Подходът на жреците: Козметична хирургия за мъртви
Преди тези изследвания в науката съществуваше доста наивното схващане, че мумификацията е просто изсушаване с натрон (натриев карбонат) и потапяне в смоли. Изследването на 13 царски мумии – включително тези на Аменхотеп III, Тутанкамон и Рамзес II – разкри наличието на подкожни филъри при над 92% от субектите.
Балсаматорите от Новото царство не са били просто оператори на органи, а скулптори на мъртва плът. Тъй като дехидратацията с натрон свива тъканите, лицата на владетелите са губели своя обем и разпознаваемост. Чрез малки разрези по кожата на лицето, шията и крайниците, жреците са вкарвали смес от мазнини, смола и напоени с мазнина ленени топчета, за да възстановят естествените контури на бузите и шията. При Аменхотеп III тази процедура е била толкова агресивна, че под кожата му са открити материали, запълващи практически цялото подкожие, давайки му обем, който той вероятно никога не е притежавал приживе.
Мумията на Аменхотеп I предлага още един епистемологичен урок. Тя остава една от малкото, които не са физически разопаковани поради перфектното състояние на нейната фаянсова маска и цветни гирлянди. Виртуалното разгръщане разкри, че мозъкът му не е бил изваден през носната кухина с кука – стандартна практика за по-късните епохи – а е останал да изсъхне вътре в черепната кухина. Сърцето също е на мястото си.
КТ скенерът засече и поражения, нанесени от древни иманяри – отрязана глава и дефекти по коремната стена. Документите от 21-ва династия (т.нар. Папирус Аббот) описват как жреците-реставратори са препогребвали кралските тела, за да ги защитят. Дълги години се считаше, че тези жреци са били просто държавни организирани крадци, които са прибирали златото под претекст на благочестие. Сканирането на Аменхотеп I показа, че те внимателно са закрепили главата му към тялото с ленена лента, напоена със смола, затворили са раните и са запазили 30 амулета и метален колан вътре в обвивките.
Сърдечно-съдовото архивно гробище
Най-сериозният шамар за съвременните диетолози и социолози обаче дойде от международния проект „Хорус“. Сканирането на 52 мумии от различни периоди разкри, че калцифицираната атеросклероза не е заболяване на модерния човек, причинено от рафинирана захар, сидентен живот и индустриален стрес.
В над 45% от мумиите със запазени съдови структури бяха открити ясни калцификати по стените на аортата, коронарните, каротидните и илиачните артерии. Египетският елит, който се е хранил основно с говеждо месо, гъски, хляб, бира, мед и смокини, е страдал от тежки съдови патологии. При царица Тее и редица други благородници съдовите плаки са били толкова плътни, че със сигурност са водили до инфаркти, мозъчни инсулти и хронична исхемия.
Разбира се, рентгеновият лъч има своите строги физически лимити. Смолата с висока плътност понякога имитира костни фрактури или туморни образувания. Металните предмети и златните листчета създават т.нар. „лъчеви артефакти“ – ярко изкривяване на пикселите, което заслепява скенера и скрива тъканта зад тях. Освен това, томографът е напълно сляп за инфекциозни заболявания, които убиват бързо – холера, чума, малария или сепсис не оставят следи по костите, освен ако не са били хронични.
Ето защо данните от сканирането не са окончателна присъда, а просто още един слой доказателства, който трябва да се засече с палеопатологията, текстовите източници и изотопния анализ. Древният Египет не разкрива всичките си тайни наведнъж – той просто сменя технологичния си флангов заслон.
