/Поглед.инфо/ 9 май е Ден на Победата. Това, разбира се, е радостен празник. Въпреки че трябва да се помнят много тъжни неща. Но защо този същият празник на Запад, 8 май, е толкова тъжен?

Говорено е много пъти защо е на 8 май. Но защо е тъжен? Искам да отговоря на този въпрос по-долу. Защото далеч не е толкова прост, колкото изглежда.

Същността на този въпрос е, че е необходимо ясно да се обясни кой всъщност се е борил с кого. Не, всички разбираме, четейки “Спомени за бъдещето”, че става въпрос за преразпределяне на пазарите като част от сблъсък на технологични зони, но ако слезете на по-ниско ниво, картината става много по-интересна. Например, нека се замислим, че според резултатите от Първата световна война от петте империи в Европа остава само една - британската. Четири (Руската, Германската, Австро-унгарската и Османската) престават да съществуват.

Защо? Отговорът е съвсем прост, ако се замислите какви световни проекти са управлявали на територията на определените технологични зони (и империи) и какво се е случило в резултат. И номерът е, че три от империите са феодални по това време и не могат да формират свои собствени технологични зони, те са периферията на други (всъщност германската) технологични зони. Но САЩ, Великобритания и Япония (която, припомням, подобно на Италия, е сред победителите в Първата световна война) формират собствени технологични зони.

Съответно, в условията на война и разрушаване на границите, феодалният елит губи способността да контролира икономическата ситуация във формално неговите собствени територии, което води до всевъзможни проблеми и разпадането на преди това обединени територии. Само Германия успява да ги запази (почти напълно), защото в нея на власт има именно вече силно капитализирани елити.

Нека напомня, между другото, че ако промяната на късноантичната икономическа парадигма към феодална води до почти пълна промяна на елита, то промяната на феодалната система към капиталистическа не води до смяна на елитите. И поради тази причина вътрешноелитните механизми в загиналите империи остават доста феодални, въпреки че икономическите схеми активно се променят (в Германия - достатъчно бързо). Но, от гледна точка на аристокрацията, Първата световна война е именно тяхното поражение.

А какво ще кажете за САЩ и Англия? А техните сателити в континентална Европа (Франция)? При тях глава надига нов глобален проект, „Западният“, изграден върху съвсем различна парадигма на икономическото развитие. И именно той дава ресурса за следвоенно възстановяване. И ако в страните победители политическата власт остава с аристокрацията (в САЩ - специфично оформена, но не по-малко аристократична), то на територията на разрушените империи аристократите изпитват затруднения. Тъй като те престават да бъдат основните бенефициенти на икономическата система, а земята престава да носи големи и устойчиви печалби.

И съответно в Централна Европа се оформя своеобразна „реконкиста“ - опит на аристокрацията да си възвърне властта. Обърнете внимание, че на територията на бившата Руска империя процесите се оказаха много по-интересни. Е, да не забравяме - важна част от „преустройството“ е възстановяването на технологичната зона, което позволява на старата аристокрация да контролира финансовите институции и да получи достатъчно ресурси, за да остане основната част от европейските елити.

Но в страните-победители процесът на идване на власт на елита на "западния" проект е започнал. Този процес все още трябва да бъде задълбочено изучен, но, например, в Англия ключовият момент е 1936 г., когато Едуард VIII, като цяло привърженик на европейското „преустройство“, е заменен от по-малкия си брат. Между другото, не изключвам възможността, че ако беше останал, нямаше да има голяма война или холокост. Тъй като оригиналната (дори преди Хитлер да дойде на власт) цел на германската аристокрация е да пресели евреите в Палестина, в пика на мощта на Великобритания. Е, разбира се, британските ционисти са напълно съгласни с това.

Отбелязвам, че евреите от западната част на СССР не се страхуват от германците. Понеже си спомнят за предишното им пристигане, през 1918 г., което не предизвиква никакви ексцесии, а спонтанните погроми дори спират. Тъй като аристокрацията няма нищо против евреите (нека ви напомня, Ротшилд започват като управители на малките германски принцове), това е под достойнството им. Евреите не обичат лафкаджиите и наемателите.

Тук обаче вече започват алтернативни варианти на историята, които, както знаете, не съществуват. Важно е, че Хитлер (не веднага!) тъкмо се превръща в основния сценарий на „реконкиста“ на европейската аристокрация и в това той е подкрепен от японската аристокрация, например. Да, и старите американски семейства, свързани с реалния сектор (припомням, че един от основните спонсори на Хитлер е Прескот Буш, дядо на един и баща на друг президент на САЩ; прословутият Раул Валенберг е един от основните посредници между Германия и САЩ), като цяло, не са особено против. Тогава те не знаеха икономическата теория, Роза Люксембург е убита през 1918 година.

По отношение на анализа на проекти, победата през май 1945 г. е поражение за старата аристокрация в опит да се върне на власт в централна Европа. Нещо повече, тя напълно губи всичко в зоната, станала част от СССР, но страда много и във Франция, Англия и САЩ. Финансистите жестоко стискат аристокрацията (главно чрез данъци върху недвижимите имоти, припомнете си детектива от „Чисто английско убийство“) и гонят представителите си в елита. Всъщност до средата на 70-те, моментът на импийчмънта на Никсън, бюрокрацията, отглеждана от банкерите (сега наричана „дълбока държава“), взема политическата власт във всички капиталистически държави. Отделно изключение е Япония, но трябва да се пише допълнително за нея, това е много интересен момент.

Друго нещо е важно. Разбира се, банкерите достатъчно дълго са формирали своята (либерална) идеологическа парадигма. Именно в него "свободният" (четr - либерален, под контрола на "западния" глобален проект) свят победи "тоталитарните" диктатори, Хитлер и Сталин. Останките от старата аристокрация (която дори и сега все още има много ресурси) не харесват този подход. На първо място, защото Хитлер е от тях. И не им харесва, че губят. Тъй като започва нова епоха, няма никакви забрани да се върнат на власт.

В САЩ е същата картина. Либералите монополизираха победата на САЩ, но старият индустриален елит всъщност не е съгласен с това. И между другото, кой е Тръмп по националност? Наполовина немец, наполовина шотландец. И само много наивен човек може да повярва, че не помни корените си. И така, днес по целия свят се води битка от различни видове регионални елитни групи (един от основните компоненти е само старата аристокрация) срещу елита на "западния" глобален проект.

Дори ние имаме съответния компонент, именно той закача гениални плакати отстрани на пътя като „Прости ни, господарю“, с портрет на Николай II. Тъй като, първо, пръст в разстрела на семейство Романови все пак има британското кралско семейство, което означава, че те се свързват с външни сили в страната. И, второ от народа, от чието име пишат. Е, нивото на подкрепа сред хората по тази причина ѝ е удобно.

Между другото, аз нямам нищо против аристократите (ние ги имаме, между другото, можем да си припомним академик Голицин, гениалният икономист Волконски и братя Михалкови), аз съм против клоуните. Важното е, че именно аристократите създадоха най-дълбоките значения на европейския живот (либералите все още са твърде прости за такава задача, техният жанр е да пълнят всичко с пари и да купуват журналисти и политици) и за тях да се радват на Деня на Победата е все пак странно, те са го загубили. За разлика от нас.

И точно по тази причина Денят на победата за континентална Европа (и сегашната управляваща група във Великобритания, която, ако се съди по резултатите от Брекзит, спечели страната обратно от финансистите) е много тъжен празник. Те помнят много от грешките си (например национализма на Хитлер, довел до холокоста), разбират, че може би в бъдеще няма да е възможно да се избегне, но като цяло се опитват да реализират самия сценарий на разделяне на света, който не се получи през първата половина ХХ век. Искрено са убедени, че финансистите са виновни за войните тук (има въпроси) и днес искат да преиграят историята.

И те, за разлика от финансистите, са готови да делят. Както и да е, засега. Те трябва да се укрепят на своите територии и тогава ще се види. Междувременно преиграват Деня на победата, при това не в частта на СССР / Русия (те нямат претенции тук), а именно по отношение на победата на либералните сили, „онези“ на САЩ и „тези“ на Англия (тоест под контрола на „западния“ глобален проект). Или в противен случай трябва да измислят нова версия на историята по отношенията между Германия и САЩ, но различна от либералната. И ако се получи, тогава картината на света в Европа ще бъде напълно различна. Така ще видим как ще се развиват събитията.

Превод: В. Сергеев