Фразата „компютърна томография на 22 фараона“ е типичен продукт на съвременната журналистическа съкратена реч, която обича да опакова десетилетия архивен и лабораторен труд в едно привлекателно заглавие. В действителност става дума за дълъг, спретнат процес, започнал систематично около 2005 г. с проекта „Египетски мумии“, воден от д-р Захи Хавас и радиолога д-р Сахар Салим. Трасето на тези изследвания не минава през мистични проклятия, а през тежките рентгенови апарати на Siemens и Toshiba, монтирани в подземията на музея в Кайро.
Когато извадиш от уравнението романтиката на романтичните археолози от XIX век, остава чиста физика. Компютърният томограф изпраща рентгенови лъчи през тъканта под стотици ъгли, а софтуерът изчислява коефициента на отслабване на лъчението, изразен в единици на Хаунсфийлд. Плътната кост, сухата мускулна маса, лененият плат, смолата, камъкът и златото имат коренно различна радиолокационна плътност. Така изследователят може да прави дигитални разрези с дебелина под милиметър, без да докосва с пръст крехката тъкан, която при контакт с кислорода и влагата просто би се превърнала в прах.
Анатомия на едно дворцово убийство
Случаят с Рамзес III е вероятно най-бруталното доказателство за това какво всъщност прави томографията с историческите източници. Дворцовият папирус от Торино отдавна разказва за така наречения „заговор в харема“, организиран от вторичната съпруга Тий с цел да качи сина си Пентауер на трона. Изборът на историците с десетилетия беше да гадаят дали владетелят е оцелял след заговора, или е починал от отрова, убождане или инфекция.
Томографското сканиране, публикувано в British Medical Journal, сряза тази интелектуална мъгла. Изображенията разкриха напречен разрез на врата с ширина почти седем сантиметра, достигнал почти до прешлените. Острието е срязало трахеята, хранопровода и големите кръвоносни съдове. На практика това е незабавна смърт от остър хеморагичен шок и асфиксия. Нещо повече – вътре в самата рана, под плътните слоеве превръзки, балсаматорите са поставили амулет „Окото на Хор“ (Уаджет). Това не е просто амулет, а опит за магическа хирургия post mortem – опитали са се дигитално и ритуално да „зашият“ гърлото на фараона за отвъдния живот, като са скрили следите от престъплението под дебели ленени ивици.
При Секененре Таа II – владетелят от 17-та династия, водил войните срещу хиксосите – данните са още по-сурови. Старите рентгенографии от 60-те години показваха поражения по черепа, но новият 3D анализ разкри нещо много по-конкретно. Раните са нанесени от различни ъгли и с различен тип оръжия – бойни брадви от хиксоски тип, ками и тежки тъпи предмети. По костите няма никакви следи от остеогенеза или заздравяване, което означава, че всички удари са нанесени непосредствено преди или в момента на смъртта. Ръцете на мумията са атрофирали в спазматична, свита позиция, което подкрепя хипотезата, че владетелят е бил със вързани китки отзад, екзекутиран от неколцина нападатели, докато е бил неподвижен.
Тук обаче идва пробойната в популярната теория. Томографът показва географията на счупванията, но той не може да ви каже дали Секененре е паднал в плен на бойното поле, или е бил убит по време на дворцов преврат в собствената си спалня. Всичко останало извън факта за счупената челна кост е хипотетична реконструкция.
