Векторният натиск на ранната механика
Когато първите безопасни велосипеди (safety bicycles) започват да изместват гигантските и опасни машини от типа „пени-фартинг“ в края на 70-те и началото на 80-те години на XIX век, конструкторите се изправят пред сериозен технически казус. Трябва да се препредаде въртящ момент от централната ос към задното колело с минимални загуби на енергия и без излишни метални компоненти. В онези години шлицовите съединения, прецизните касети и шлифованите лагери, с които сме свикнали днес, са били скъпо луксозно изключение, непостижимо за масово производство. Задвижващото зъбно колело на задната главина просто се е навивало директно върху стоманената ос.
Тук се намесва един елементарен физически закон, свързан с усукването. При нормална дясна резба затягането става по посока на часовниковата стрелка. Когато колоездачът натисне педала, веригата опъва горния си сегмент и упражнява усукващ момент върху задното зъбно колело. Ако това зъбно колело е монтирано отдясно, посоката на въртене при движение напред постоянно го затяга към главината. Всяко натискане на педалите, всеки стръмен баир и всеки спринт буквално заваряват механично компонента към оста му.
Ако същата система бъде преместена от лявата страна без промяна в типа на резбата, първото по-сериозно усилие върху педалите просто ще развие зъбното колело. Колелото спира да предава въртящ момент, а ездачът губи контрол. Алтернативата е била изработването на лява резба за лявата страна – нещо напълно възможно от гледна точка на геометрията, но изключително болезнено за тогавашната индустрия.
Анатомичният диктат на десния палец
Причината да се избегне лявата резба на задното зъбно колело не се крие в липсата на инженерна мисъл, а в бруталния икономически прагматизъм на индустриалната революция. Повечето стругове и металорежещи машини в края на XIX век са били оптимизирани за рязане на стандартни десни резби. Нещо повече – самите занаятчии и механици в Бирмингам, Ковънтри и Нотингам са били предимно десничари.
Физиологически факт е, че за десничар векторът на максимална сила с ръчен инструмент (гаечен ключ или отвертка) се постига при ротация по посока на часовниковата стрелка – сиреч при затягане на дясна резба. Първите фабрики за велосипеди са разчитали на ръчна сглобка. Когато трябва да сглобите хиляди главини на ден на ръка, правите това, което създава най-малко бракувани детайли и най-малко физическа умора у работника.
През този период се ражда и друга фундаментална препратка от колоездачната история: [развитието на стандартните спирачни механизми и трансмисии]. Еднотипните компоненти са позволявали на малки работилници да купуват тръби от един доставчик, главини от друг и зъбни колела от трети. Ако някой реши да направи велосипед с ляво задвижване, той е трябвало да произведе сам абсолютно всеки детайл – от курбела до главината. В условията на свободен пазар това е било икономическо самоубийство.
