България е в международните новини. Министър-председателят е подал оставка. Очевадно е - под натиска на улицата. Той е страхливец и никога не е започнал или довършил нещо качествено в т. нар. си политическа кариера. Не изкара мандата си като кмет на София, а сега дезертира от премиерския пост в критичен за страната момемнт.

Не съм учудена. До момента, в който мой колега в Нова Зеландия, който гледал вечерните новини по BBS, направи много странен за мен коментар: „Какво става в България, за първи пут чувам във вашата страна да има проблеми и бунтове по улицата?”.

И ме върна в далечната 1997.

Само дето тогава политическата ситуация беше доста по-различна. Министър-председателят Жан Виденов вече беше подал оставка. Едва две седмици след това се появиха протестиращите, барикадите, кръв, камъните, счупените прозорци... Защото целият процес беше умело дирижиран и финансиран от опозицията. И трябваше да се състои... на всяка цена.

Още пазя спомена как колата на покойния Иво Карамански преминаваше през барикадите на Орлов мост, пълна с въоръжени момчета..

Още по-интересно ми беше, когато с група, сред която беше министър-председателят в оставка Виденов, преминахме през тълпата около народното събрание. И неволно станахме свидетели как на протестиращите организирано се раздават окървавени бинтове, за да превързват главите си... Само дето не познаха премиера, а уж искаха оставката му. Не ми се връща в спомените как раздаваха храна и пари...

И направих паралел със събития към днешна дата. Вече не вярвам в спонтанните протести... Сигурна съм, че и сега на улицата има хора, излезли да изразят гнева си и изпитвам огромно уважение към тях. Горещо и безрезерно вярвам в гражданското общество...Но за да се предизвка вълната, някой трябва да организира началото. То е като да си на концерт. Все някой трябва първи да започне да ръкопляска. Обикновенно това са организираните агитки.

Не се учудих, когато разбрах, че един от спонтанно протестиращите сега направи признание, че станал неволен свидетел на разговора между полицай и друг протестиращ, който завършил с репликата „ОК, тогава преминаваме към план Б”. След което започнало нападанието от страна на полицията над мирно протестиращите граждани. Пукнати глави, кръв...

Гледката на кръв се оказа толкова непоносима за Бойко Борисов, че я използва като повод за да подаде оставка, след като ден преди това категорично заяваваше, че няма да приеме натиска от улицата. Самите протестиращи обаче признават, че те никога не са поставяли искане за оставка на кабинета „Борисов” и са сериозно изненадани от постъпката му.

Не поражда ли това много въпросителни. Защо това се случва, след като на бял свят излезе досието за вербовката „Буда”? Защо действието се развива, след като политолозите по отделно огласиха, че рейтингът на Борисов и ГЕРБ главоломно се сгромослясва? Защо Симеон Дянков „подаде” оставка, а после се завърна? Защо точно в този момемнт ДКЕВР остана без председател? Защо протестиращите се оказаха неподготвени и без конкретни искания? Защо Борисов подава оставка, която никой не му е поискал? Защо всички в Народното събрание спонтанно гласуваха оставката на Борисов, а не го оставиха да си изкара мандата? Защо се тръгва към предсрочни избори, след като може в рамките на този парламент да има програмен кабинет? Защо по този начин се цели блокиране работата на парламента и останалите интитуции до изборите? Защо макар и в оставка Борисов си позволи от трибуната на Парламента да обвини лидер на политическа партия в заговор за убийство, изнасяйки секретна информция?

И не е ли целият този цирк предварително обмислен план, макар и пожарникарски, чрез който ГЕРБ и лично Бойко Борисов да избягат от настоящата политическа отговорност? Вместо да трупат негативи до юли, когато трябваше да са редовните избори, те се измъкват със сравнително висок рейтинг и някакви минимални шансове да спечелят нов мандат.

И нека не забравяме, че Борисов лично назначи Президента, Главния прокурор, шефовете на основните дирекции в МВР, за да е сигурен, че в момент като този, никой няма да му търси отговорност..

Дали Борисов и компания не прилагат отдавна позната военна тактика атакувай внезапно и хвани врага си неподготвен, разчитайки на факта че останалите партии са в летаргия и не са готови за скорошни избори? Както стана и с гласуване оставката на кабинета в парламента. Ако народните представители не я бяха приели като на пожар, можеха да принудят „любимеца на народа” да довърши мандата си. И това щеше да е най-добре за всички партии. А рейтингът и доверието към Борисов и ГЕРБ безвъзвратно щяха да са загубени.

Водевилът продължава. Сега обаче всички са в патова ситуация. Надорът казва „всички са маскари” и никой не се наема да прави прогнози какво щ се случи в следващите 2-3 месеца.

Искренно се надявам гражданското общество в България наистина да се е събудило. Наистина да има воля за промяна, както и да е осъзнало отговорността си, че от неговия избор зависи бъдещето на България. И място за страхливци като пожарникаря от Банкя в него няма.