Аз не съм избягала от България... тук съм заради човека, с когото искам да живея. В България дълго време се занимавах с журналистика... Работила съм в Българската национална телевизия като автор и редактор на рубриките „Корени”, „Ауфтакт” и „Акценти”; в икономическите вестници „КЕШ” и „ПАРИ”. Няколко години бях ръководител на пресцентъра на Министерството на околната среда и водите с министър Долорес Арсенова.
Моята първа среща с Нова Зеландия... преди малко повече от четири години
Докато останалите пътници внимателно слушат и гледат информацията на монитора, какво и как да се ориентират на летището, аз любопитно надничам през прозореца на самолета, откъдето се вижда само зеленина, малки сгушени къщурки и океана.
Прелетях повече от 20 хиляди километра за три дни и съм единствената българка на борда на самолета от Холандия, през Малайзия до Нова Зеландия. Летището на най-големия град в Нова Зеландия - Окланд е малко, подредено и непретенциозно... но пък всички са усмихнати и са готови да ти се притекат на помощ във всеки един момент.
Не усетих как преминах контролно-прпускателния пункт. Персоналът на летището е толкова внимателен, особено когато разбере от специално попълнената карта в самолета, предназначена за имиграционите служи, че си за първи път в Нова Зеландия. Казват, че това е страната на туристите и имигрантите, събрала различни култури и традиции. От маорите, които живеет тук повече от 560 години, та до наши дни - в които Нова Зеланция е все още пряко зависима от короната на кралицата на Великобритания. Историята на страната датира от 1840 г., когато е избрано първто демократично правителство.
След посрещачите ме чака моят приятел. Качваме се в колата и потегляме. Първото нещо, което разбрам е, че без кола си с вързани ръце и трябва задължително да си сложиш колана, за да не отнесеш глоба от 150 новозеландски долара. Колата е необходимост. Разстоянията са огромни, а градският транспорт е екзотика. Страната е разположена на 270 хил. кв. км. между 34 и 47 паралел на южното полукълбо.
Докато пътувахме имах усещането, че все се движим в насрещното платно и ще се блъснем в колите срещу нас - тук движението е от лявата страна. Трябва да свикна с тази мисъл.
Още замаяна от дългия полет, съм силно впечатлена от къщите. Скроми дървени постройки на един или два етажа, без излишна показност, потънали в зеленина или китни цветни градини. Напомнят ми за помещенията от бригадите и прионерските лагери, само дето стените са с огромни прозорци, а дворовете са специално аранжирани с екзотични цветя. С течение на времето обаче свикнах и дори вече ми харесват. Освен това къщите са проектирани доста функционално за ежедневието и не се заключват, за разлика от българските бетонни бастиони. Във всяка къща има поне един гараж и лодка.
Казват, че Окланд е градът на лодките. Тук на всичко казват лодка, пък била тя и 20-30 метрова яхта, според българските представи. Чак в Нова Зеландия научих, че всъщност яхта, това е ветроходна лодка. Имах късмет и още първите дни след като пристигнах в Окланд, ме заведоха на разходка из океана с българска ветроходна яхта.
В Нова Зеландия, според неофициалната статистика, има над 2000 българи, като голяма част от тях са в Окланд и живеят доста задружно. Няма как да скучаеш, всяка събота и неделя се организират партита или най-различни занимания - каране на лодки, на сърф, на джипове по дюните на плажа, участие във ветроходни регати, риболов.
Вече хванах първата си риба в океана и потопих краката си в Тасманово море. Стигнах почти до края на света, където се срещат Тихият океан и Тасманово море. Гледката е невероятна. Там разбираш колко малък е човекът, а колко са големи претенциите му.
Отначало ми беше трудно да свикна с мисълта, че за да идеш на разходка до плажа или където и да е, трябва да се качиш първо на колата, да стигнеш до мястото за което си тръгнал и след това да продължиш пеша разходката си. Веднага прави впечатление, че по плажовете няма нито една барака или чадър, и дума не може да става за нашенската скара-бира от която се носи миризма и чалга ритми до съседната махала. Хората, които разхождат кучетата си по плажа, носят торбички и събират боклуците, които оставят след себе си техните питомци.
Чистота тук е пословична, не само на плажа. За нея отговарят фирмите-концесионери по отпадъците и общината. За това има много строги правила и те се спазват от всички, без претенции. Въведено е отчасти разделното събиране - битовите отпадъци се отделят в специални оранжеви торби, които можеш да купиш от всеки супермаркет, а палстмасовите кутии и бутилки, както и отпадъците от стъкло се поставят в пластмасови контейнери с жълт капак.
Отпадъците се събират по предварително обявен график от фирмата концесионер, като в определения ден всяко домакинство изважда оранжевата си торба и контейнера за бутилки до най-близкото място откъдето преминава камиончето за боклуци. Пак по предварително обявен график от общината се събират опасните отпадъци, старите мебели и неупотребната домакинска техника. Общината пък, от своя страна се грижи за зеленината и чистота по улиците. Всеки ден можеш да видиш как общински работници косят тревата и поддържат зеленината по улиците. Да не говорим за пешеходните и вело-алеите, не само около плажа, които се поддържат изрядно. Общината поддържа и игрищата за голф, игрищата за хокей на трева, както и игрищата за ръгби.
Тук законът е над всичко е се спазва от всички. Независимо за какво става дума, било то, за да си сложиш колана като се качиш в колата или пък да си платиш данъците навреме. Корупцията е сведена до минимум. Разплащанията навсякъде, дори и на паркинга, са с кредитна или дебитна карта. Много рядко, и то с много дребни суми, се плаща в брой.
Кредитната система е силно развита, можеш да вземеш кредит, ако имаш добра кретна история дори и по телефона. Всичко е на изплащане... къщите, мебелите, колите - всичко. Можеш да следиш сметките си и да извършват банкови операции и разплащания от домашния си компютър, а информацията получаваш най-редовно по пощата. Всяко нещо в Нова Зеландия е съобразено с удобството, времето и функционалността.
Навиците се създават постепенно, дори и тези да си слагаш колана веднага след като се качиш в колата... да не говорим, че тук никой не кара кола, ако е пил повече от две бири, защото ако те хванат, ти вземат книжката, без да се интересуват кой си, пък дори и да си министър. Проблемът е, че като ти вземат книжката, няма как да отидеш на следващия ден на работа... индустриалната зона е доста далеч от жилищните квартали.
Тук никой не се интересува от политика, въпреки че медиите ежедневно информират за работата на политиците, но новините са ориентирани предимно към хората и техните потребности. Има етническа партия на маорите и техни представители в парламента.
Понякога имаш усещането, че нищо не се случва и тогава тръгваш по магазините. Всеки квартал си има обособена търговска част, които много си приличат. Огромни супермаркети в които можеш да намериш всичко, само дето храната е доста различна на вкус от българската, защото нямат нашата плодородна почва и се отглежда в парници.
В Нова Зелендия не се интересуват много от мода. По-важно е да ти е удобно и практично. По улиците можеш да срещнеш много добре облечени хора, но обути в джапанки. Джапанките са нещо като емблема на страната. Или пък фермер, който си събува калните ботуши и ги оставя пред вратата, влизайки бос в банката...
Е, в центъра на Окланд можеш да видиш всичко - марков магазин, който е в съседство с азиатска закусвалня или до китайски магазини за 1 долар, луксозен бизнес център или хотел. Но те са предназначени за туристите и студентите. Тук има много азиатски студенти.
Ако си дошъл обаче в центъра на Окланд, трябва да видиш най-високата сграда символ на града - прословутата Небесна кула, висока 328 метра. Тя е своебразен бизнес център, с ресторанти, магазини и атракциони. Преди да хапнеш във въртящия се ресторант, можеш да скочиш с бънджи, ако си любител на високия адреналин, както и да купиш специален подърк за приятел, преди да влезеш в казиното, за да похарчиш някой друг долар. Наблизо е и пристанището, откъдето можеш да наемеш лодка за разходка или пък да се качиш на ферибот и да отидеш до някой от съседните острови, за да видиш поне един от 41-те вулкана, около които е разположен Окланд.
Центъра на най-големия град в Нова Зеландия съчетава европейската, азиатската и полинезийската култури, тук всеки може да намери по нещо за себе си. Това си личи и от заведенията, от прословутото новозеландско кафене, до ресторантите, които предлагат интернационална кухня. Дори и да не разбираш езика, винаги има начин да се разбереш с местните, те отдавна са свикнали да те разбират от една дума, важното е ти да се чувстваш добре, за да усетиш малките радости, които ти предлага Нова Зеландия.
Хубавото е, че в Нова Зеландия българинът не се чувства чужденец, а част от една космополитна държава. За мен вече тази страна не толкова далечна, вече чртири години опознавам нейната история. Специализирах „Управление на околната среда”, за да достигна до тайнствата на нейната екзотична природа.
Ние българите има от какво да се учим от новозеландците – как да съхраняваме историята си, как да опазваме най-голямото богатство с което сме дарени – природата, както и как да живеем в един космополитен свят на различни култури.
