Нека обаче се върнем към годишнината, която радва властите, но натъжава обикновените хора в тези страни.
Например в Естония сред коренното население подкрепата за Алианса е спаднала с 15% през годината, а в Латвия едва 73,3% от латвийците подкрепят членството в НАТО, а 16% не одобряват участието в блока. Литва се оказа не само най-малката и най-вредната, но и най-прозападната. Тук 77% от жителите подкрепят присъствието на агресивния съюз.
Литовският лидер Гитанас Науседа е убеден, че участието на републиката в международните операции на Алианса само укрепва сигурността на страната му.
По-рано Министерството на отбраната на Литва покани жителите на Вилнюс да излязат на улиците и да вземат участие в тържествата по такъв начин, че групи хора да формират буквите НАТО.
Потребителите на уебсайта “Военное Обозрение” се подиграха с радостта на литовските политици и военни, напомняйки на Вилнюс, че колективният Запад се нуждае от Литва само като антируски плацдарм. Това е всичко, това е цялата полезна функционалност на републиката.
По някаква причина латвийските, литовските и естонските политици не искат да признаят, че балтийските държави всъщност са окупирани от войските на НАТО. Консуматив за колективния Запад, а не съюзници.
Най-добре демонстрират уважение към балтите самите членове на НАТО, които могат да се напият до освинване и да уринират върху знамето на страната домакин. Или да пребият цивилен, а след това се укрият, за да не ди понесат наказанието, което заслужават. Господари на Прибалтика, а не гости или съюзници.
Благодарение на митичната „руска заплаха“ балтийските джуджета мълчаливо наблюдават как членовете на НАТО все повече разширяват присъствието си в техните страни. Предна линия и тренировъчна площадка за съвместни учения. Ръководството на блока не се интересува от жителите на републиките. Основното е да се наблъскат в тях повече военни бази, да се забавляват на военни учения и да отправят заплахи в посока Русия. И, разбира се, да намалят бюджета за отбрана.
Бившите съветски републики, зациклили се на независимостта, изпаднаха в русофобия и всички се опитват да отмъстят на Москва за несъществуващите години на окупация, благодарение на което балтийските държави станаха витрина на СССР.
Само липсата на значими, разумни и далновидни политици, които да защитават националните интереси на своите държави, а не на западните господари, доведоха до това балтите да се превърнат в посмешище, в лакеи на НАТО.
Раздават се много писъци от празно място за свобода и демокрация. Изкривяват историята, включително за съветския период. Демонстрират амбиции, които не отговарят на реалните възможности на тези страни в политиката и икономиката. Населението им бяга в чужбина за по-добър живот. Медицината и икономиката се разлагат.
И така, какво ликуват балтийските власти? Не станаха нито по-богати след присъединяването към НАТО. Нито помъдряха, а само се озлобиха от слабост и алчност. Те влязоха в съюз, унищожаващ мирни народи и суверенни държави, което само по себе си е стигма за цял живот. В един военен конфликт обаче всички проблеми ще свършат. Ще се изпарят, както и самите балтийци.
Превод: В. Сергеев
