В кои райони спечелихте най-много гласове и как си го обяснявате?
Бойко Маринков: Район „Възраждане” в последните пет избора се оказа в средата на изборните пропорции в София – като изборна активност , като избиратели ,подкрепящи трите основни формации – Герб , БСП и Синята коалиция. Анализът на изборните резултати по секции потвърди няколко основни извода – изборна активност над средните проценти в район „Сердика” – Баталова воденица с около 10 % ромски вот от наличното гето , избирателната активност в средни за София норми – 42 – 45 % в големите комплекси Зона Б -5 И Зона Б – 18 , наличие на нови групи избиратели с постоянно местожителство в резултат на новото строителство в софийският център .
Това е отразено и в процентите подкрепа за БСП в отделните микрорайони.Има секции в централната градска част ,където десетилетие и половина вече процентът на подкрепа за социалистическите кандидати се движи до 20 % и само на 300 метра от тях се намират секциите с подкрепа над 25 % гласове подадени за нашата партия. Следователно единствено конкретните усилия и инициатива могат да променят - в рамките на възможното - политическите баланси в района.
Имаше ли изненади в представянето в някои от районите на София?
Бойко Маринков: За мен нямаше особени изненади – съотношението на силите в София се оказа подчинено на националните политически баланси в изборите за Президент на страната. Това елиминира спецификата на местните избори и дори дебатите между кандидатите за кмет на града бяха проектирани към националната кампания на всяка от партиите.
Получи се парадоксалната ситуация,че между кандидатите за общински съветници , а това ще рече и за мнозинство в СОС , известни бяха само тези , които бяха и водачи на партийните листи и кандидати за кметове. Всички след номер 1 останаха абсолютно неизвестни .
Като мажоритарен кандидат на парламентарните избори през 2009 г. Г. Кадиев спечели 2055 избиратели повече от гласувалите за листата. Сега има по-малко от подкрепилите листата за съветници. Защо?
Бойко Маринков: Аз ще изчакам анализът на самия Георги Кадиев за цялостното му поведение като общински съветник в мандатът на СОС 2007 – 2011 г., за специфичните форми на неговата номинация за кандидат кмет и водач на листата на общинските съветници , за взаимодействието му със структурите на БСП в София , както и за участниците в различните „екипи” , които той номинира. Ще бъде некоректно да изпреварвам неговата собствена и цялостна оценка за кампанията и за редица детайли в нея.
Но има един детайл в изборните резултати в София , който е недвусмислен – Йорданка Фандъкова получи над 247 000 гласа и изпревари с 32 000 гласа кандидатът на Герб за президент Росен Плевнелиев на първия тур , Георги Кадиев получи 103 000 гласа, резултат с 13 000 гласа по-малко от нашата кандидат-президентска двойка Калфин – Данаилов.
Този резултат заслужава анализ , а 1 000 – та гласа по нисък резултат на Кадиев от листата на общинските ни съветници , чиито водач е пак той, приемам за незначителна специфика на индивидуалните гласувания.
Бяха ли допуснати грешки в кампанията?
Бойко Маринков: Избори се печелят с кауза , с обединение на хора , готови да зачеркнат месеци от живота на себе си и семействата си за тази кауза , с усет към обществените настроения във всичките им форми и прояви , с медиен и финансов ресурс, съответстващ на годината на провеждането им – 2011 г. .
Така ,че предлагам да не говорим за грешки , а за сериозни дефицити във всичко , което изброих по-горе. Ще го повторя – тежък дефицит на каузата „Успех на изборите за София” и на хора , готови да влязат в битка за нея !
Какви трудности срещнахте в кампанията?
Бойко Маринков: Ще говоря само и единствено през моята скромна амбразура – в тази кампания бяха ангажирани изключително тесен кръг ентусиасти , изборите си останаха предмет на телевизионни дебати , но не се превърнаха в дебат на семейната вечеря в обикновеното софийско семейство.И тук е сериозното противоречие – изборите останаха в периферията на интересите на мнозинството от софиянци,които се оказаха дисциплинирани и сериозни гласоподаватели , след като в тях участваха 45 % от гласоподавателите по избирателните списъци. Ето това заслужава коментар и анализ.
В изборите липсваха нови елементи на диалог с избирателя липсваше провокацията към него . Не коментирам печалния факт ,че по време на цялата едномесечна кампания във Фейсбук-мрежата срещах 3 – ма от кандидатите за общински съветници при листа от 61 кандидати. Този терен беше тотално изоставен от софийската организация.
Кои гласуваха и кои не за Георги Кадиев?
Бойко Маринков: Целият проблем е на коя част от въпроса ще поставим ударението.
Да – в сравнение с частичните избори от 2009 г.Георги Кадиев получи 30 000 нови гласа в абсолютно изражение , втори резултат след този постигнат от Стоян Александров през 2003 г. в първият тур.
Процентът на подкрепа за БСП в София е 22 ,4% , резултат несравним с резултатите в Пловдив – 12,6 % , Варна – 12,2 % , Русе – 12,8 % , Бургас – 10 % , Ст.Загора – 15,2 % , Плевен – 16 %,Добрич – 16,3 % .Посочих първите осем града в България. При това сравнение е очевидно – София и софийските социалисти са запазили своя потенциал като подкрепа и като гласоподаватели.
Има обаче и втора част на вашия въпрос – кой не гласува за Г.Кадиев ? И отговорът на тази част от въпроса е изборният резултат , с който ще живеем четири години – трети мандат за кмет на столицата и втори мандат с абсолютно мнозинство от 33 –ма общински съветници в СОС за ПП „Герб” . След промените в законодателството - от 17 районни кмета за периода 2007 – 2011 , сега Герб ще наложи кандидатите си във всички 24-и столични райони. Това е политическият резултат от втората част на вашия въпрос. Пълен и абсолютен контрол на една партия върху цялата софийска администрация , върху общинската икономика , върху инвестиционата политика , върху градоустройството и върху културната политика.
Какви основни изводи могат да бъдат направени от резултатите в тази двойна избирателна кампания ?
Бойко Маринков: На този етап изборните резултати се коментират единствено от заинтересованите страни , които трябва да убедят себе си , гласоподавателите и обществото в своя безспорен успех.
За мен тези резултати са обект на анализ с хоризонт 2020 година – защото е завършило едно десетилетие ,защото са се сменили европейски и национални баланси , защото има своеобразни политически цикли ,които си заслужава да се изследват в по-дълги отрязъци от време.
В едно обаче нямам съмнение – изчерпана е хипотезата на социално-либералния модел от края на ХХ и началото на ХХI век и ние сме пред трудния разговор за бъдещето на лявата политика в нови условия. Страхувам се само от едно – ние имаме удивителната способност да задаваме една тема на разговора , който след това незабавно се изражда в междуличностна кавга.Споровете за т.н. ”Лидерският проблем” вече ми подсказва ,че сме стъпили за съжаление на втората хипотеза.
