Дипломатическо прогонване и срещата в Ел Аламейн
Дипломатическият епизод от 1 октомври, при който Министерството на външните работи на Етиопия връчи 48-часово предизвестие за напускане на висшия египетски дипломат Ахмед Мохарам Ахмед Солиман, беше публичната демонстрация, че каналите за пряка комуникация са затворени. Огледалното експулсиране на съветника от етиопското посолство в Кайро просто формализира скъсването.
Всичко това получи своята институционална рамка на 4 октомври на четиристранната среща на върха в египетския курорт Ел Аламейн. На масата преговаряха лидерите на Египет, Еритрея, Судан и Сомалия.
Официалното съвместно изявление за препотвърждаване на „установените водни права“ и забраната за едностранни действия по Нил е всъщност политическо узаконяване на антиетиопския коалиционен блок. Участието на Судан в този съюз е особено показателно — макар страната да преминава през брутална вътрешна война между редовната армия и Силите за бързо подкрепа (RSF), генералите в Хартум отново се подравниха с позициите на Египет, търсейки гаранции срещу непредвидими нива на речния отток.
Абсурдът в БРИКС: Членове на организацията пред военна криза
Конфликтът разкрива дълбоките пукнатини в институционалната рамка на БРИКС. Както Египет, така и Етиопия са официални членове на разширения формат на БРИКС. Вместо обаче икономическата интеграция да тушира историческите претенции, държавите са на крачка от директно конвенционално или прокси противопоставяне.
Това поставя Пекин и Москва в изключително деликатно положение. Китай притежава масивни портфейли от инвестиции и в двете държави. Етиопия бе основна витрина за китайската инициатива „Един пояс, един път“ в Африка — от железопътната линия Адис Абеба – Джибути до десетки промишлени паркове. Новият епизод на боеве в Тиграй вече застрашава китайските инфраструктурни обекти, повтаряйки сценария от предишния голям конфликт, когато китайските компании бяха принудени да извършват спешна евакуация на персонала си.
От своя страна, ОАЕ — също ключов финансов стълб в региона и голям инвеститор в етиопската икономика — са принудени да балансират между подкрепата си за правителството на Абий Ахмед и отношенията си с Кайро. Катар вече направи опити за посредничество, призовавайки за незабавно деескалиране, но без фундаментални отстъпки по въпроса за водите на Нил, медиацията изглежда безпредметна.
Мозайката на Червено море: Сомалиленд и Израел
Не бива да се пренебрегва и морското измерение на проблема. Отделянето на Етиопия от Червено море след независимостта на Еритрея през 1993 г. превърна Адис Абеба в най-голямата държава без излаз на световния океан в света. Опитите на Абий Ахмед да осигури военноморска база и търговски достъп чрез меморандум с непризнатата Република Сомалиленд предизвикаха ярост в Могадишо.
Включването на Сомалия в четиристранната ос от Ел Аламейн е директен отговор на етиопските маневри на крайбрежието. Същевременно, факторът Израел допълнително заплита възела. Решението на Тел Авив от декември 2025 г. официално да признае Сомалиленд го направи първата държава членка на ООН с подобна стъпка, което му осигури стратегическа позиция на самия изход на Баб ел-Мандеб — с оглед на продължаващите заплахи от страна на йеменските хуси.
Дали Адис Абеба разполага с ресурси да издържи на едновременен вътрешен натиск от опозиционните въоръжени групировки и външна блокада от четири съседни държави? Отговорът на този въпрос остава отворен, но индикациите за бързо решаване на кризата липсват.
