/Поглед.инфо/ „Глобалната битка на наративите е в разгара си и досега не сме спечелили.“ Тези думи на главния дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел прозвучаха доста неочаквано, защото по същество са признание за постиженията на Русия в информационната война срещу Запада. Как се води тази глобална битка и с помощта на какви оръжия Русия успешно се противопоставя на колективния Запад в нея?

Двойни стандарти. Това впечатление остава най-често от западната политика в Русия. Официални лица, журналисти, обикновени хора - всички те не спират да се учудват как Западът използва тези стандарти в антируската реторика.

И те не са изненадани от виртуозността или тънкостта на употребата им, а по-скоро от тяхната предизвикателна наглост. Ето например твърденията, че Русия е нарушила Минските споразумения (когато Украйна ги е нарушила). Или плача за "ударите по цивилното население на Украйна" - по време на редовния обстрел от Украйна на гражданската инфраструктура на Донецк. И, разбира се, те обвиняват Русия във всички възможни грехове - от световните цени на храните до повишаването на цената на горивото в американските бензиностанции.

Светът на конструктивизма

На чудещите се обаче обясняват, че няма нищо странно. Западните политици просто са големи фенове на конструктивизма – тоест те вярват, че медиите, които контролират, могат да конструират реалност въз основа на наративите, които насърчават.

Наратив е буквален превод на "история", "разказ". В случая това е разказ за случващото се в отношенията между Русия и Запада, Русия и Украйна. Ами ако Си-Ен-Ен, Би-Би-Си, “Ню Йорк Таймс”, “Дейли Мейл” и цялата западна независима журналистическа армия единодушно напише, че Русия е зло, тогава целият свят ще повярва. И няма значение, че представители на Русия ще опровергаят тези тези, та дори и с доказателства. Малко хора ще чуят това, защото лъвският дял от глобалното информационно пространство (включително социалните мрежи) е под контрола на западните медии.

Западните наративи достигат до населението на незападните страни. Това са западните версии, които се пробутват (директно или задкулисно) на лидерите на тези незападни страни. Лидерите, които не искат да се противопоставят на информационната тенденция и западните ценни указания, са принудени или да гласуват срещу Русия на различни платформи (например Общото събрание на ООН), или, ако са достатъчно смели, да се въздържат. Не е изненадващо, че нито една от страните от Г-20 и БРИКС (с изключение, разбира се, Русия) не гласува против резолюцията на Общото събрание от 2 март, осъждаща „руското нахлуване в Украйна“.

Не проработи

Съответно, казаха конструктивистите, позицията и обясненията на Русия са много по-малко убедителни от използваните от Запада. Поне за значителна част от населението на нашата планета. Това означава, че Западът печели информационната война – или „войната на наративите“. Просто защото така работи.

Оказа се обаче, че това не е така. Че войната на наративите, ако Русия не я е спечелила, то със сигурност не я е и загубила. И това го каза не кой да е, а един от основните рупори на антируската пропаганда на Запад.

„Г-7 и страните с подобно мислене са обединени в осъждането и санкциите срещу Русия. Но други страни, а тук можем да говорим за мнозинството от Глобалния юг, често заемат различна гледна точка. Глобалната битка на наративите е в разгара си и досега не сме спечелили“, оплаква се еврокомисарят по външните работи Жозеп Борел.

Въпреки цялата мощ на западните медии, целия страх на „глобалния юг“ (тоест страните от Африка, Латинска Америка и Азия) пред американците, които налагат антируските настроения на света, десетките милиарди долари изразходвани за популяризиране на западния информационен дневен ред, са „недоходоносни“.

Това се случи не защото Западът внезапно загуби контрол над информационната сфера - не, контролът остава. И не защото руските политици и медии започнаха да използват някакви нови тези. Работата е там, че лидерите и населението на незападните страни се оказаха в реалност, в която бяха въведени следвайки двойните стандарти на Запада - и в тази реалност те изведнъж усетиха правотата на Русия.

Правила срещу хегемонията

Така Глобалният Юг не е съгласен с ключовия наратив на Запада защо целият свят трябва да се обединява срещу Москва. „По-голямата част от незападните страни в света не са съгласни да приемат западната гледна точка, че ако Русия победи, това ще означава колапс на целия световен ред“, разкрива Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни изследвания,европеистика и международни изследвания във Висшаташкола по икономика.

Вероятно защото сега, през 2022 г., те просто не виждат такъв ред - тоест система, основана на еднакви правила за всички, на международното право. Системата се разпада през последните 20 години и сега незападните страни изпитват какво е да живееш в свят без ред. Свят, в който държавите правят това, което могат, а не това, което трябва.

Освен това този ред е разрушен не от руснаците, а от САЩ. И го унищожиха толкова предизвикателно и редовно, че никакви демагогски трикове не могат да скрият вината им. „Те, под различни предлози, включително за осигуряване на собствената си сигурност, действат на хиляди километри от националната си територия. И когато им пречи международното право и Устава на ООН, го обявяват за отживелица. И когато нещо отговаря на техните интереси, те веднага се позовават на нормите на международното право, Устава на ООН, международните хуманитарни права“, каза Владимир Путин.

Същата схема се използва и сега, по време на руската специална операция в Украйна. „Западът многократно е извършвал международни престъпления, нарушавал е международното право, извършвал е актове на агресия и сега, разбирате ли, говори за недопустимостта на използването на военна сила срещу суверенна държава, обвинявайки Русия за това“, обяснява Дмитрий Суслов.

Под „ред“ Западът разбира собствената си система на хегемония, в рамките на която прави каквото си поиска. И в битката на наративите „ред срещу хегемония” незападните страни сега разбират, че за да се установи истински ред, западната хегемония трябва да бъде разрушена.

„Те не подкрепят западната хегемония и не искат възстановяването на западната хегемония”, обяснява Дмитрий Суслов. „Те виждат такава борба като предизвикателство от Русия срещу тази хегемония и вътрешно подкрепят Русия. В крайна сметка, ако Москва надделее, тогава хегемонията на западния свят ще изпадне в най-дълбока криза. И нейният окончателен и необратим финал е от полза за огромното мнозинство от незападните страни. При това както за тези, които искат възстановяване на международното право, така и за тези, които не се надяват на закона и искат да защитят интересите си сами, без да се съобразяват с американската позиция.

Сигурността е заложена на карта

Западните наративи също губят други битки, по-специално битките за храна и енергия. „Незападните страни не са съгласни, че Русия е виновна за световната енергийна криза. И с това, че Русия е виновна за световната хранителна криза. Тоест с тези линии, които всячески се прокарват от Европейския съюз (лично от Борел) и от колективния Запад като цяло“, казва Дмитрий Суслов. Да, лидерите на САЩ и ЕС редовно казват на „града и света“, че поради действията на Русия в Украйна цената на храната рязко се е повишила, а поради желанието на Путин да „отмъсти на Запада“ цената на въглеводородите също скочиха. В това обаче не вярват нито западните жители, нито незападните. Освен това почти никой от лидерите на развиващите се страни дори не хвърли вината за тези процеси върху Москва.

Очевидно причината е, че рязкото покачване на цените на зърното и петрола или засяга, или скоро ще засегне, повечето от режимите на „глобалния юг“. Ще предизвика икономически кризи, които вече водят (както в случая със Шри Ланка) до оставки и преврати.

Следователно лидерите на развиващите се страни не са готови просто да гледат с пуканки тази битка на наративите (както биха могли например по време на дипломатическите битки около Минските споразумения) - те са искрено заинтересовани от решаването на проблема. И разбират, че Москва в никакъв случай не създава този проблем.

„Незападните страни, разбира се, са наясно, че именно Западът е отговорен както за световната енергийна криза, така и за световната продоволствена криза“, казва Дмитрий Суслов. В края на краищата Западът е този, който налага санкции, които пречат на Русия (а именно Русия, а не Украйна) да изнася своето зърно на кораби. Именно Западът с политиката си „няма да позволим на Русия да изнася петрол и газ“ предизвика хаос на пазара на въглеводороди.

Оказва се, че Западът, прокарвайки антируските си наративи, излиза извън границите на руско-западните отношения. Това застрашава сигурността на страните и правителствата в Глобалния юг. Не е изненадващо, че в тази ситуация тези държави са на страната на Москва: те не се присъединяват към западната политика на осъждане на Русия, не участват в хибридна война срещу Москва и поддържат конструктивни отношения с Кремъл. Това означава, че Борел и компанията няма да успеят да ги привлекат на своя страна. Особено чрез двойни стандарти.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com