/Поглед.инфо/ Разговорите под сурдинка за това, че шефът на ВСУ Валерий Залужни ще кандидатства за мястото на Зеленски, най-накрая получиха известно потвърждение в Украйна. Кой и защо хвърли тази идея в публичното пространство и какви са отношенията между Запада и лидера на режима в Киев?

Американците успяха да изградят в Украйна идеална схема за сътрудничество между военните и гражданските власти: за военния компонент отговаря ръководителят на ВСУ Валерий Залужни, за политическия - президентът Владимир Зеленски, за икономическия - министър-председателят Денис Шмигал. Последният няма политически амбиции и се контролира от еднопартийно мнозинство във Върховната Рада.

Зеленски и Залужни практически не се месят в делата на другия и съответно почти не влизат в конфликт. За възможните им противоречия доскоро се знаеше само на ниво слухове. Вярно е, че тези слухове бяха опровергани от украински източници, което намеква, че те не са напълно безпочвени.

Но с наближаването на президентските избори в Украйна, които трябва да се проведат на 31 март 2024 г., все повече хора говорят за възможността Залужни да участва в тези избори. И това в крайна сметка е пряка заплаха за властта на Зеленски. В Украйна за първи път заговориха за това през втората половина на миналата година - на фона на успеха на ВСУ по време на настъплението около Харков. Тези разговори обаче имаха личен характер. И едва на 12 ноември по “Канал 5” генерал Дмитрий Марченко каза, че ще се радва, ако Залужни участва в изборите - видите ли на страната ѝ трябва човек с опита на генерал Дьо Гол.

Самото изявление на Марченко изглежда като партенка. Марченко, разбира се, е военен, но сега е неофициален човек. Освен това от 2019 г. той е обект на криминално разследване във връзка с кражба в отдела за материално осигуряване на ВСУ. И изведнъж тази личност започва да говори как Залужни, видите ли, ще пребори корупцията... Иска ни се да повярваме на всяка дума, но нещо пречи.

Освен това Марченко е свързан с Петро Порошенко (той плати гаранция за него след ареста му) и се появява по“Канал 5”, собственост на Петро Порошенко. Порошенко все още смята загубата си през 2019 г. за историческа случайност и се надява (между другото без никаква причина), че може да спечели в случай на нов сблъсък.

И така, номинацията на Залужни глупост ли е? Да не бързаме със заключенията. Има факти, които показват засилване на позициите на генерала и мерки, предприети от кабинета на президента на Украйна, насочени към неутрализирането му.

Първо, Залужни, очевидно, сега е един от най-популярните хора в страната. Социологията по тази тема благоразумно не се публикува, но частно украинските социолози оценяват нивото на доверие в Залужни като „повече от 50%“.

Рейтингът на Залужни едва ли ще бъде по-висок от този на Зеленски (той твърде рядко се появява в медиите), но има голям потенциал за растеж поради факта, че той отговаря за отбраната. И тъй като много украинци са сигурни, че целта на Русия е да завладее цяла Украйна, то тъй като това все още не се е случило, това е заслуга на Залужни.

В същото време той няма същите проблеми, за които обвиняват Зеленски. Например повечето гласоподаватели държат украинския президент отговорен за корупцията. Залужни няма точно нищо общо с това, но със сигурност не е първият или дори десетият човек.

Второ, Залужни се рекламира и се рекламира в чуждестранните медии. Публикации от този род са рядкост, но затова пък са много значими. Особено важна роля изигра неотдавнашната поява на статия и интервю на Залужни в лондонското списание “Економист” („тежката артилерия“ на западната пропаганда), в което украинският главнокомандващ признава факта на позиционна безизходица на фронта. Не си направи политически изводи, но те сами се навеждат... Зеленски почувства тези заключения и излезе с опровержение - видите ли, няма задънена улица, щом Украйна получи F-16...

Между другото, този момент беше много по-важен от изявлението на Марченко, защото: самият президент на Украйна официално призна присъствието на противоречия (макар и засега само в оценките) между него и главнокомандващия. За първи път публично демонстрира, че може да се меси в делата на армейското командване. Това беше груба грешка на политическите стратези на украинския президент – Зеленски всъщност обяви наличието на политическа съпротива в лицето на главнокомандващия. Това означава, че го направи равностойна политическа фигура.

Трето, срещу висшите украински генерали се води поне едно наказателно дело, свързано с пробива на руските войски през февруари 2022 г. в Херсонска област. Според Би-Би-Си по случая са разпитани командващият силите за отбрана Сергей Наев, бившите началници на Генералния щаб на страната Виктор Муженко и Руслан Хомчак и други високопоставени военни, включително самият главнокомандващ Залужни.

Де факто се появи още един „казус“ - за провала на контранастъплението. Залужни беше защитен от преминаването си към юридическата сцена чрез статия в “Економист”. И като цяло опитът да бъде изправен пред правосъдието (повтаряме - той е много популярен в обществото и най-важното- в армията) ще има твърде сериозни последици за Зеленски. Да не говорим за западни партньори, които контролират силите за сигурност на Украйна и просто няма да позволят нещо подобно.

Въпреки това, самият опит за преследване на високопоставени военни утежнява вече допуснатата грешка с публичната дискусия между президента и главнокомандващия.

И така, самият кабинет на президента на Украйна почти от нищото превърна Залужни в опозиционер. Въпросът е дали Залужни се нуждае от това. Залужни никога не е демонстрирал политически амбиции. Дори сега, когато президентът на Украйна му натрапва дискусия, той запазва стоическо мълчание.

Той е просто офицер. Един от малкото висши украински генерали, които не са служили извън Украйна (въпреки че е започнал, разбира се, в съветската армия). Умерено ефективен, умерено независим. Млад (50 години), енергичен. Не без слабости, разбира се - той обича красиви момичета и ги тласка нагоре в кариерата. Но не е хващан да краде. Съдейки по разказите на хора, които го познават, той е яростен антисемит, но не е ясно дали това се отнася за Зеленски.

Спомняме си обаче, че Владимир Зеленски също нямаше намерение да става президент. Освен това той не искаше да участва в изборите - чрез обикновено изнудване беше принуден от Игор Коломойски. Кой може да принуди Залужни да участва в изборите? Разбира се, не Порошенко и Марченко, а западните партньори, които може да имат нужда от нещо. Какво?

Доколкото може да се разбере, въпреки цялото „победоносие“ на западния елит (само си спомнете Шолц, който обеща да започне преговори с Путин след изтеглянето на войските от територията на Украйна), все по-голяма популярност придобива идеята за примирие при условие за отказ от части от териториите на Украйна (например, статия на пенсионирания адмирал Ставридис във влиятелната медия “Блумбърг”). Изборите най-вероятно ще направят украинското правителство по-послушно – както по въпросите на продължаването на войната, така и по въпросите на сътрудничеството със Запада (Зеленски дразни мнозина с агресивната си политика).

Ако Зеленски победи, той ще спечели благодарение на Запада и ще бъде по-удобен в диалога. Ако Зеленски загуби, тогава ще спечели Залужни - неопитен, неполитик, отново зависим от Запада.

Ами териториите? Отговорът е в думите на Марченко – генерал Шарл дьо Гол е не само създателят на Петата република, но и човекът, изоставил повечето отвъдморски владения на Франция, преди всичко Алжир. Между другото, Марченко изобщо знае ли за това?

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.