/Поглед.инфо/ Авторът е единственият поканен на конференцията от България в качеството му на експерт по международни отношения и национална сигурност
На 26 и 27 април 2017 г. се проведе VI Международна конференция по сигурност (MCIS-2017) в Москва, организирана от Министерството на отбраната на Руската федерация. На нея присъстваха 706 участници от 83 страни. В Москва пристигнаха над 20 министри на отбраната на различни държави. Участниците в заседанията бяха личности със световна репутация, от чиито решения и експертни оценки зависи световната сигурност. „Конференцията е ежегоден форум, обединяващ представители на отбранителните ведомства, лица от международни организации, както и неправителствени експерти в търсене на отговори по ключовите въпроси на глобалната сигурност”, заяви Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия. В конгресната зала работата на конференцията беше отразявана от 300 журналисти от 24 страни. Акредитираните журналисти от Русия бяха 53, от Европа – 31, от Азия - 23, от други региони на света – 16 и от САЩ - 9. Отделно в конгресната зала на хотел Radisson присъстваха 49 телевизионни канали, 8 радиостанции и 16 информационни агенции.
Конференцията бе открита от Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Той прочете обръщение от президента на Русия, което подчертаваше, че „в центъра на дневния ред на форума е темата за борба с международния тероризъм, който взе безпрецедентни мащаби и хвърли предизвикателство към цивилизацията”. Николай Патрушев изказа сериозна тревога от курса на отделни държави, които в едностранен план действат самостоятелно и се намесват във вътрешните работи на други страни. Според него, това води не само до възникването на войни и международни конфликти, но и до активизиране на тероризма.
Министърът на отбраната Сергей Шойгу обърна особено внимание на предизвикателствата към глобалната сигурност като „развитието на системите за противоракетна отбрана и мълниеносен глобален удар с използване на високоточни неядрени средства с голям радиус на действие, съпоставими по ефект с ядреното оръжие”. Глобална заплаха номер едно в съвременния свят, по думите на Сергей Шойгу, е тероризмът. Руският министър на отбраната осъди „заиграването” с терористите и тяхната подкрепа под всякаква форма. Сергей Шойгу заяви, че „ликвидирането на терористите се явява една от приоритетните дейности на Министерството на отбраната на Русия, пример за това е операцията на руските ВКС (въздушно-космически сили) в Сирия”. Министърът позитивно оцени взаимодействието със САЩ по сирийската проблематика, но отбеляза, че сътрудничеството между Русия и НАТО е замразено. „Срещу Русия се води жестока и безкомпромисна информационна война”, заяви Сергей Шойгу. Той напомни, че страните от Северноатлантическия алианс разгръщат военна инфраструктура по границите на Руската федерация и реализират опасни стратегически схеми. Ракетният удар на САЩ в Сирия бе окачествен като заплаха за сигурността на руските военни. Това е довело до вземането на допълнителни мерки за осигуряване на безопасността на личния състав. Една от изказаните реплики на Сергей Шойгу имаше непосредствено отношение към Балканите: „НАТО е военно-политически блок, а не общност от филателисти. Той води курс на проектиране на сила, въвличане на нови и нови държави в своята орбита. Последното решение да се приеме в алианса Черна гора е пряко потвърждение на това. Военният потенциал на Подгорица е близък до нулата. Но географското положение позволява да се усили военния контрол над Балканите”. Министърът не спести критика и по отношение на Прибалтика: „Дейността на полицейската авиационна мисия на НАТО във въздушното пространство на Прибалтика фактически се превърна в „зона на ограничен достъп”, обхващаща Калининградската област и източната част на Балтийско море. Разглеждаме тези действия на НАТО като силово придвижване на своите интереси. Нивото на доверие се намира на пределно ниско ниво”. Сергей Шойгу обърна внимание на участниците на конференцията, че за съжаление до този момент Русия е единствената страна, която се бори с хуманитарната катастрофа в Сирия. На практика нито една от развитите страни в света не се опитва да облегчи трагичното състояние на сирийския народ.
Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия, в своето изказване също засегна въпросите на тероризма и неговия международен аспект. Според Лавров деградирането на обстановката в Близкия Изток и Северна Африка върви по наклонената плоскост и до този момент е с неясна развръзка. Руският външен министър счита, че е необходимо да се признае културно-цивилизационното разнообразие на страните по света и да се сложи край на натрапването на ценности отвън. Лавров заостри вниманието върху факта, че терористите притежават техническа документация и производствени мощности за създаване на химическо оръжие, които вече се използват.
Джефри Фелдман, заместник-главен секретар на ООН, прочете приветствие към участниците в конференцията от името на Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН.
За терористичните заплахи говори и началникът на Генералния щаб армейският генерал Валери Герасимов. Той обърна внимание, че във Военната доктрина на Русия от 2014 г. за първи път растящата активност на глобалния тероризъм е отделена като военна заплаха. Москва още от началото на 90-те придоби опит за борба с тероризма на своя собствена територия. И направи следните изводи: първо, въоръжените сили трябва да се готвят своевременно за борба с терористичните формирования; второ, тероризмът трябва да се бие изпреварващо, още на ранните стадии на формиране на заплахата, да не се дава възможност терористичната идеология да проникне в умовете на населението, да се развива, да завлядява нови територии; трето, тероризмът не може да се ликвидира без употреба на военна сила, но и само с военна сила не може да се победи.
Балканите бяха представени на най-високо ниво от Зоран Джорджевич, министър на отбраната на Сърбия. Той направи своето изказване на руски език, с което впечатли домакините. Зоран Джорджевич акцентира върху глобалните асиметрични заплахи и особено върху тероризма. Сръбският министър обърна внимание, че вместо светът да върви към глобално сближаване по въпросите на сигурността, наблюдаваме обратния процес - глобално разминаване. Белград се безпокои от появата на „национализъм” в сърцето на Европа. Зоран Джорджевич обърна внимание на „екстремизма” в Западните Балкани, който е заплаха за мира и спокойствието не само в нашия регион, но и Европа и света. Сръбският военен министър заяви: „Ние твърдо сме решени да следваме пътя на военен неутралитет. Сърбия има активни отношения с Русия, включително и във военното сътрудничество и в областта на сигурността. Страните, които не признаха независимостта на Косово, имат огромно значение за отбраната на нашите национални интереси. Косово и Метохия са все още основно предизвикателство за сигурността на нашата страна. Ние никога няма да признаем независимостта на т.нар. Косово... пътят към мир води само през преговори на основата на международното право”. Зоран Джорджевич потвърди желанието на Белград да стане член на ЕС, но не спомена нищо за НАТО. Интересно прозвуча репликата на сръбския военен министър, че „Сърбия винаги е била на страната на истината в историята”.
„Западът прави опити да води диалог с Русия изключително от позицията на силата, често без да се поглежда нормите на международното право и това е безпереспективно”, заяви от президиума на MCIS-2017 Сергей Нарижкин, директор на Сужбата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация. Той обърна внимание на едно много тревожно обстоятелство. Мнозинствата в света вече не могат да защитават своите права пред лицето на агресивните малцинства. Мнозинството е принудено постоянно да се извинява за самия факт на своето съществуване. Тази тенденция, според Сергей Нарижкин, ще се задълбочава. Борбата за умовете на хората ще стане по-интензивна и ще обхване нови сфери.
Заслужава внимание изказването на бригадния генерал Хосеин Дехган, министър на отбраната на Иран. Той заяви, че Русия все повече се превръща в център за вземане на решения и обсъждане на проблемите на сигурността в света.
По време на неформалните разговори между участниците в конференцията се оформи мнението, че светът никога не е бил толкова близо до глобална катастрофа от времената на Студената война, колкото е сега. Руските военни експерти са особено обезпокоени от кризата на Корейския полуостров, която дава претекст на САЩ да разположат в региона американската противоракетна система THAAD. Този ход на Пентагона се оценява като пряка заплаха за националната сигурност на Русия. В Пекин оценките съвпадат с тези на руснаците. Китайците също считат разполагането на THAAD в близост до китайските граници за враждебен ход. Руските военни оценяват, че един внезапен ракетен удар от страна на САЩ срещу КНДР е „репетиция” за бъдеща ракетна атака срещу Русия или Китай. Северна Корея е „удобна” и поради факта, че тя няма двустранен договор за сътрудничество и защита с никоя друга страна. В този план Пхенян е абсолютно беззащитен.
Всеобщо бе мнението на конференцията, че тероризмът е транснационален феномен. Последните години категорично доказват това твърдение. С появата на руските ВКС в Сирия и неуспеха да се легитимира чрез медиите създадената in vitro Ислямска държава, днес наблюдаваме преобразяване на тероризма. Той се трансформира в мрежова структура, чиито разсейки се появяват в Европа и навсякъде по света. Мрежовият профил на тероризма застрашава всички страни, без изключение. Тези дни руските служби за сигурност заловиха терористи чак на далечния полуостров Сахалин.
Най-голям интерес на MCIS-2017 предизвика дискусията „Сигурност на информационното пространство и свободата за достъп на информация: противоречивост на взаимовръзката”. Тази тема за първи път се обсъжда на конференцията. В залата присъстваха представители на над 50 страни. На подиума бяха известни световни експерти като Яков Кедми (Израел), Александър Рар (Германия), Владимир Соловьов (Русия), Ирина Яровая (Русия), Вен Байхуа (Китай), Игор Дилевский (Русия), Харлан Улман (САЩ).
Първи направи своето експозе генерал-майор Игор Дилевски. Той започна с думите: „Съвременните информационни технологии се използват за агресивни цели и съчетани с екстремистки, националистически и расистки действия са способни да дестабилизират обстановката и да отстранят от власт кое да е правителство. Както в развита, така и в изостанала държава. Нито една страна в света не може да се счита за защитена от транснационалните информационни заплахи.” По данни на ФСБ (руското контраразузнаване), реализирани са 70 000 000 атаки на руски информационни ресурси. Компютърните атаки са били осъществени предимно от чужбина. Информационните атаки могат да бъдат повод за разпалване на междудържавни конфликти. За тази цел не е нужно съсредоточаването на войски или авиация.
Изкючително професионално бе изказването на Ирина Яровая, зам.-председател на руската Дума. Тя даде характеристиките на съвременното информационно пространство: глобално, всеобемно, но което няма правно регулиране, няма установени правила, то напълно нарушава суверенитета. Днес информационното оръжие е оръжие за масово поразяване. То атакува съзнанието на човека, който е носител на гражданските права и свободи, носител на националния суверенитет, който осигурява независимостта на всяка една страна. Информационното пространство не е защитено от международни съглашения и договори. То не само е уязвимо, то е приватизирано и е станало монопол само на една държава. За това твърдение са необходими и важни доказателства и факти. През 1953 г. САЩ обявиха концепция за психологическа война. По този начин години наред бяха решавани геостратегическите задачи на Вашингтон по време на Студената война. Сред разпадането на СССР през 1992 г. отново САЩ първи обявиха концепция за информационна война. Първоначално това бяха инструктивни документи на министъра на отбраната. През 1996-1998 г. се появиха доктринални документи. САЩ са идеолозите на информационната война. В американските документи са заложени перспективите и дългосрочните планове за използване на технологиите на информационната война. Според американското определение: „Информационната война е комплексно въздействие върху системата за държавно и военно управление на държавата, на противостоящата страна. Целта е властта в държавата-обект да вземе благоприятни решения в полза на страната инициатор на информационната война”. Очевидно е, че САЩ действат в описаната парадигма. „Снарядите” на информационните лъжи са предизвестие за геноцид, агресия, икономическо разоряване, за цветни революции и държавни преврати. Днес най-големият дефицит в света е дефицитът на истина. Механизмът за разруха в страните от Арабската революция, Украйна, Грузия, а преди това в страните на „кадифените революции” е аналогичен. Естествено, с лек fine tuning (корекции) съгласно „националните особености”. Първоначално се започва с информационна атака. Това е първоначална информационна интервенция. След това следва икономическа колонизация и политическа колонизация. Доста от експертите говореха, че се наблюдава ясна комерсиализация на военно-политическото присъствие, релефни икономически интереси, завладяване на ресурси и икономическо заробване. Важно е да се разбере по какъв начин се стартира механизмът на информационното оръжие. Финансираните от чужбина НПО-та са мобилният отряд за въздействие върху местната власт и гражданите. НПО-тата се използват в качеството им на монополен притежател на медийното пространство в дадена страна. В света има само една американска корпорация, която притежава монополно право над всички домейни. Останалите страни имат право само на съвещателен глас. Оказва се, че днес един суверен притежава ексклузивно право да решава дали даден информационен ресурс може да съществува или не в световното информационно поле. Как изглеждат доктриналните документи на САЩ и Русия? РФ в своята военна доктрина говори за това, че „информационното пространство трябва да бъде пространство на сигурност и равни суверенни права”. В аналогичния документ на САЩ се говори, че „САЩ имат намерения да осигурят своето информационно превъзходство”. Вашингтон е идеолог на теорията на „петте пръстена”, която определя нивото на информационните атаки с цел постигане на стратегически цели и текущи задачи на територията на други суверенни държави. Светът се нуждае от информационно разоръжаване. Светът трябва да изработи имунитет срещу информационната лъжа. Трябва да има международни споразумения, в които може ясно да се фиксират правата, задълженията и отговорностите на всеки един субект на международното право в информационното пространство. Най-ценното е човешкото съзнание. Това налага все по-често да се говори за ценността на културата, образованието и възпитанието. Те са най-важни за ценностния избор. Стойността на човешкият живот е една и съща независимо от географската точка на земята.
На конферецията направи впечатление отсъствието на Украйна и Турция. Много любопитно обаче бе изказването на Уен Байхуа, капитан I-ви ранг от китайската Академия за национална сигурност. Стана ясно, че китайските военни много детайлно следят и познават изследванията и развитието на технологиите на информационната война в САЩ, Русия и Европа. Традиционно Китай следва свой собствен път и в тази област. Различен от другите.
От името на Израел думата взе световноизвестният експерт Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Натив”. Той започна с думите: „Всяка военна операция преследва политически цели. Тя е предназначена да повлияе на политическата ситуация и да я промени в желаната посока. Информационната война има същите цели - да повлияе на политическата ситуация”. Информационната война е съществена част от политическото противостоене. Информационната война съществува преди военната операция, по време на военната операция и след военната операция. Целта на информационната война е да усили или да отслаби резултатите от военната операция. Или да я неутрализира. В някои случаи информационните войни излизат извън контрол. От спомагателни се превръщат в решаващи. Информационната война като всяка друга война притежава всички качества на военните действия: стратегия, тактика, настъпление, отбрана, планиране, щабна работа, маньовър. Но за разлика от класическата война, където отбраната се явява естествена част от военните действия, то при информационната война отбранителните действия почти винаги водят до поражение. Информационната война винаги трябва да бъде активна и настъпателна. В класическата война от изключително значение е времето. При информационната война то играе още по-важна роля. Колкото по-бързо се предаде информацията от бойното поле, толкова повече е гарантиран успехът. Но има един проблем. Достоверността на информацията. Достоверността на информацията за сметка на нейното бързо доставяне не е за пренебрегване. Затова информационното обезпечаване се планира паралелно с бъдещото сражение. Информационната цензура е ключова на бойното поле. Най-демократичните страни прилагат най-жестока военна цензура. Яков Кедми даде за пример британските медии по време на конфликта на Фолклендските острови. Тогава никой не е бил допуснат до бойното поле между англичаните и аржентинците. Яков Кедми даде и друг пример. През 1973 г. в Париж се срещат американски генерал с виетнамски генерал. Американецът казва на своя виетнамски колега: „Ние победихме във всички сражения!” Виетнамецът отговоря: „Ние спечелихме войната!”
Боян Чуков и Яков Кедми
Имах възможност да разговарям лично с Яков Кедми и бях особено приятно изненадан да чуя, че познава много добре България. Експертът употреби много ласкави думи за нашата страна.
За коментиране на европейските позиции, думата бе дадена на политолога и писателя Александър Рар, научен директор на Руско-германския форум. Той започна с това, че преди няколко години от въпросите на информационната война се интересуваха само специалните служби. Днес този въпрос е в дневния ред на световното обществено мнение. Няма конференция, на която тази тема да не се дискутира. В бъдеще на бойното поле няма да има войници и танкове, а киберармии. Кибервоенните с помощта на кибератаки ще атакуват врага, ще парализират икономически центрове, ще сриват дейностите на атомните централи и ще свалят самолети. Това е ужасно, но това ни чака в бъдеще. Ще се наложи държавите да пренаписват своите военни стратегии, предвид новата заплаха. Информационните войни ще бъдат предизвикателство за всяка една държава. Наскоро в Германия е създадено специално подразделение в рамките на Бундесвера, което отговаря за информационната сигурност. В него работят 100 човека, но то ще се разширява. Информационната война има много актьори, много лица. Киберпрестъпността отдавна не е безобидна. Тя заплашва съществуването на цели държави, общата финансова система, банките и спестяванията на гражданите. В бъдеще именно кибервоенните ще осигуряват победата или загубата на своите държави в битките на международното поле. Северна Корея вероятно ще се превърне в най-широкомащабната битка в кибервойната. В Германия медии съобщават, че Пентагонът е влязъл в мрежите на севернокорейското военно ведомство и е успял да изманипулира изстрелване на севернокорейска балистична ракета. Според Александър Рар настоящата конференция може да постави началото на информационното разоръжаване в света, да стимулира обмена на информация, да намали възникналото напрежение. Трябва да бъдат съсредоточени ресурси за борба с ислямския тероризъм, който използва умело инструментите на информационната война. Александър Рар предлага създаване на Интерпол в областта на интернет. Светът се превръща в огромно и безгранично информационно пространство без правила. Дезинформацията веднъж пусната в световната мрежа с времето се превръща в реална политика. В края на своето изказване Александър Рар изказа опасения, че през тази година, която е година на Фейсбук, официално бе разпространена информация, че е разработена технология, която позволява на участниците във Фейсбук да не пишат, а техните мисли да бъдат четени и записвани директно в техния дневник на екрана. Нещо като огромна стъпка в света на Оруел.
Боян Чуков и Александър Рар
Аниматорът на панела Андрей Ильницкий, съветник на министъра на отбраната на Русия, преди да даде думата на журналиста Владимир Соловьов цитира фраза от роман на световноизвестния руски писател-фантаст, постмодернист, Виктор Пелевин: „В наше време хората разбират какво мислят от телевизора”. Самото изказване на Владимир Соловьов бе особено ярко: „От времената на Еклисиаст и Сун Дзъ нищо не се е променило. Появи се само още едно бойно поле. Е, и какво? Това е война, зад която преди всичко стои изгодата. Ние сами си се лъжем. Ние не отговаряме на най-важния въпрос: кому е изгодно и за какво? Ние допуснахме съществуването на държава, която напълно промени международното право. Защо страшните преживявания на сирийските деца се явяват основание за нанасяне на ракетни удари по летище, а страшните приживявания на децата от Донбас не са основание за нанасяне на ракетен удар по позициите на украинските войски, откъдето пристигат снарядите? Защо могат да се налагат санкции срещу Русия, само защото им се струва, че има руски войски в Луганск и Донецк, а не се налагат санкции срещу САЩ и Турция, чиито войски се намират директно на сирийска територия? Защо ни разказват за анексия на Крим, а нищо не казват за асоциираните територии? Аа, защото Ялтенският свят отдавна рухна! А ние всеки път се лъжем сами, мислим, че можем да се договорим на някакви международни площадки и да повярваме в някакви международни институти. Добре. На основата на fаke news рухна държавата Ирак. Кой понесе някакво наказание? Някой беше стъпкан, беше унищожен. Международният съд в Хага осъди ли американския представител в ООН, американския президент, че започнаха агресия? Смешно е да се говори дори. Видяхме ли някаква парична компенсация? Не. Дайте да не лъжем сами себе си! Докато съществува човекът, той няма да е съвършен. Иначе Каин нямаше да убие Авел. Между тях всичко не бе лошо, даже дядо им беше Господ... Медиите трябва да си отговорят на въпроса: за чии интереси се водят войните?”. Владимир Соловьов сподели, че Русия е изгубила информационния имунитет. Смешно е да се очаква, че САЩ доброволно ще слязат от пиедестала, на който стоят. Те от позицията на възрастта на Болшой театър могат да си въобразяват, че светът се е родил заедно с тях. Тържеството на САЩ след Първата световна война не може да се сравни с тържеството на Китай, което е от порядъка на три хилядолетия. Владимир Соловьов каза, че Русия сама се е отказала от своя суверенитет през 1992 г. Сама се е отказала от своята идеология. Според него руската държава не може да каже на своята армия и медии: „Напред!”. Държавата не предлага идеологическа платформа, на която да се стъпи. Тя се страхува да има своя идеологическа платформа. Как да ръководи военноначалникът като ръководителят не му поставя задача? Сун Дзъ ясно казва, че не може да се управлява армия така както се управляват държавни чиновници. Абсолютно същото е и с медиите. Те не са десант, който може да се приземи на дадено място и да изпълни дадена задача. Към медиите трябва да има уважително отношение, да се проявява разбиране. Медиите се намират вътре в идеологическата конструкция. Владимир Соловьов каза: „Живеем във време, когато всички смисли са корумпирани. Понятията „демокрация”, „свобода”, „справедливост” се четат по различен начин от различните граждани. В света наблюдаваме определен процес в суверенните народи. Те се връщат към присъщите им форми на управление. Към присъщите им начини на подаване и възприемане на информацията. Това е причината да се реализира толкова успешния проект наречен „Ислямска държава”. Това си е Халифат. Нима Египет е далеч от присъщата му форма на управление? Нима това, което виждаме в Африка е някаква форма на демокрация? Трябва да престанем да се самозалъгваме. Да престанем да мислим, че няма външна заплаха. Да започнем да решаваме собствените си въпроси на базата на стройна и мощна идеологическа платформа, одобрена и приета от държавата. Така както е в САЩ. Владимир Соловьов призова Русия да престане да се старае да се хареса на другите. Според него е време тя да се хареса на собствените си граждани”.
Накрая бе дадена думата на доктор Херман Улман от САЩ. Той е един от големите американски стратези. Разработвал е стратегията „Шок и ужас”. На практика останах с впечатление, че Херман Улман предпочете да запълни своето изказване с общи фрази. Имах възможност да разговарям неформално с него преди началото на конференцията. Той ми направи впечатление на изключително спокоен, изключително ерудиран, човек със самочувствие. Спомних се, че Хенри Кисинджър беше казал, че докато светът анализира прилаганите технологии от САЩ, то американците са изработили вече нови такива и ги прилагат без все още да бъдат осъзнати и разбрани от другите.
По време на конференцията повечето от участниците стигнаха до общото виждане, че дезинформацията и фалшификацията са се превърнали в прикритие за агресия, геноцид и неправомерни военни действия. Налага се виждането, че трябва да се вземат решителни мерки срещу финансирането на тероризма. Наркотрафикът е доказан мощен източник за снабдяване на глобалния тероризъм със средства. Вече не се крие виждането, че тероризмът се управлява „отвън”, че има сериозни интереси за неговото съществуване. Тези субекти направляват в своя полза неговите действия. Русия покани световната общност да се включи в разминирането на сирийската територия. Необходими са лекарства и медицинска помощ. Засега – глас в пустиня.
В изказванията на представителите на много страни пролича желанието да се излезе от натрапваната еднополярна логика. Иран, Афганистан и Пакистан въпреки различията, които имат между себе си, единодушно посочиха еднополярната конфигурация в света като най-голяма заплаха за световния мир. Руският експерт Симеон Багдасаров изказа опасения, че се подготва информационна атака срещу Иран, след което може да последва и военен удар срещу Техеран. Това ще промени радикално обстановката в Сирия, защото иранците ще изтеглят незабавно своите въоръжени подразделения от сирийска територия. При усложнаване на обстановката в Ливан „Хизбула” също ще се изтегли от Сирия. Всичко това ще затрудни чувствително мисията на руската армия в Близкия Изток.
Силно впечатление ми направи участието на Владимир Жириновски в предаването на Владимир Соловьов по телевизия Россия 1 на 26 април вечерта. Отдавна е известно, че Жириновски озвучава това, което редица московски фигури не желаят да кажат публично. Той заяви, че предвид нарастващата агресивност на САЩ е необходимо „да се нанесе превантивен ядрен удар върху един малък остров”. Звучи невероятно и стряскащо, но и предупреждаващо. Да не забравяме, че редица прогнози на Владимир Жириновски, направени преди доста години, се сбъднаха... въпреки неговата ексцентричност. Вот такие дела, ребята!
