Предложението на финансовия министър Дянков за Пакт за финансова стабилност е ултрарепресивна мярка към българската икономика, водеща до риск от задълбочаване на кризата чрез доброволен отказ от правене на политика на български правителства за поколения напред.
Няма никаква необходимост правителството само да въвежда конституционни ограничения на правенето на политика. Валутният борд бе болезнен отказ от монетарна политика. Предложеният пакт за финансова стабилност е отказ от фискална и данъчна политика.
Този пакт разводнява отговорността на правителството и я прехвърля върху парламента. Той е израз на липса на увереност, на самочувствие, на гъвкавост да се реагира адекватно на ситуацията.
Предложенията в пакта не са проблем на днешния ден. Предни правителства са доказвали, че правилна фискална политика може да се води и без конституционни ограничения. В дни, когато очевиден проблем е ръст на безработица, спад на потребление, спад на доходи и ръст на престъпност, обществото очаква други предложения и доводи, не допълнителни ограничения и самонаказания.
Аргументи против Пакт за финансова стабилност:
1. Всяко законно избрано правителство носи отговорност за своите действия. То може и трябва да спазва строга финансова дисциплина, без това да е наложено от конституцията. Вкарването на подобни текстове в конституцията са израз на недоверие към бъдещи правителства, презумпция за тяхна виновност. Предходното правителство спазваше политика на бюджетни излишъци, ниски нива на разходи и намаляване на външен дълг и без това да е наложено от основния закон. Например, през 2006 външният ни дълг бе 22.7 % от БВП, през 2009 бе 14.8 % от БВП.
2. Тези предложения противоречат на валутния борд, който предполага балансирани бюджети, а сега изведнъж се разрешават дефицити от 3 %. Да не говорим за предизборната програма на ГЕРБ, сега удобно забравена, която казва дословно “Контролирано преминаване към политика на балансирани бюджети”
3. Във време на криза правителствата трябва да имат право на екстремни бюджетни разходи и дефицити с цел запазване на основни функции на държавата. За пример, през 2009 средният бюджетен дефицит в ЕС е 6.8 %, като държави като Ирландия, Гърция, Великобритания и Испания са с над 10 % дефицит, а Полша, Франция, Румъния, Латвия, Литва, Португалия са с над 7 % дефицит. Дори и България не спазва собственото си предложение, тъй като е с дефицит от 3.9 % от БВП.
4. Нищо не налага самоограничението външният дълг да не надхвърля 40 % от БВП. Маастрихтският критерий е 60 %, като болшинството държави не спазват и него. Издаването на дълг също е основен инструмент във времена на криза. Като доказателство, средният размер на външен дълг в ЕС е нараснал от 69.4 % на 78.8 % от БВП. 12 от държавите – членки на ЕС надвишават 60 % от БВП, сред тях и Германия, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Австрия. България наред с Естония и Люксембург има под 14 % от БВП, доказала е политиката си на намаляване на външен дълг. Въпрос на преценка на всяко правителство, а не на конституционни ограничения е неговата политика по дълга.
5. Самоограничението разходите на държавния сектор да са под 37 % от БВП е репресивно за икономиката в момент, когато намаляват чужди инвестиции и трябва да бъдат заместени от държавни такива. За сравнение, през 2009 средното ниво на разходи в ЕС-27 е 50.7 %.
6. Правителството трябва да има инструменти за бърза реакция на външни шокове, природни бедствия и вътрешни сътресения. Сред тези инструменти неминуемо е правото на временни дефицити, на увеличение на публични инвестиции или социална дейност, на емитиране на външен дълг. Немислимо е в такива моменти да се минава през промяна на конституция.
Считам, че Пактът е акт на безплодие и неумение на правителството да предложи и наложи адекватни мерки за преодоляване на икономическата криза. Неговото приемане би утежнило социалната ситуация в страната, би поставило държавата в невъзможност за изпълнение на основни функции като здравеопазване, образование и борба с престъпността.
Правителството трябва да се концентрира върху ниската събираемост на приходи и оттам недостиг на средства за разходи. За илюстрация, през 2009 държавите в ЕС-27 са събирали приходи средно 44 % от БВП, в България те са едва 36.9 % от БВП.
Как ще го направи е въпрос на отделен анализ. Но докато едно парвителство не се научи да си събира приходите, няма как да компенсира с намаляване на разходите. Това граничи с отказ от държавност.
