/Поглед.инфо/ Според прогнозите на ООН населението на света ще нарасне от сегашните 7,5 до 11 милиарда души до края на века, а годишното увеличение ще бъде под 0,1%. Това ще бъде рязък спад в сравнение с днешните цифри. Между 1950 г. и днес годишният темп на нарастване на населението варира от един до два процента, а броят му нараства от 2,5 на повече от 7,7 милиарда души.

В същото време, според много анализатори, на планетата се е развил сериозен демографски дисбаланс, който заплашва със социални и геополитически шокове в бъдеще.

Така в редица страни (включително Германия, Русия, Япония и парадоксално Китай) имат сериозен недостиг на човешки ресурси. До 2100 г. две трети от всички страни и територии в Европа (32 от 48) ще се сблъскат с намаляването на населението.

В същото време в Черна Африка и Близкия изток се наблюдава безпрецедентен демографски взрив в историята. До края на века около една трета от всички новородени в света ще се родят в Азия.

На този фон се очаква за първи път в съвременната история до края на този век прирастът на населението в света практически да спре, което се дължи главно на намаляване на раждаемостта в развитите страни.

Раждаемостта в Европа - една от най-ниските на нашата планета - е 1,59 на година. Тоест при сегашните темпове страните от ЕС няма да могат да осигурят собственото си оцеляване. В същото време, въпреки че равнището на раждаемост сред коренните жители на Европа намалява, общото европейско население продължава да нараства поради масовата миграция. До голяма степен подобна криза е породена от младото поколение, което не иска да създава семейство, както и фактът, че младите хора в Европа или нямат работа, или получават толкова малко, че не могат да осигурят себе си, да не говорим за бъдещото семейство.

През последните години наблюдаваме опити по цялата планета - от предпазливи до конвулсивни - за борба със заплахата от изчезване. В Китайската народна република през 2016 г. политиката „едно семейство - едно дете“ беше официално премахната. В Южна Корея започнаха да насърчават плодовитостта. В Италия беше въведен „ден на плодородието“; в Унгария многодетни майки са освободени от данък върху доходите, като се дават безлихвени заеми за домове и автомобили на семейства, които желаят да родят няколко деца.

Всичко това обаче не работи нито в Китай, нито в Южна Корея, нито в Италия, нито в Унгария. Стремително се приближават до чертата на “отложеното отмиране” и нации, от които не се е очаквало нищо подобно: в Индия нивото на раждаемостта вече е спаднало под „ниво 2,0“ в почти всички градове и дванадесет щата; прирастът на населението намаля в Бангладеш, Виетнам, Малайзия и Мианмар; плодовитостта намалява в Саудитска Арабия, Филипините, Аржентина и Индонезия.

На фона на значителен приток на мигранти от мюсюлманските страни в Африка и Азия днес много анализатори отбелязват, че в много развити страни през последния период се наблюдава значително увеличение на дела на мюсюлманите сред настоящото население и намаляване на дела на християните. Така британският “Дейли Мейл” обръща внимание на тази особеност на настоящата ситуация, като посочва по-специално, че броят на мюсюлманското население във Великобритания надхвърля 3 милиона души за първи път в историята. Изданието отбелязва, че мюсюлманите са групата на населението с най-бързи темпове на растеж. Според преброяването през 2011 г. във Великобритания е имало 2,7 милиона мюсюлмани. Така техният брой се увеличи с повече от 400 хиляди души. От своя страна броят на християните през 2011 г. е бил 33,2 милиона, но до 2016 г. е спаднал до 32,7 милиона.

Въпреки че “Дейли Мейл” не публикува данни за географското разпределение на мюсюлманите във Великобритания, такава информация може да бъде намерена в преброяването от 2011 г., което потвърди, че областите с най-голям дял от мюсюлманското население са били в Лондон (две общини с дял съответно 34,5% и 32%. ), както и в Блекбърн, Йоркшир, Бирмингам и Лутън.

През последните години най-често срещаното име сред новородените в Англия и Уелс е арабското Мохамед и различните му „етнически“ производни, често срещани сред мюсюлманите по света. Името Мохамед изпревари такива традиционни британски имена като Джак и Хари.

Прави впечатление също, че името Мохамед за пръв път влезе в десетте най-популярни за новородени в Съединените щати, както е видно от компанията BabyCenter, която проследява статистически данни за имената на децата в САЩ. Това име за първи път успя да пробие в стоте най-често срещани сред американските новородени през 2013 година. Оттогава популярността му само нараства. В същото време 10-ият ред в класацията по популярност сред момичетата в САЩ зае друго арабско име - Алия.

Всичко това не е изненадващо на фона на значителния миграционен поток, който се осъществява днес, в който има близък контакт, близостта на културите и светогледа.

Обсъждайки демографския проблем на Стария свят, много от неговите политици днес не се срамуват да използват думи като „заместване на коренното население с миграция“, за да посочат точно как управляващият елит предпочита да реши проблема с намаляването на раждаемостта. За разлика от САЩ, където подобни определения все още предизвикват смесени реакции, европейските консерватори широко ги използват, въвеждайки тези думи в ежедневието. Значителна част от европейските политически управляващи кръгове настояват за имиграцията, тъй като тя подкрепя глобализацията, при която религиозната и национална идентичност изчезва. Въпреки това, подобна политика напоследък е все по-критикувана поради опасения, че ще доведе до катастрофа, и не само защото Европа може да се потопи в „чудовищен конфликт“. Проблемът е, че рискът от изтичане на мозъци от Африка и Близкия изток заплашва тези региони с задълбочаване на бедността и изоставането.

Ето защо днес много консервативни лидери казват, че решението на демографския проблем е да се създадат стимули и мотиви за европейските младежи, както и да им се помогне да имат деца.

Превод: В. Сергеев