/Поглед.инфо/ От януари 2013 година, когато първото правителство на Бойко Борисов беше разтърсено от най-масовите социални протести в историята на прехода, предсрочните избори винаги висят като Дамоклев меч над всяко управление. Когато кабинетът падна, буквално месеци преди редовния вот, това не изненада никого. Управлението на ГЕРБ беше като тиктакаща бомба, която не се знаеше кога точно ще гръмне, но никой никога не е имал съмнения в предстоящата експлозия. Това е парадоксът "Борисов" - постоянно слушаме телевизионно дрънкане за стабилност, за геополитически успехи, за международен авторитет, за най-амбициозните бюджети, които някога са правени, а всъщност ГЕРБ нямат довършен докрай мандат. Красивата медийна утопия няма никакви доказателства в реалността.
Ето защо не е чудно, че темата за предсрочни избори днес сериозно бърка в здравето на управляващата партия. От пропагандната машина вече чухме няколко тези за това колко е абсурдно да падне правителството. От парламентарната трибуна Цветан Цветанов с патоса на пролетарски поет обяви, че до 2021 година никой не трябва да се надява на различно управление. Друг представител на ГЕРБ пусна димката, че вероятно арестуваните бизнесмени-корумпета също искали предсрочни избори. Разбирай - ГЕРБ днес води могъща битка с корупцията и заради това тъмните финанси клатят тяхната лодка. Целта е само една - от съзнанието на българския народ да бъде изтръгната всяка мисъл за предсрочни избори и в тази мисия са впрегнати медии, политолози (първоначално написах "политолизи"), социолози (случайно или не изписах думата като "социолъзи"), дребни интриганти и истеризирани всичколози. Всъщност точно това е различното между 2013 година и днес.
Преди пет години ГЕРБ бяха стреснати, разтърсени, ужасени, но бяха готови за избори. Същото стана и през 2017 година. Тогава изборите се появиха на хоризонта заради една фатална грешка на Бойко Борисов, който обвърза резултата от президентските избори със своята собствена оставка, а след това беше притиснат в ъгъла на ринга и нямаше къде да бяга. Според някои конспиративни обяснения всъщност залогът бил направен нарочно, защото точно в онзи момент тогавашните му коалиционни партньори от Реформаторския блок бяха изпаднали в потресаващ пристъп на шизофрения и техните политически конвулсии заплашваха да заличат дори и ГЕРБ от парламентарната сцена.
Сега обаче политическата ситуация е съвсем друга. Третото правителство на Борисов преживява ужасяващи турбуленции, които съвсем не са толкова безболезнени, колкото се опитват да ни ги представят. За първи път в своето политическо битие ГЕРБ са в една парадоксална ситуация - те са първа политическа партия според социологическите проучвания, но почти две-трети от обществото ги ненавиждат, подозират и не могат да ги понасят. Резултатът от това е, че всяко тяхно решение се превръща в мини-криза. Заради това в последните няколко месеца България все едно живее постоянно друсана с медиен амфетамин. То не бяха колене на животни в Странджа, сривът на Търговския регистър, крахът на "Олимпик", катастрофата край Своге, яростните реакции и разследвания на ремонтите в София, фашизоидните изявления на Валери Сименов, политическите трусове в патриотичното пространство...Ако това е картина на стабилност и просперитет, значи някой е предрусал с книгите на Куелю и с теорията за позитивното мислене. А на хоризонта се кълбят още бури и светкавици, които ни обещават огнеметна зима, която, съчетана с повишените цени, заформя нещо като торнадо, което само чака къде да се разрази.
Точно това кара ГЕРБ да се страхуват от предсрочните избори. Този път парадоксално любимият им ход да хвърлят кърпата, когато стане много напечено, сега им е забранен, защото ново служебно правителство, което е съставено от Румен Радев, вероятно кара Бойко Борисов да се буди облян в студена пот и дълго да се чуди на кой свят се намира. ГЕРБ започнаха да губят от предсрочните избори още през 2014 година, но тогава бяха в твърде голяма абстиненция за власт, за да го разберат. Защото официалното сглобяване на една коалиция чудовище, която съдъражаше реформатори, патриоти и първановисти, беше първият знак, че всеядността на Борисов в парламентарно измерение е неговата най-голяма слабост. Правителствата на ГЕРБ в последните няколко години искат да си гарантират не стабилност на държавата, а парламентарна стабилност на схемите и заради това всичките им политически конструкции гръмват или се "счупват" твърде бързо. Това е причината всички участниците в днешното управление като вещиците от "Макбет" да баят над трупа на това правителство и отчаяно да откажат да признаят, че то е мъртво и че скоро ще почне да мирише много лошо.
Разберете ме правилно. В името на обективността трябва да кажем, че вероятно и другите партии не са напълно готови за предсрочни избори. БСП от години влачи своя не толкова таен порок - отчайващо състояние на местните структури, а ДПС може да разчита на твърд и стабилен електорат, но трудно ще си намери партньори. Но за опозиционните партии предсрочните избори могат да станат кауза за сплотяване, онзи така необходим адреналин, който да събуди нервната им система и да ги мобилизира, докато ГЕРБ трябва да отбраняват бизнес-територии, но го правят във все по-критична и смазваща обществена среда и яростно настроение в социалните мрежи. Хората на Борисов сами си отвориха два фронта, които се опитват да обединят в един, защото системната им битка с Румен Радев също подрива доверието към тях. Опитът за институционална война към момента е пълен крах за ГЕРБ, както показва мощният рейтинг на президента, виждан от все повече хора като морална алтернатива на политическо безвремие и олигархичния полуавторитаризъм. И това всъщност е голямата ирония на ситуацията. Колкото повече се страхуваш от предсрочни избори, толкова повече те се задават като градушка на хоризонта, защото отчаяните, гневните, ядосаните, ударени, вбесените и изтощените ги разглеждат като инструмент за пречистване на пейзажа или поне като израз на отмъщение. Предстоят ни интересни времена.
И не, това не е проклятие.
Закономерност е.
