/Поглед.инфо/ Затрудненото източно партньорство
Мисля, че да се поставя въпросът – дали Украйна е готова да се присъедини към ЕС и дали тя е в състояние да работи на такива принципи и условия, които се определят от Европейския съюз, е твърде рано. Украйна не влиза в Европейския съюз. В момента тя избира между ЕС, Русия и банкрут.
Старият свят е пред прага на нови тестове. Вместо да даде възможност и средства на държави, които вече са в ЕС, като България и Румъния, например, Европа предлага 20 милиарда на Украйна ако подпише с нея Споразумение за асоцииране и Споразумение за свободна търговия. И ако погледнем нещата откъм другата им страна – това е една сума, която е като капка парфюм зад ухото за възможностите и като страна и океан от „благоденствие” за бедна страна като България.
Преди седем години, когато Румъния и България официално се присъединиха към ЕС, те получиха обещанието, че от 1 януари 2014 ще влезнат в шенгенското пространство. Броени дни остават до крайния срок, но Германия, Англия, Холандия и други страни са драматично „против” и заплашват, че ще използват правото си на вето.
България и Румъния са възмутени. За какво се борихме? Икономиката е зле, вече имаме и дългове, а и Шенген няма да го бъде…
В момента минималната работна заплата у нас е 170 EUR и 1874 EUR в Люксембург. Разочарованието е пълно. Мисля, че след броени дни ще бъде твърде късно да се фокусираме върху болезнените последици от неконтролируемата европейска интеграция. Седемте години на мътене приключват на 1 януари, въпреки неясната ситуация с Шенген. Европа ще погълне нова вълна на емиграция от Румъния и България , чиито граждани ще получат право да работят навсякъде и за неопределено време.
Да, европейската система за интеграция на Украйна е една възможност да си модернизира промишлеността, но освен нея тепърва ще трябва да преориентира системата на човешките ценности, но също така и система за цялостна модернизация. Мисля , че ако те искат да изградят високо качество, конкурентна индустрия, селско стопанство, ще трябва да навлизат в нови пазари и нови форми на взаимодействие, което обаче ще отнеме технологично време и пари, което пък от своя страна ще се отрази на по-бедните членки на ЕС. И дори ще засегне емигрантите от България и Румъния. И ще заприждат нови тълпи от роми и украински жрици на любовта(в страната в момента има между 52 000 и 83 000 проститутки) в търсене на заветните 1000 EUR на месец, измествайки от мизерното им съществуване българите и румънците в Германия, Англия, Франция и Люксенбург – страни по-малки дори и като територия от Украйна.
„Ние трябва критично да погледнем, кой приемаме в Евросъюза. Богати и процъфтяващи страни или любители, преживяващи на чужд гръб, защото просто не умеят да създадат приемливи форми на живот в собствените си държави. По-рано ние приемахме такива в Евросъюза, но тези благословени времена отминаха. Днес живеем в епохата на кризата и затова сме длъжни да се избавим от негативните ефекти, породени от европейската интеграция” – смята холандският депутат от марокански произход на „Народната партия за свобода и демокрация” Малик Азмани.
Колкото повече проблеми – толкова по-голям бюджет. С една дума – евробюрокрация и мизерни минимални работни заплати. И тогава люксембургците и холандците, и българите и румънците заедно биха възкликнали: „Ние за какво влязохме в Евросъюза?”.
