/Поглед.инфо/ Някога меракът на чичо Денчо се простираше до диригентската палка. Тая работа е жива сгода, казваше героят на Михалаки Георгиев. Не е като да си жандар, хекимин, па даже и кмет. Никакъв келепир няма в тия постове, все едно да тражиш по черупката на яйцето руно. А тоя само си върти клечката, божем нещо върши.
Ето ти без мъка печалба. Днешният чичо Денчо не се плаши от каквато и да е кахърлия работа. Той й е намерил цаката - аутсорсва. Възлага вътрешни функции на външни изпълнители. Било защото и сега не му иде отръки писането, било защото все така келепирът му е на сърцето. Тъкмо затова дръзко влиза в политиката. Хал хабер си няма от законодателство, но не само не се захваща нещичко да поприхване, а и това му се чини чисто губене на време. Не е застанал на билото на държавата, за да натаманява членове и алинеи. Частни фирми - колкото щеш, отворили са ей такива очи и само чакат да им възложи писането на някой закон. Вярно, срещу стотина хиляди лева, както се случи с новите текстове за концесиите, но пък да не ги дава от джоба си. Малко преиграха този път, направиха концесиите вечни, но и те си имат интереси, че на днешно време сто хиляди пари ли са. Важното е, че и неговото не се губи. А не се губи, защото не е влязъл в политиката само за един закон, възлагането на проекти, кажи-речи, му е всекидневие. И фирмите са наясно, че може и да не ги огрее, ако не са го уважили достатъчно.
Не се ли добере до политиката, в нея все пак няма място за всички, чичо Денчо нагазва смело в бизнеса. Но не защото е по-умен, с по-голям капитал, с повече работници и техника, по-гъвкав на пазара, с една дума - по-конкурентоспособен. Той просто знае на кого - колко, за да печели обществените поръчки. И други знаят, но това не е достатъчно. Защото не са седели на софрата с оня, който решава, коляно до коляно, като два реда зъбци на цигански дарак. Полза имат големците от чичо Денчо, селямет. Как да не му стават достове, като утре пак ще дойде гласуване и пак някой ще трябва да води хората до урните. А чичо Денчо е човек, роден за тая работа. Затуй, дойде ли време да печели поръчките, не му пречупват думата на две. И той ги взима, па възлага главоболието на подизпълнители. За себе си оставя дирижирането - не на трудовия процес, а на паричния поток. Нагоре - колкото трябва, надолу - колкото да не умрат от глад, а лъвският пай - за своя си джоб. И подизпълнителите, за да не блъскат съвсем залудо, почват да икономисват материала, да загърбват изискванията, да претупват работата. А после асфалтът цъфва преди първите пролетни цветя, парното гърми посред зима, дерайлират влакове, избухват цистерни, взривяват се складове, падат мостове, нови пътища се рушат, късат се язовирни стени, тавани се стоварват върху читатели в библиотеките, лампи убиват пътници в тунелите. Но това не стряска героя на нашето време. Не само защото той е от паралелната държава, тази на недосегаемите, които си играят с милионите, докато другите изкарват, колкото за едно теглене от банкомата в месеца. А и защото калпаво свършената работа налага нови ремонти, което ще рече нови поръчки, за които се знае, че пак ще бъдат спечелени от него. Ще му ги дадат и заради поредните милиони, но и заради вечно задаващите се нови избори.
Чичо Денчо аутсорсва, и когато е в администрацията. Може да си има юристи на щат, но поръчва на външна кантора правни анализи за решенията, които взима. Може да е началник на шепа хора, но възлага на външна фирма да му оптимизира структурата. Сякаш погледът отвън по-добре вижда какво е нужно вътре. Сякаш постът, който заема, не предполага той, заедно с екипа си, да има нужната компетентност да управлява самостоятелно, а не да предоставя вътрешни функции на външни изпълнители. Пък и ако дотолкова не се вписва в изискванията на длъжностната си характеристика, ако дотам не познава естеството на работата си, че не е в състояние сам да подготви управленско решение, как преценява кое от предлаганите отвън е по-добро и въобще има ли такова. Всички така правят, нехае чичо Денчо, и министерства, и агенции, и регионални структури. Да де, но той получава заплата, а плаща на фирми да му вършат работата. С което разходите стават двойни и тройни. Но защо да го е еня - нали бърка в бюджета, а не в джоба си. Пък и само той ли?
Хумореската на Михалаки Георгиев е с отворен финал. Този коментар - също. Навярно защото е отворен и меракът на чичо Денчо. Вчера протягаше ръце към диригентската пръчица, днес ударно аутсорсва, утре нещо друго ще му хване окото, сгодно, таман като за него. И ще му го дадат. Може и да не сме съгласни, но кой ще ни пита - ние сме в другата държава, не в неговата. Пък и да ни питат, познаваме добре себе си, едва ли ще му строшим хатъра. Иначе щеше ли да скача от столетие в столетие?
Дума
