/Поглед.инфо/ България интелектуално отдавна се е сринала под нивото на бананова република. Ние сме държава на контрастите - удивителна сила на духа и отвратително лицемерие съвсем спокойно съществуват паралелно и човек се чуди дали да ръкопляска от възхищение или да повърне от ужас. Този контраст става болезнен като око, в което е забита игла, когата обществото закипи от гняв и възмущение. Тогава с леден ужас можем да разберем до каква степен България е страна-заложник на тъмни схеми, корпоративни интереси, политически паяжини и интригантско задкусилие.
В неделя страната беше залята от протести. Те започнаха като гняв срещу високите цени на горивата, а постепенно прерастнаха в гражданско неподчинение и искане за моментална оставка на правителството. Видях какво говорят хората във Варна, София, Бургас...Те настояваха за оставки, за поемане на отговорност, за разчистване на зловонната яма от скандали, в която се е превърнала България в последната половин година. И картината на тази гневна и разтревожена България напълно отсъстваше от една голяма част от медиите.
Тези медии аз обичам да наричам "дежурните по любов към властта". Тяхната фантазия от година насам се гърчи от остър и болезнен запек. Един от сайтовете във всеки полупротест вижда опит за преврат. Друг постоянно плете някакви схеми, зависимости, плащания. Трети дебне като виртуално ченге да не би прокълнатите социалисти да яхат протестите, за да може да ги изобличи и разстреля медийно. Констипацията обикновено е частен проблем, но тук вече е превърната в обществен. Всяко недоволство е платено. Всеки протест е опит за преврат. Зад всеки ъгъл дебне БСП, а лицето на злото е черният лорд Румен Радев, гаднярът, който пусна снимки и с Тръмп, и с Путин, за ужас на премиерската пресслужба.
Умишлено не споменавам имената на медиите, защото не искам да превръщам този текст в конкретно обвинение. На мен ми е интересен процесът, въпреки че той може да предизвика единствено тих ужас. Именно в ситуация на недоволство става ясно колко трагично похитена е медийната среда у нас. От нея напълно отсъстват най-болезнените и остри теми. Ето - в неделя сутринта излязоха хората, които са бесни на високите цени на горивата. Да сте видели темата да става скоро обект на анализ? А на внимание от сутрешен блок? Да сте чули някоя от топмедиите да я поставя на дневен ред? Тя е като черна дупка, която напълно е изличена от медийното внимание. А колко други теми отсъстват? Всеки от нас може да изброи поне 5-6. Пленените медии говорят единствено това, което похитителят нареди.
Медиите са станали не фабрика за фалшиви новини, а за фалшива реалност. Те подменят истинските проблеми с теми, които са удобни на управляващите. И идеалният пример за това е госпожа Илияна Беновска, паркирана като основен говорител на тази паралелна реалност, а вероятно и паралелна държава. България се тресе от проблеми и протести, но госпожата е пълна единствено с въпроси към "президент Радев" (каква калташка формулировка, за да си спести уважително обръщение). Хората искат оставки на правителството, но фабриката за фалшива реалност се пени от обръщението на Радев по случай 10 ноември. Това е подмяна на смисъла на журналистиката. Когато журналистиката заприлича на евтина крайпътна мома, това е знак за будна кома на държавата. А, опасявам се, ние сме направили още една крачка в безумието - управлението е повярвало в собствената си пропаганда и започва да се държи като обиден ангел, неоценен на грешната и прокълната земя. Това е последната фаза на лудостта преди да ти сложат усмирителна риза и да те изолират в килия с тапицирани стени. Ние сме обречени да съществуваме в такава лудост на контрастите. Просто сравнете реалното недоволството и неговото медийно отразяване. Потресаващо е. Но, оказа се, това е опитът на щраус да зарови глава в асфалта. Хората са по улицата и са бесни, гневни, ядосани...
И прекрасно знаят на коя страна бяха медиите, когато ножът допря до кокала.
Не заплашвам.
Констатирам.
