/Поглед.инфо/ Eдноокото кърваво чудовище на ДС отново броди из българските телевизионни потайности и литературни мистерии. То е опасно като създание на Стивън Кинг, ехидно като роман на съвременна българска кифла, и демонично като текст, създаден от университетски екзистенциален поет. Поне с такова усещане може да остане човек, който случайно се запознава с поредния скандал, в който призракът на ДС бе превърнат в основен герой. Искам предварително да предупредя - историята звучи като кафкианска фантазия, родена след препиване с евтина бира и заради това първоначално си мислех, че е някакъв бъзик, но уви реалността ме опроверга. Всичко се оказа истина. До последната запетайка.
И така - писателят Илия Троянов, чийто дидактичен и нечитаем роман "Власт и съпротива" се появи на български миналата година, се е ожалил в немски вестник, че преводачът му у нас, понеже е бил агент на ДС, умишлено е направил грешки в превода. "Площад Славейков", медия, която беше добра, но деградира тотално, оля се в сензационни заглавия и се заигра с канализацията на историята, пускайки текстове на Манол Глишев, е е описал скандала със сензационното заглавие, дръжте се, "Държи ли ДС ръката на преводача на книга, изобличаваща ДС?".
А сега направо затегнете коланите, защото вече става сюрреалистично. Според текста Троянов научил за принадлежността на преводача "Власт и съпротива" към ДС от едно стихотворение на литературния историк и поет Пламен Дойнов. Стихотворението било кръстено "Агент "Георги" превежда "Власт и съпротива". Текстът на Троянов прилича на продукт на разум от алтернативно измерение. И веднага ви давам пример - писателят смята за умишлен саботаж "употребата на преизказно вместо изявително наклонение". А също така думата "съратник" била преведена като "съмишленик", което само доказва как ДС унищожава даже лексиката на гениалните български писатели.
И само за информация - набеждаването на преводача Любомир Илиев, че е агент на ДС, е направено в най-добрите традиции именно на ДС. Това не става на базата на някакъв документ или доказателство, а на базата на поетичната фантазия на Дойнов, който се оплита като пиле в кълчища вярно ли е това или не. Опитът за медиен разстрел на един човек, и то с толкова абсурдни обвинения (всяка грешка в превода е продукт на ДС), във всяка друга държава щеше да предизвика поне искане за психиатрична експертиза на Троянов, но доста медии у нас, солидно захранвани с чужди пари, виждат в този сюжет прекрасна възможност да се овъргалят за пореден път в калта на историята с радостно джвакане.
А самият Троянов сипва солидно количество мелодраматизъм и патетика в своята статия: "С прочита на всяка следваща грешка в превода ме застигна ужасното усещане, че хегемонията на Държавна сигурност е сложила впоследствие ръка на текста ми. Реалистично или параноично беше моето предположение, че някогашният доносник продължава да изпълнява поръчките на своите някогашни господари?". Ако това изречение бе създадено от друг, сигурно щяха да му предпишат веднага халоперидол, защото е ясно, че то е абсурдно, нелепо и шантаво. Но щом е от Троянов, изведнъж става обект на национална дискусия.
Сега няколко думи за романа "Власт и съпротива", защото те са наложителни. Преди да го разтворя, прочетох няколко толкова патетични рецензии, че те щяха да ме откажат, ако не бях инат. В тях романът се описваше с думи като "изкупление", "болезнено пътешествие в миналото", "разказ за премълчаваните времена", "роман за равносметката, която не бе направена". Това са трафаретните клишета на либералната мисъл, която все търси проблемите в миналото и постоянно настоява за "обективен прочит", което ще рече, че комунистите трябва да бъдат изкарани виновни за всички сегашни проблеми. Днес сме бедни, не защото капитализмът е кофти и винаги създава олигархи, ами защото ДС още броди сред нас и променя преизказното наклонение в изявително (направо настръхнах от ужас).
Самият роман се оказа дидактичен, скучен и доста посредствен. При това пълен с доста фактологични неточности, които няма как да са продукт на преводаческа импровизация, а са абсолютен гаф на писателя. Троянов влиза в капана, в който се давят повечето идеологизирани автори, като пишат за миналото и за прехода. Те просто не познават реалния живот и няма как да пишат за него. Заради това на страниците на романа му имаме някакъв стерилен, кух свят, в който никой, ама никой няма да успее да се разпознае. Хайде, за Троянов е обяснимо - той не е живял у нас, но пък е странно, че и негови български колеги се давят в същото блато.
Прочетох романа основно, защото изпитвам определени симпатии към анархиста Георги Константинов, който е прототип на един от главните герои. Но не го открих по страниците. Но това е субективно усещане. Подозирам обаче, че дори тези, които хвалеха романа, са го правили по задължение, а най-вероятно без дори да го дочетат докрай. Този роман е банален, не много дълбок и, честно казано, не е в състояние дори да развие сюжета си както трябва, а какво да говорим да прави "премълчаваната равносметка".
Подозирам, че съответно и продажбите никак не са били добри. Което е нормално. Скучната книга трудно си намира читатели. А особено морализаторстващата с вдигнат пръст на базата на не особено ясен сюжет. И именно тук е дошла маркетинговата идея - да върнем вниманието като раздухаме сюжета за ДС. Защото това е роман, предназначен за България и Троянов го е писал с идеята, че ето сега ще размаже съзнанието на публиката и сигурно приживе ще го обяват за класик. Да, ама като гледах залежалите бройки от романа в книжарниците, схванах, че нещо в този литературен план се е объркало. И заради това от нищото е трябвало да бъде извикан призракът на ДС, да бъде сътворен отново, та белким стиснатите антикомунисти и стари реститутки се бръкнат и дадат малко пари за бройка от книгата.
ДС вече е универсален сапун за лични провали и неумения. Значи книгата не се купува у нас, не защото Троянов пише толкова скучно, че може да приспи и най-убедения антикомунист, а защото коварната ДС е манипулирала превода и е посякла таланта. Пък и кога ДС е успяла да огрее и тук? Като чета интервютата на Митоди Андреев и статиите на Иво Инджев, разбирам, че ДС се занимава само с тях. Как е смогнала и за Троянов е загадка?
Има и нещо друго озадачаващо. Прегледах информациите - Троянов е бил в България миналата година, представил е книгата си именно с този коварен десарски превод. Да не би ДС да са му сипали нещо в ракията, че да не е забелязал вероломството? Напротив - дал е десетки интервюта, направил е доста срещи. Как пък тогава подозрението за ДС не е гризяло неговия мозък, а сега изведнъж лиричната му душа се държи като изнасилена девица.
Но през действията на един писател можем да видим до каква злоупотреба с миналото сме в състояние да стигнем и как това изобщо не е път към постигането на равносметка и истина. Защото под равносметка те нямат предвид да се направи преценка, а едната гледна точка да бъде натикана в затвора. Всъщност романът на Троянов е плосък точно по тази причина, той не е в състояние да се издигне над тесногръдието, да предложи по-широк прочит на миналото, а всичко е сведено до моралистични опорки, без реален смисъл и проникновение. И заради това сега цялата вина за провала трябва да бъде стоварена върху преводача, върху коварната ДС, която все пречи на някой от новите ни писатели да вземе Нобел.
Не знам какво повече може да се каже по тази перверзна тема. Ще завърша с чувство за хумор. Очаквам да получа право на статия как и моят роман не се продава достатъчно заради ДС.
Да, вярно е, аз не съм написал нито един роман, но нима това не е доказателство как ДС ми се бърка, а?
