бори твърде активно със същата инфекция. Не търсете тук логика и истина. И последователност, безпристрастен арбитър също. Така че човек може да забрави за всякаква глобална борба срещу болестите, както и за отчетливата роля на СЗО в тази борба.

Превод: В. Сергеев