/Поглед.инфо/ Наскоро чух мисълта, че Китай, в случай на нашата подкрепа в противостоенето му със САЩ, може да стане единствен световен хегемон, който да подчини на властта си включително и Русия. Имам по-различен поглед върху въпроса, който и ще озвуча.
Мисля, че трябва да започнем с определението световен хегемон.
Хегемон е държава, която има военно, политическо, икономическо превъзходство над другите страни и има идеология, която може да се разпространи извън границите на тази държава.
Нека помислим, какво от горните има Китай?
1. Да започнем с икономическото превъзходство. Да, днес Китай е световната фабрика и първата икономика в света (говорим за реалната икономика, а не за хартиената). Но как се превърна в глобална фабрика? Това ли е резултатът от прогресивното му развитие? Не. Цялата икономическа мощ на Китай е създадена от Запада, със западни пари, със западни технологии и с помощта на западните пазари за продажби. Днес, благодарение на внесените технологии, Китай вече произвежда свои стоки, променя, подобрява и намалява цената на западните технологии, а някъде дори сериозно ги изпреварва.
Но, повтарям: Китай е глобална фабрика. Тоест, той произвежда стоки за целия свят. Това работи по глобален либерален финансово-икономически модел, основан на единна глобална валута - долара. Но ето го проблемът, този модел няма да издържи още дълго време. Можем да наблюдаваме смъртта на глобализма, както се казва, със собствените си очи, онлайн. Пред очите ни глобалният свят ще се разпадне на отделни регионални формации, а единната световна валута - доларът, ще престане да бъде единна и световна. И какво ще се случи с глобалната фабрика в този случай? Отговорът е известен. Достатъчно е да погледнем в миналото на нашата страна.
СССР беше и глобална фабрика, осигуряваща всичко необходимо за целия социалистически блок и половината свят. СССР произвеждаше всичко - от гащи и лопати до самолети и ракети. Какво се случи със съветския индустриален комплекс, когато социалистическият блок се разпадна и 14 от собствените му републики напуснаха страната? Когато просто нямаше къде да се продават произведените продукти? Съветската индустрия умря. Общият спад на производството дори не беше няколко пъти, а десетки пъти. Китай го очаква същото. Изолираните регионални икономически зони просто няма да се нуждаят от неговите стоки. Защото крахът на глобалната система, първо, ще доведе до спад в жизнения стандарт на населението на всички страни, тоест търсенето на китайски продукти, както и на всички други, ще намалее, и второ, в контекста на спад в жизнения стандарт на населението, всички държави ще бъдат загрижени за създаването собствени, регионални производствени мощности, за да наемат собственото си обедняло население. А китайските стоки просто няма да могат да влизат в новите регионални пазари. Китайската световна фабрика ще повтори пътя на съветската световна фабрика.
2. Военно превъзходство. Нека бъдем честни, Китай е военна нула. Естествено, в сравнение с признатите лидери в тази област. Последната война, в която участва Китай, е войната през 1979 г. с Виетнам. Китай губи тази война. И това не е изключение. Китай отдавна не е печелил войни. Нека си спомним войните на Китай през ХХ век.
1911 - 1915 Китайско-монголската война. Монголия придобива фактическа независимост.
1929 г. - Съветско-китайски конфликт при Китайската източна железница. Победа на СССР.
1931 г. - превземането на Манчжурия от Япония.
1937-1945 г. - Китайско-японска война. Японците превземат целия Източен Китай. Според различните източници от 10 до 20 милиона китайци са загинали по време на войната.
1962 и 1967 г. - Два големи индийско-китайски гранични конфликта. Нито една от страните не успява да спечели решителна победа.
1969 г. Конфликт между Китай и СССР на остров Дамански. Страните остават със същите граници, но единствено заради нежеланието на ръководството на СССР да хване тоягата сериозно.
1979 г. Китайско-виетнамската война. Виетнамската армия побеждава китайските войски, нахлуващи в страната.
От 1979 г. китайската армия не води сериозни военни действия. Никъде и с никого. И армията трябва да се бие. Армията трябва да има боен опит. Армията трябва да печели. Защо Русия лесно изпрати войски в Грузия и след това в Сирия през 2008 г.? А, Крим. Тъй като можем, имаме дух на победители, уверени сме, че можем да надвием всеки враг. Китай обаче не знае как да се бори. Изобщо. Той не се забърква в никакви регионални конфликти. Дори европейците лазят навсякъде, въпреки лошото състояние на армиите си, но с Китай не е така. Китай купува големи количества оръжия за НОАК, но се воюва не с желязо, а с хора. Хуситите в Йемен ярко доказаха това, като пердашат саудитците дълги години. Китайците не са воини. Те са търговци и ще останат такива. Така че няма как да се говори за някаква военна хегемония на Китай.
3. Политическо превъзходство. В политическо отношение Китай губи не само от Русия и Съединените щати, но и от редица други страни, като Германия, Франция и дори Иран. Да, изявленията на Иран са много по-важни и имат по-голям политически резонанс от изявленията на Китай. Политическата позиция на Китай е да върви по течението, като избягва конфронтации и резки стъпки, когато това е възможно. Това не е позиция на хегемон. Тук не може да става въпрос за някакво господство. И защо?
И тук се обръщаме към идеологията. Защо такъв икономически "мощен" Китай е толкова политически слаб? Защото в Китай няма идеология, която да привлече други страни на негова страна. Китай няма приятели и съюзници. Те никога не са съществували. Китайците са шовинисти, които по принцип не са способни да водят никого. Те могат единствено да усвояват, превръщайки всички подчинени хора в китайци. Те считат всички свои азиатски съседи за некитайци, диви и нецивилизовани. Всичките им съседи знаят това и затова всички са толкова против всеки опит за политическо господство на Китай в региона. Повтарям: Китай няма политическо господство дори в своя регион.
И така, какво имаме? Китай днес (подчертавам, днес) има сериозно икономическо предимство пред останалите страни. Дали ще го има утре - имам силни съмнения. Военно Китай не е сериозна сила, с която всички наоколо трябва да се съобразяват. Да, той има ядрени оръжия, но и други имат. В политически план Китай е по-слаб от основните си конкуренти в световен мащаб и няма идеология, която може да привлече дори неговите съседи, да не говорим за света като цяло. Тоест, Китай няма шанс да стане световен хегемон. Китай не е опасен за Русия. Но САЩ са опасни. САЩ направиха всичко, за да накарат СССР и Русия да престанат да съществуват. Със СССР те успяха, с Русия почти успяха. В края на деветдесетте години разпадането на Русия в западните кръгове се считаше за на практика уреден въпрос.
Знам, че сега мнозина ще кажат, че разпадането на СССР беше благодат за Русия. Че, видите ли, Русия храни всички онези републики. Кажете ми тогава защо днес Русия храни 79 субсидирани региона? Може би раздялата им с Русия също ще бъде благословия? Нима? Защо отделянето на регионите от Русия да е лошо, а разпадането на СССР да е добро?
Но обратно към Щатите. Съединените щати и Русия не могат да бъдат съюзници при никакви обстоятелства. Защото и САЩ, и Русия потенциално имат всичко необходимо, за да станат световен хегемон. След разрушаването на световния глобализъм именно те ще се борят за световното господство. Само тези две страни. Това ще бъде враждебност, жестока и безкомпромисна. Но Китай в това отношение не е опасен, освен това в контекста на унищожаването на световната финансова система той неизбежно ще отслабне. И затова днес има смисъл да се изграждат тесни приятелски отношения с него, което прави ръководството на страната ни. И има смисъл да го подкрепяме по всякакъв възможен начин в настоящата и бъдещата конфронтация със САЩ. Когато нашият „партньор” е във война с нашия враг, освен това той поема основния удар - грехота е да не го подкрепяме или да не му помагаме.
Превод: В. Сергеев