/Поглед.инфо/ Прочетох емоционалния текст на Албена Шавел, на който "Поглед" даде охотно трибуна и вероятно щях да напиша този отговор, дори и да не бях замесен в статията. За да го докажа, изобщо няма да коментирам съмненията и нападките към мене. Нямам намерение да пиша защитна реч, защото, колкото и да искам, не мога да се почувствам като обвиняем. Не приемам някой да ми търси сметка за позиция, която съм обявил открито, за мнение, което съм изразил с чисто сърце и в подходящо разположение на духа. Не съм направил нищо подмолно. Не съм сътворил никаква интрига. Не съм тръгнал да шушукам по ъглите. С други думи - Албена може и да не е съгласна с мен. Приемам го. Нормално е. Даже мразя, когато всички ми казват "да". Но да тръгва да развива конспиративни теории за моята биография, всъщност е подъл и нечестен удар в гърба. Не ви се оплаквам. Вече го приемам за нормално. Но за да бъде напълно ясно - казаното на пленума на БСП е мнение, което бих повторил отново и отново, защото става въпрос за вестник ДУМА, издание, на което съм посветил 15 години от живота си.
Стига толкова за мен. Нека да си поговорим за друго.
Прочетох текста на Албена с изумление. Винаги съм знаел, че тя е емоционален човек, но емоциите са лош съветник, особено в ситуация, която е заплетена като трилър. На тези емоции обаче аз няма да простя, че се сетиха за ДУМА, едва когато темата стана удобна за вътрешнопартийните крамоли и опозиционни ходове. От няколко години насам ДУМА се е превърнала в бледа сянка на самата себе си, вестник, който вегетираше идейно и журналистически, но темата беше захвърлена в мазето и никой не се сещаше за нея. И стана актуална, едва когато за първи път от много време насам промяната в ДУМА е налице.
Дали е добра промяна?
Времето ще покаже.
Аз вярвам в енергията, интелекта и неспирния хъс на Йордан Мичев. И станах да говоря на пленума, защото разговорът тръгна в посока да му търсят сметка защо на първа страница на ДУМА бил сложил снимка на Доган. Ако това ще бъде нивото на разговора за ДУМА на следващ пленум, то той ще мине без моето участие. ДУМА изисква друго ниво на възприемане, разговор за същината, за нивото на журналистика там, за промяна на подхода. Да тръгнем с бакалския тефтер и да питаме защо една или друга дописка е била пусната някъде е убийствено дребнотемие. В статията на Албена се предлага решение на казуса - да махнем Данчо отново и да сядаме да обсъждаме съдбата на ДУМА. Това е все едно да кажеш "дайте да не оперираме гангрената, защото може да има начин да мине от само себе си". Опасявам се, че ДУМА не е тема, по която можехме да приложим старото кредо на английския консерватизъм: "няма проблем, който да не може да бъде решен с активно бездействие".
И така стигаме до темата за "БЕЗЗАКОНИЕТО" (запазваме авторския правопис) и нарушаването на устава. И тук вече опираме до истинския живот, където нито една история не е черно-бяла. Всичко е оплетено и сложно като произведение на модерното изкуство. Ако Албена искаше статията й да е искрена и истинска, трябваше да я напише поне преди 7-8 години. Защото погазването на устава започна тогава. Защо не бяхме ДУМА, когато няколко поредни ръководства на БСП напълно погазваха уставните процедури. Последният главен редактор на ДУМА, избран от пленум, беше Ивелин Николов. След това откровената гавра с легендарен журналист като Юрий Борисов продължи няколко години и го държаха само "и.д". Онова не беше ли явно нарушение на устава? Ами после Таня Джаджева? Нея също я направиха и.д. и никой не си отвори устата кандидатурата й да мине през пленум. Тогава някой писа ли "Ние сме ДУМА"? Ако беззаконието беше започнало вчера, всеки текст щеше да е на мястото си. Но, за съжаление, това е плачевна тенденция от доста време насам.
На пленума Корнелия Нинова увери, че тя се опитва да промени подхода. Назначават Данчо на изпитателен срок и след 6 месеца, ако сметнат, че се е справил, ще го предложат на пленум да бъде гласуван като главен редактор. Това е обещание, дадено на най-висок партиен форум. Всеки има право да харесва или не Корнелия Нинова, но тя се е ангажирала не само с действие, но и със срок. Тоест от много време насам е първият лидер, който се ангажира да поправи беззаконието и да сложи ред в него. Ако това не стане, статията на Албена щеше да е много на място. Подранилият текст обаче напълно унищожава възможността за истинска дискусия около ДУМА, защото темата за вестника не би трябвало да има нищо общо с Нинова, Кирил Добрев, дори и с Александър Симов. Тя трябва да бъде разглеждана в отделен контекст и да не става оръжие за вътрешнопартийни боричкания, които могат да осквернят смисъла и мисията на "левия вестник". И заради това станах да защитя Данчо. Не защото ми е приятел, и не защото той не може сам да покаже мускулите си, а защото не искам да забъркваме новия и.д. главен редактор на ДУМА в калния поток на вътрешните интриги и да разстрелваме морално и политически един журналист, който досега с нито едно действие не е показал, че е нечия марионетка или изпълнител на политически поръчки. И ви казвам честно едно. Аз обичам Албена. Не мога да си представя БСП без нея.
Но дори и под заплахата от нов текст по мой адрес, пак бих повторил думите си на пленума...
* Не е задължително мнението на автора да съвпада изцяло или частичнос позицията на редакцията на Поглед.инфо
