/Поглед.инфо/ Започвайки статия за това какво се случва в света на енергетиката, ще засегна събитията в Донецка и Луганска народни републики и в Украйна.

Никога в историята нацисткият режим не се е съгласявал да се откаже доброволно от властта, вкопчвайки се в нея до последно. Почеркът винаги е един и същ: да въоръжиш Хитлерюгенд и Фолксщурм, да промиеш мозъците с пропаганда и да ги изпратиш на клане – да се противопоставиш на многократно превъзхождащ по сила враг. По-нататък в сценария - надежди за армията на Венк и водите на Шпрее в тунелите на метрото, където се крие цивилното население. Нацистите от всички ивици никога не са си тръгвали без цивилни жертви и техните действия винаги са били оправдавани от пропагандата на Гьобелс.

И няма друг начин да спреш нацизма, освен един: руски щик в гърлото. За пореден път руската армия става лекар за нацизма – просто няма друг. Изводът е прост: всеки, който не подкрепя действията на нашата армия, е съучастник на нацизма, колкото и красиви думи да се прикрива тази позиция. Времето на полутоновете свърши, всичко си е на мястото - има само черно и бяло.

Сега към това, което се случва в енергийния сектор. Това може да се опише накратко: светът започна преразпределение на енергийния пазар. Нека ви напомня, че в стратегическата доктрина за национална сигурност на САЩ, чиято последна версия е подписана от Тръмп през декември 2017 г., пише черно на бяло: Русия, Китай, Иран и Северна Корея са стратегически противници на САЩ. Русия е в настъпление на енергийния фронт, САЩ трябва да превземат инициативата и да поемат водеща роля.

Но особеностите на ресурса, който наричаме с думата "нефт", пречат на политическите стремежи на щатите. Прищявката на майката природа не може да бъде коригирана с президентски укази и гласуване в Конгреса: петролът, открит в недрата на Северна Америка, е лек и с ниско съдържание на сяра. Ако доста пресилено си представим рафинирането на нефт като нагряване на цилиндрична колона, където е излята и нагрята, получаваме следното. В най-горната част на колоната се образуват различни марки бензин, отдолу - керосин, дизелово гориво, мазут, катран и асфалт. Колкото по-лек петрол се излива в този цилиндър, толкова повече крайният продукт е в горната част на колоната, толкова по-малко продукт е в долната част. Преработката само на лек петрол води до недостиг на дизелово гориво, мазути асфалт.

Отсъствието на тежък петрол в находищата в Съединените щати е проблем, който американските петролни компании са принудени да решават втори век. Има два основни източника на замяна на такъв петрол - петролът от катранените пясъци на Канада и Венецуела, съответно за северните и южните щати. Блокадата на доставките от Венецуела първият изстрел в крака, едностранното оттегляне от ядрената сделка с Иран и блокадата на петрола от тази страна беше вторият. Байдън се отказа от проекта за нов петролопровод от Канада - кракът от стрелба стана напълно продупчен и следователно днес е просто невъзможно да се отърват от необходимостта от внос от трети страни.

Единственият кандидат за мястото на венецуелския петрол е нашият, руският петрол “Урал” и мазутът M-100. Резултатът е отсъствието на компанията "Роснефт" в санкционните списъци и отлагането на началото на санкциите срещу обслужващите я банки за средата на юни 2022 г. Съвсем достатъчен период, за да се намерят варианти за заобикаляне на санкциите през това време и в същото време да се завърши военната операция за денацификация и демилитаризация на Украйна. Всички санкции, цялата омраза на колективния Запад към Русия завъртяха носа ни към химическите свойства на петрола – парадокс, но факт.

От 2020 г. Русия се бори с Мексико, което е много по-близо географски, за 2-3-то място по доставки на петрол и петролни продукти за САЩ. Средната цена на един галон дизелово гориво на бензиностанциите в САЩ по време на мандата на Байдън се е увеличила с 60%, а това вече е сериозен изборен риск за Демократическата партия. Можете да играете на санкции, но не за дълго - и ние също дължим това на майката природа и грешките, които допускат президентите на Щатите.

Съединените щати имат и друга енергийна ахилесова пета – либералният начин на икономиката. В името на либералните догми, правителството на САЩ не е пряк участник в икономиката като цяло и в енергетиката в частност. Целият енергиен сектор също е частна собственост, от атомните електроцентрали до заводите за втечнен природен газ. Няма държавни субсидии за производителите на ВПГ, държавна помощ - само частен търговец. Цената на завод за втечнен природен газ е възможно най-грубо казано просто 1 милиард долара за всеки милион тона годишен капацитет. Частните търговци нямат такива свободни пари, тъй като минималният капацитет на заводите за втечнен природен газ в САЩ е 6 милиона тона годишно. Така че вземат заеми от банките. Като обезпечение - дългосрочни договори за доставка с поне някой, но този някой трябва да е сред най-сериозните фирми. Част от заводите в САЩ всъщност са собственост на компании от Индия и Южна Корея, които имат собствени дистрибуторски мрежи в своите страни. Съответно тези компании изобщо не се интересуват от санкционната суматоха около Русия, задачата им е проста - да осигуряват надеждно своите потребители, а не да играят политически игри.

Оттук и заключението: никакъв хипотетичен „американски поток“, който да изпраща целия ВПГ, произведен в САЩ изключително в Европа, е невъзможен по принцип. Всички приказки, че САЩ са започнали преразпределение на световната енергетика единствено за да доставят на Европа някакъв "американски ВПГ", са глупости. Няма американски ВПГ, а единствено произведен в САЩ ВПГ.

Това се доказва и от факта, че през целия февруари емисарите на Вашингтон се втурнаха по целия свят, опитвайки се да убедят не своите, а чуждите производители на втечнен природен газ да заменят тръбопроводните доставки на руски газ за Европа. Те обещаха отстъпки, опитаха се да изнудват, но резултатът е очевиден: търсенето на ВПГ в света толкова надвишава обема на производството, че няма да има замяна.

Все пак ще поясня: Катар охотно посрещна пратениците на Байдън. През 2021 г. 7% от общия обем катарски ВПГ е изпратен в Европа, тоест 5,4 милиона тона (7,5 милиарда кубически метра газ в нормално състояние). През 2022 г. Катар, изпитвайки невероятна симпатия към САЩ и Европа, е готов да изпрати на последните цели 8%, тоест не 7,5 милиарда кубически метра, а цели 8,5 милиарда кубични метра. За да оценим огромния успех, нека само да ви напомня, че средният обем на потребление на газ в Европа е 550 милиарда кубически метра.

В края на 2020 г. започна работа газопроводът ТАП-ТАНАП, по който газът от азербайджанското офшорно находище Шах Дениз преминаваше транзитно през Турция за Гърция и Италия. Проектният годишен капацитет е 16 милиарда кубически метра, от които Турция купи 6 милиарда кубически метра за няколко години напред. ТАП-ТАНАП достига проектния си капацитет поетапно, през 2021 г. през него са преминали 14 милиарда кубически метра, тази година ще достигне 100% капацитет. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон дойде в Баку, за да убеди Алиев да увеличи обема на доставките и той любезно се съгласи да направи това - да добави 2 милиарда кубически метра, тоест да достигне проектните показатели. От Брюксел се чу радостен писък - целият Азербайджан е с нас, смъртта на “Газпром” не е далеч!

А ето и думите на Алиев, които той каза след разговорите с Путин на 24 февруари: „Сега в Европа се работи за създаване на интерконектор между различни държави, фокусиран върху газ през Турция, било то руски газ, азербайджански газ или какъвто и да е друг. В тази насока мисля, че е възможно активно сътрудничество между Русия и Азербайджан и по отношение на координирането на нашите усилия. За конкуренция не се говори, обемът е несравним, но е ясно, че дори малки обеми могат да направят разлика в газовия пазар. За да избегнем това, ние сме готови да работим с руската страна в тази посока."

Илхам Алиев, както знаете, е завършил МГИМО, така че ще си направя труда да преведа от дипломатически на обикновен език: отговорът на заговора на потребителите на газ ще бъде заговорът на неговите доставчици. С кого още се срещнаха пратениците на Вашингтон? Норвегия, където им казаха, че всичко в кралството е стабилно от десетилетие, обемът на доставките на газ за ЕС е в рамките на 100-110 милиарда кубически метра годишно и ще остане такъв. Много по-елегантен е отговорът на Алжир, друг доставчик на тръбопроводен газ за Европа. Държавната компания “Сонатрах” ще се радва да откликне с вас веднага щом осигури всички свои вътрешни клиенти и изпълни задълженията си по дългосрочни договори за доставка на ВПГ за Югоизточна Азия. Нека ви напомня, че първият в света завод за втечнен природен газ с голям капацитет започна работа в Алжир, така че “Сонатрах” изобщо не е новак на този пазар. Първо – към нашите, после – към Азия, а след това – към Европа, ако рестартираме тръбопровода през територията на Мароко, който не работи по политически причини. Така че ще чакатe.

В резултат на това газовата аритметика за Европа не се променя нито на йота. 550 милиарда кубически метра - търсене. 50 милиарда кубически метра - собствено производство. 110 милиарда кубични метра - Норвегия със своя “Екинор”. Алжир със своя “Сонатрах” – 50 милиарда куб.м. Азербайджан и неговата “СОЧАР”- 10 милиарда куб.м. През 2020 г. обемът на доставките на LNG за Европа ще бъде още 115 милиарда кубически метра, от които, между другото, около 12 милиона тона са от Русия. Общо е около 335 милиарда кубически метра. Искате ли да зачеркнете тръбопроводните доставки на “Газпром”? Не става и дори Урсула фон дер Лайен разбира това и следователно нашият газ не е в списъка със санкции, не се предвижда.

И това, което се случва днес, е същото , което прогнозира Дмитрий Медведев: 2000 долара за 1000 кубически метра. Не, теоретично замяната е възможна: капацитетът на европейските терминали за регазификация е 200 милиарда кубически метра годишно, но дори в пика на доставките капацитетът се запълваше най-много на 60%. Причина? Е, няма толкова много ВПГ на този свят, не! И когато Олаф Шолц заявява, че страната му възнамерява да построи два терминала за регазификация на бреговете си за кратко време, това показва каквото и да било, но не и наличието на здрав разум. Нивото на цените на европейския спот пазар е закономерност, а не парадокс. Търсенето е по-високо от предлагането, два пазара, европейски и азиатски, се конкурират помежду си за доставки и който предлага по-високи цени, той и получава.

Хипотетичният отказ на Русия да доставя газ за Европа вече не е енергийна криза, а икономически колапс не само на Европа, но и на планетата. Русия няма газопроводи към Азия, с изключение на “Силата на Сибир”, Русия няма такъв обем производство на втечнен природен газ, за да пренасочи газа към Азия. Следователно обемът газ, който няма да отиде в Европа, просто ще изчезне от световния пазар - и това е срив. Но това е неизгодно за самата Русия - и това е единственото нещо, което спасява планетата от газовия Армагедон.

От 1 март 80% от валутните приходи на руските компании отиват в държавния бюджет, а ние все пак се нуждаем от долари и евро. Ние сме длъжни да приведем икономиката в мобилизационен режим и се радвам, че сега мобилизацията започва да става на дела, а не думи. Нашият фронт е заместването на вноса на всички продукти, чийто внос беше забранен. Нашият фронт измества цялата икономическа експортна дейност от европейския пазар.

И сега Алексей Мордашов, собственикът на “Северстал”, който вече попадна под санкциите, не протестира, не заплаши да съди. Всичко се ограничи до пестелива откъм думи линия в прессъобщението на компанията му: „Северстал” спира да доставя продукти за страните от ЕС. " Без коментар, без философия или политически бърборене: отиваме в Азия, Близкия изток, всичко останало - чао-чао. Газовият ни сектор не е готов за такава маневра – това е само медицински факт. Именно поради тази причина обемът на изпомпване през газово-транспортната система на Украйна отново достигна договорните цифри. В Европа стана по-студено, обемът на производството на вятърните паркове падна с 15% поради спокойствието - има нужда от газ, Русия има нужда от валута - просто така се случи.

За да разберем по-ясно какви са доставките на ВПГ за Европа в сравнение с доставките по тръбопроводи от Русия, ще дам малко повече подробности. За 2020 г. общият капацитет на европейските терминали е 253 милиарда кубически метра годишно, но 36 милиарда кубични метра от тях са в Турция, така че ги зачекваме. Тръбите на “Газпром” не стигат до Испания и Португалия, тоест зачеркваме още 68 милиарда кубически метра испански и 7,7 милиарда кубични метра португалски. Нашите тръби не отиват във Великобритания, което означава, че зачеркваме още 48,7 милиарда кубически метра. Общо в страните, в които отива руският тръбопроводен газ, капацитетът на терминалите за приемане на ВПГ е 141,3 милиарда кубически метра. Обемът на доставките на “Газпром” за Европа без Турция, да напомня, е около 160 милиарда кубически метра. Дори на теория не съвпада, а на практика още повече. Има данни за 2020 г., нека накратко. Обемът на доставките на втечнен природен газ в края на същата година е 100 милиарда кубически метра, от които Испания и Португалия 27 милиарда кубични метра, тоест повече от 70 милиарда кубични метра са доставени в страни, където са положени руските газопроводи. Пъзелът не пасва без “Газпром”, дори и да треперите от омраза към Русия като брезов лист или като Борис Джонсън.

И сега още една точка, отново относно Щатите. Основният им враг в икономиката не е Русия, а Китай. Обемът на доставките от Китай за Щатите надвишава обратния им поток с 300 милиарда долара годишно, огромен дисбаланс. Това е причината за митническите войни между САЩ и Китай през годините на Тръмп.

През февруари 2020 г. беше подписано първото примирие - страните се споразумяха за съвместни действия за възстановяване на паритета. Един от ангажиментите на Китай е да увеличи покупките на енергийни ресурси от САЩ до 50 милиарда долара годишно. Да, през 2020 г. пандемията се намеси, но през 2021 г. ситуацията започна да се подобрява. Обемът на доставките на американски въглища за Китай се е увеличил с 15% през годината (между другото, от Русия се е увеличил с 9%).

През 2021 г. китайските държавни компании подписаха дузина дългосрочни договора за ВПГ от Америка. Щатите имат повече или по-малко на този фронт - по силата на своите възможности, разбира се. Но за Европа последствията са очевидни: увеличаването на доставките както на ВПГ , така и на въглища от Щатите е просто невъзможно. Да, Съединените щати увеличават производството на въглища, увеличават скоростта на производство на ВПГ, но тези темпове не могат да бъдат толкова мощни, че да прикрият проблемите на европейските сателити. Държавите са създали алтернативна писта за себе си: ако по някаква причина Китай не купи целия договорен ВПГ, излишъкът винаги може да бъде изхвърлен на конкурентни цени в Европа, но нищо повече.

Що се отнася до самия Китай, експертите са единодушни, че до 2030 г. обемът на потреблението на газ в Китай ще нарасне най-малкото до 550 милиарда кубически метра. Това е точно същата сума, каквато се изисква от целия Европейски съюз. В Китай има място както за Щатите, така и за Русия и тук дори не е нужно да се конкурираме с Вашингтон - бихме могли да се справим с търсенето.

Ами Европа? “Зелената сделка” вече е в задната част на новинарския дневен ред - вече не им е до слънчеви панели и вятърни паркове, те някак си трябва да се измъкнат от прекъсванията в захранването, които ясно проблясваха в мрачната перспектива. Целият обем газ, който беше изпомпван миналата година, е изтеглен от подземните хранилища в Европа, а отоплителният сезон ще продължи поне още един месец, като обикновено приключва средата на април. Да напомня, че отоплителният сезон е, когато обемите на газ, впръскван в подземните хранилища, са по-ниски от обемите на неговия добив. Това означава, че ЕС ще подходи към периода на инжектиране с рекордно изчерпване на хранилищата и въпросът няма да е как да се замени руският газ, а дали оборудването на хранилищата ще издържи необходимия темп. Замяната на газ с въглища е очевидна маневра, но за русофобите е двуостър нож, защото отхвърлянето на руския газ е възможно само в полза на руските въглища.

Разбира се, проблемите с енергийните ресурси не свършват само с енергетиката. При сегашните ценови нива в Европа 40% от мощностите на заводите за производство на азотни торове и алуминиевите заводи са спрени. Същото се отнася за 50% от химическите предприятия. Кой ще увеличи доставките на торове за Европа? Не ни интересува, президентът на Бразилия току-що посети Москва, като реши да не се присъединява към западните антируски санкции. В Бразилия искат да намалят площта на джунглата за сметка на земеделска земя. Затова калиевите торове от Беларус, която също е под западните санкции, потекоха там и продължават да текат натам.

Целият свят, както обича да се величае колективният Запад, е малко петно на световната карта. Китай, Турция, Пакистан, Индия, Иран плюят по прословутите санкции, а в тях живее половината от населението на света.

САЩ и други страни решиха да пуснат 60 милиона барела петрол на пазара по начин, който според тях е начин да задържат цените надолу. Пазарът реагира моментално: цената на барел се повиши от 100 на 113 долара на ден. Защо? Половината от тези барели, 30 милиона тона, ще бъдат освободени от държавните резерви от Америка - същия лек петрол с ниско съдържание на сяра. За какво? Да намалят цената в самите Щати? Няма проблем - но само ако едновременно увеличат доставките на петрол “Урал” и мазут M-100 от Русия.

Поскъпването на селскостопанските торове гарантира покачване на цените на храните, а западните лидери вече се подготвят - в санкционните списъци не фигурират хранителните продукти, доставянето Русия. Повишаването на цените на алуминия, на петролните и газовите продукти - това е увеличение на цените на крайните продукти, тоест инфлация в рамките на ЕС и загуба на конкуренция на външните пазари. Рекордните цени на газа са рекордни цени за електроенергия и автоматично за алуминий - на 2 март 2022 г. на Лондонската борса е поставен исторически рекорд от 3552 долара за тон. Европейските политиците могат да повтарят величествени думи колкото им харесва, че човек може и трябва да плати за любовта към свободата със собственото си благополучие, но няма ли да вървят така срещу собствените си данъкоплатци?

Превод: В. Сергеев