/Поглед.инфо/ Китайските и американските експертни общности обсъждат доклади, че Пекин ще отговори на американските санкции, като продаде 20% от своя "трилионен" портфейл от държавни облигации на САЩ. Спектърът от мнения за това колко вероятно и ефективно ще бъде такова „финансово наказание“ за Вашингтон от неговия най-голям външен кредитор е много широк.
В зависимост от политическата ориентация и националността на тези, които коментират тази китайска заплаха, последиците от нейното прилагане изглеждат или „дреболия, на която САЩ дори няма да обърнат внимание“, или истински апокалипсис на американските финансови пазари. Най-вероятният сценарий за развитие на събитията е някъде между тези крайности и за да разберете реалната ситуация, трябва леко да се абстрахирате от краткосрочните последици и да разгледате някои дългосрочни тенденции.
Влиятелният вестник от Хонконг South China Morning Post описва предполагаемото „наказание в САЩ“ чрез продажба на част от американските облигации, както следва: „Китай може постепенно да намали портфолиото си облигации на Министерството на финансите на САЩ с около 20 процента до 800 милиарда долара, тъй като Пекин продължава да преценява възможностите за защита срещу напрежението с Вашингтон, съобщи държавният Global Times в петък. В Китай отдавна се обсъжда дали да се изоставят американските съкровищни ценни книжа, за да навреди на американската икономика, но нарастващият риск от финансови санкции от Вашингтон, включително евентуалното завземане на китайски активи в САЩ, съживи тази дискусия. "
Ако разгледаме ситуацията от гледна точка на точното причиняване на директни щети на американската икономика и американските финансови пазари, тогава (за съжаление) трябва силно да се съгласим с онези американски експерти, които вярват, че продажбата на 20% или дори 50% от китайския портфейл няма да бъде катастрофа за Белия дом. Причината се крие в простата математика: бюджетният дефицит на САЩ само за 2020 г. се оценява официално от Конгреса на 3,3 трилиона долара. На този фон - дори Федералният резерв да трябва да отпечата допълнителни 200 млрд. долара, за да изкупи тези облигации, които китайците ще изхвърлят на пазара - нищо няма да се промени в краткосрочен план. Американската финансова система в ерата на епидемията с коронавируса се управлява в режим, който е най-добре описан от украинската поговорка „плевнята изгоря - да изгори и колибата“, а допълнителни 200 или дори 500 млрд. долара няма да променят нищо. Но тази американска неуязвимост е илюзорна, ако спрете да се концентрирате върху Вашингтон и погледнете ситуацията на по-високо ниво.
Всички привилегии, които САЩ получават от долара, който е основната валута в света, са свързани с два фактора. Първо: има огромно търсене на долари извън САЩ и второ: те целенасочено унищожават онези политици (понякога заедно със своите държави), които се опитват да следват пътя на дедоларизиране на външнотърговските си отношения. Един от значимите източници на търсене на долари е това на централните банки и министерствата на финансите на други страни, които се нуждаят от доларови валутни резерви (обикновено под формата на държавни облигации на САЩ), за да поддържат доверието на своите граждани и чуждестранни инвеститори в собствените си национални валути. Тази ситуация може да бъде формулирана много грубо, но ясно: цялата същност на световната финансова система през последните 50 години се свежда до това, че единствено наличието на доларови облигации във валутни резерви е гаранция за запазване на стойността на определена национална валута, което означава, че страните, желаещи да имат стабилна валута буквално са принудени да отпускат заеми по американския бюджет и то не винаги при изгодни условия.
Съответно действията на КНР за изхвърляне на американските облигации от валутните им резерви ще бъдат от ключово значение не за нанасяне на незабавни щети на САЩ, а като белег за разрушаване на съществуващата глобална финансова система, защото ако Китай може спокойно да работи без американски облигации в златните си и валутни резерви, а юанът няма да се превърне в тиква едновременно с продажбата на последната облигация на Министерството на финансите на САЩ, това означава, че най-голямата (по отношение на ПЧП) икономика на планетата и ключов играч в международната търговия се е отървала до голяма степен (макар и не напълно) от зависимостта от долара. И това ще бъде много по-голям проблем за САЩ, отколкото всеки единичен трус на облигационния пазар, която може да възникне веднага след като Пекин официално обяви продажбата на част и американския си дълг.
Показателно е, че един от интервюираните от китайските медии експерти индиректно отписва самата възможност за разглеждане от Пекин на подобна стратегия за борба със Съединените щати върху неотдавнашния руски опит.
BCA Research, анализатор в една от най-старите западни фирми за финансови консултации, обясни пред South China Morning Post, че „Пекин може да се обърне към опита на Русия от зависимостта си от щатския долар на фона на заплахите, че китайските банки могат да бъдат прекъснати от системата за разплащане в долари. Централната банка на Русия намали обема на държавните облигации в своите резерви от 175 млрд. долара през 2011 г. до нула ", добавяйки, че „Пекин ясно се е поучил от руския опит и руските стратегии за противодействие на САЩ".
В същото време Китай може да се опита не само и не толкова да се отърве от необходимостта да държи своите златни и валутни резерви в американски облигации, но и да се превърне в нов „финансов полюс“ в света, който постепенно се отдалечава от тоталната ориентация към долара. Както подчерта японската агенция “Никей”, от 1 септември Китай ще отвори достъпа пред чуждестранни инвеститори на вътрешния си пазар на облигации, което ще бъде важна стъпка в интернационализацията на китайския юан. В същото време вече има сериозен интерес сред големите международни инвеститори към закупуване на китайски облигации. Типичен пример: Ив Бонзон, главен инвестиционен директор в швейцарската банка “Жулие Бер” наскоро писа до клиентите: „Отдавна сме на мнение, че икономическият модел на Китай и нарастващото му влияние в глобалната икономика изискват стратегически инвестиции в китайски акции. Сега разпространяваме този стратегически поглед върху пазара на Китайски облигации. Стратегическите инвестиции в китайски облигации са оправдани по няколко причини: Китайският пазар на държавни облигации се превърна в един от най-големите в света и следователно е включен в нарастващия брой водещи индекси на облигации, което от своя страна увеличава ликвидността и прозрачността. Както беше отбелязано по-горе, икономическата политика на Китай следва своя програма, както и политиката на лихвените проценти на Централната банка на КНР. До последното десетилетие Китайската централна банка до голяма степен следваше примера на системата на Федералния резерв на САЩ, движейки лихвените проценти в синхрон с най-важния си търговски партньор. Тъй като фокусът на Китай се измества навътре, Централната банка на КНР не само се освобождава от ръководството на САЩ, но и се превръща в лидер и пример за нарастващ брой азиатски икономики. "
Ако това продължи, пазарът на облигации на Съединените щати ще „кръвопуска пари“ изобщо не защото официалният Пекин ще продаде портфолиото си от трилион долара, а защото Китай ще започне да привлича тези финансови потоци, които в продължение на 50 години дадоха на САЩ невероятни финансови привилегии. Процесът е все още в самото начало и ще отнеме много години, но самата перспектива за подобно развитие на събитията плаши Вашингтон до такава степен, че както Доналд Тръмп, така и екипът на Джо Байдън демонстрират максимална готовност да унищожат Китай, било икономически, било буквално, преди той да приключи с „ориентираната към долара“ финансова система. Проблемът на Вашингтон е, че тази готовност може да се окаже недостатъчна за поддържане на американската финансова хегемония.
Превод: В. Сергеев