/Поглед.инфо/ (записки по българските избори)
Хроника на седемте дни, които разтръмпиха и България
След първия тур Борисов отказваше да признае поражението си. ГЕРБ били партия, а отсреща – независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Значи, ГЕРБ пак са първи. През 2005 г., когато се кандидатира за кмет на София от името на инициативен комитет, той твърдеше друго: „След като без партия, без организация, само с едното именце съм в устата на социолозите от сутрин до вечер, значи съм алтернатива на тези партии. И ако аз сега ги бия, какво излиза? Че целите мощни партийни щабове не могат да се справят с един човек!”.
Дълго време деликатно наричаха Борисов „противоречива личност”. Може би, защото често изпада в противоречия със себе си.
***
Започнаха като избори, свършиха като референдум: „за” и „против” Бойко Борисов. Сам си направи плебисцит за себе си. И остана изненадан от резултатите. В тази държава всичко се върти около един човек. Ако нещо не е свързано с Него, значи не се е случило. Няма такава държава!
***
Всички си мислехме, че ГЕРБ са машина за печелене на избори. Булдозер. Не, вече са самосвал. Сами се свалят от власт.
Няма нищо по-естествено от това премиер и президент да са издигнати от различни политически сили. Но Борисов поиска всичко. Игра хазартно и заложи на карта хиляди кариерни развития. Герберите могат да се сърдят само на него. Какво ли друго залага, когато играе на карти с приятелите си в Банкя?
***
В началото ГЕРБ издигнаха „майка на нацията”, която трябваше да я обединява. Между двата тура смениха стратегията – оказа се, че целта им е да обединяват десницата. Защо не казаха от самото начало, че ще избираме Цецка Цачева за майка на десницата? Ако по-рано знаеха това, може би повече хора щяха да я подкрепят. Неутралните – за сеир, левите от злорадство, десните – за да спасяват членството в НАТО.
***
Всъщност изборът на втория тур беше между двама генерали. Цачева отпадна още на първия. На балотажа само формално присъстваше върху бюлетината, за да не пише на нея „Бай Х...”.
Всичко за Цачева свърши в момента, в който Борисов обясняваше за резултатите и отнякъде се чу гласа й: „Може ли и аз да кажа нещо?”.
***
Цветанов също отпадна за балотажа. Физически. В кампанията стискаше по 400-500 чифта ръце на ден, докато десницата му отмаля. Неизвестно защо обаче отмаля и устата му. Успя да се обади само след победата на Тръмп, че „в Съединените щати изборът ВИНАГИ е най-демократичен”. Наистина повече няма какво да се каже.
***
След като Цецо се счупи от ръкостискания, единствената в света машина за печелене на избори остана Путин. С еднаква лекота може да обръща вота във Великобритания и САЩ, пък какво остава за България и Молдова. Ужас, кои са следващите???
***
С познат разглеждаме снимките от посещението на дуета „Тц-тц-тц-тц” (Цветанов–Цачева) в южно гранично градче. Кметът там е от ГЕРБ и е известен с това, че без да си губи времето с разни формалности като търгове, взема язовири от едни и ги дава на други. Положението в града е казармено – нищо не се губи, само сменя притежателя си.
По улиците са наизлезли общински съветници и общински чиновници, държавни служители, концесионери, наематели и арендатори на общински обекти, усвоители на проекти, членове на местни инициативни групи, бенефициенти, тук-там и по някой цивилен полицай. Заедно с техните съпрузи, съпруги, майки, бащи, каки, Батета, братовчеди, тетки, лелки, стринки, Минки, вуйни, муйни... От 120 човека само двама-трима не са от „управлението”. Дори при майките с колички, които случайно минават по главната улица, за да се ръкуват с Цветанов, няма случайни.
Събрали са се да посрещат тетката на нацията. И удивително си приличат с нея. Всяка спокойно може да бъде на мястото на другата. На една от снимките Цачева се увековечила с четири жени. По стечение на обстоятелствата роднините на три от тях са в играта с общинските язовири. Това е рисков бизнес. Гледаш я водата спокойна – като блато. Но като придойде от девет дерета веднъж на 8-10 години – помита всичко по пътя.
Пък после Бойко нека се чуди откъде му дойде вълната...
***
Точно това се случи на балотажа. През 2009-а Бойко беше върху вълната, сега е под нея. Известен е със своя нюх, сигурно я е усетил. Може би затова още преди кампанията изглеждаше като в песента „Носят ме мамо, влачат ме”. И правеше гаф след гаф.
Все пак опита да спре прииждащата стихия, като прокопа няколко отводнителни канала – „Каракачанов”, „Марешки”, други. Капацитетът им се оказа недостатъчен. Не успяха да поемат цялата ударна сила на вълната и да я отведат в равното, докато се разпилее.
Както винаги, стрина Кристалина излезе най-хитра. Успя да си стегне чантите и да се изнесе в последния момент. Друго си е опитът на еврокомисар по бедствия и кризи.
След нея – и потоп!
***
Една от причините българите да се доверят на Радев е, че е доказано с всичкия си. Eдва ли беше единственият. Просто хората си казаха, че един пилот задължително е бил проверен. Заложиха на сигурността.
***
Избраха го именно заради здравия му разум и рационалното мислене. А не за да въвежда задължително вероучение в училищата. Вероучението е било задължително за младежите преди 9-ти септември. После много от тези, дето са го учили, са докарали 9-ти септември.
На пленум през лятото, когато го представяха пред БСП, на Радев му зададоха въпрос, запознат ли е с историята на партията, която го издига. Изглеждаше абсурдно. Един кратък курс обаче май няма да е излишен. Не за друго, а за да знае с какви хора си има работа...
***
Между двата тура телевизионните студия заприличаха на пазара в Харманли. Напълниха се с политически бежанци. Излиза Митов, влиза Павлова, след нея на опашка чакат Москов и Ненчев. „Ще спре санирането...”, токът ще угасне в детските градини, бизнесът ще обяви стачка, търговците ще скрият бананите, България ще излезе от НАТО. Ако БСП беше пуснала срещу тях някой като Гергов, победителят на изборите щеше да се казва „Не подкрепям никого”. Корнелия Нинова обаче е хитра и не направи тази грешка.
***
Нинова се оказа изключително предвидлива по още една линия – изпрати в президентството една от потенциалните си конкурентки за лидерския пост в БСП. През август-септември никой в партията не искаше да се кандидатира за вице в една изглеждаща обречена кампания. В отчаянието си на „Позитано” изглеждаха готови да пуснат обява в BG-mama или в Prodavalnik.com. Без майтап – служителка на централата трескаво звънеше по телефоните на популярни и не толкова популярни личности с въпрос: „Номиниран си, оставаш ли в списъка?”. Накрая Йотова се хвана на това хоро, вероятно правейки и сметка, че ако не друго, ще навърти няколко предконгресни обиколки из страната. Сега ще трябва да се занимава със сухоежбини като индивидуални жалби за помилване, гражданство и убежище. Каква я мислеха – каква стана!
***
Същото важи и за Борисов. И най-черногледата врачка едва ли му е предсказвала, че след президентските избори почти единственото място, в което харизмата му още няма да е изветряла, ще е пернишкото село Радуй. На първия тур Цачева там спечели с 13 гласа срещу само 1 за Радев. След оставката на правителството лидерът на ГЕРБ със сигурност може да бъде избран за кмет на Радуй. Подходящо място за политическите му старини, на хвърлей място от Банкя. Един баир ги дели. От там пък не е далеч до Сирищник и двамата с Първанов могат да ходят на лов за изгладнели вълци. Този край е беден, друго няма. И добитъкът е на свършване, хората съвсем.
***
Ако им доскучее, могат да викнат Дончева и да разиграят на живо предизборния й клип на язовира в Бегуновци. Да проверят възможно ли е наистина в една лодка да пътуват и вълкът, и агнето, и българският социаллиберал (неолиберал в агнешка кожа). Кой ще излезе по-голям хищник? Не бих заложил непременно на вълка.
***
След третото си място Каракачанов, Симеонов и Сидеров излязоха пред публиката в ролята на „Обединени патриоти”. Но повече изглеждаха като дружина, която току-що е излязла от механата. България – на три ракии!
***
Това са изпечени предприемачи, родолюбиви. От национално отговорния бизнес. Както призна Валери Симеонов, при създаването на „Обединени патриоти” е разсъждавал като бизнесмен: ако коалицията получи по-малко гласове, отколкото са били подадени за партиите поотделно, разваляме сделката. Патриотизмът си е патриотизъм, но в бизнеса се работи с понятия като пазарна ниша, количествено-стойностна сметка, норма на печалба, ефективност... Когато синята идея се харчеше добре, и Каракачанов, и Симеонов, и Сидеров бяха седесари. Сега са патриоти. Утре…? Лошо ми става от мисълта какви ще го играят, ако трендът се обърне и на мода излязат еднополовите бракове. Хубавото е, че поне има готов и разпознаваем рекламен слоган: „Момчета, а защо не тройка?”.
***
Четвъртият в класацията – аптекарят Марешки, също е предприемач: милионер, разярен от резултатите на прехода. Каква по-ярка метафора на обществената шизофрения, в която живеем? Марешки идва да я излекува. С евтини хапчета. За разлика от други подобни в този сегмент той не говори празни приказки. Ето, Бареков някога обеща безплатни таблети. Марешки не се изхвърля, обещава само евтини таблетки. И като каже нещо, го изпълнява.
***
Резултатите от първия тур го окуражиха да прави партия. Всъщност и в момента Марешки е председател на две. Сигурно ще прави коалиция между тях и ще се яви в ролята на поредния обединител на нацията. Марешки Обединителят. Може и Лечителят! Вече се очертава и лозунгът на новата политическа сила: „България има остра нужда от нормалност. Пийте си редовно хапчетата!”. Слоганът е с подтекст: „... ние ги доставяме с намаление”.
За втория тур Марешки тънко подкрепи ГЕРБ. Обяви, че ще гласува не за Цачева, а за Манушев. Но кой беше той? Защо не каза, че ще подкрепи Цецо, Цицерон или поне Цеца Величкович? Повече хора щяха да го разберат и да гласуват за ГЕРБ.
***
Кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков получи 5,87% от гласовете. Толкова са горе-долу хората, които вярват, че Русия е по-голяма заплаха от „Ислямска държава”, както твърди номинираният от РБ за вицепрезидент Съби Събев.
Има хора всякакви. По данни на „Галъп” от 2014 г. пак толкова са и българите, убедени, че са участвали в сеанс за връзка с мъртъвци. А вярващите в таласъми са много повече – 17%. Ако генерал Събев беше казал, че ще се бори с караконджулите, сигурно щеше да привлече повече избиратели.
***
Президент с името Трайчо щеше най-пълно да отговаря на евроатлантическия избор и на външнополитическата стратегия на Република България. В този смисъл страната наистина пропиля исторически шанс.
***
Шокирани от вота на сънародниците си, „умните и красивите” започнаха съвсем сериозно да оглеждат дестинации за емиграция. Великобритания и САЩ естествено отпаднаха като варианти след изборните резултати напоследък там. Репликите на маниерното дясно бяха очаквани и предвидими още преди вота, а след него се повториха дословно. Този тип хора са напълно прогнозируеми, вземат се абсолютно на сериозно, но нито здравият разум, нито чувството за хумор са сред най-силните им страни. Обаче социологът Райчев казва, че са много ценни – те държали връзката ни със Запада. Защо???
Толкова ли няма други?
И каква е тази връзка, в която всички са толкова сериозни, без грам емоция и милиметър усмивка?
***
Сред най-обсъжданите дестинации за емиграция се оказаха Исландия, Финландия и в краен случай Нова Зеландия. Все държави с мощен обществен сектор и силни социални системи, каквито нашите протестъри за нищо на света не искат да има в България. Било комунизъм!
Но защо избягваха да обсъждат като възможност Украйна, за чиято свобода храбро се биха на Майдана във Фейсбук? Впрочем точно тук напълно ги разбирам. На кой му се живее в страна, в която несъгласните с режима биват хвърляни в кофите за боклук и това се излъчва директно по телевизията?
Подозирам, че накрая ще опрат до... комунистическа Куба. Защо не? Там цари пълна етническа и религиозна толерантност. А за сексуалните малцинства се грижи лично Мариела, дъщерята на Раул Кастро. Само многопартийни избори няма, но пък нашите и без това постоянно се жалват, че няма за кого да гласуват. На Острова на свободата е топло и еко. А положението винаги е революционно. Животът ще бъде един безконечен пърформанс, озвучаван от роял, бял. А когато дойдат американците и си реституират хотелите, нашите протестъри ще им станат пиари – нещо, за което може би цял живот са мечтали...
И все пак не вярвам да емигрират – нито ще берат мандарини, нито ще плевят захарна тръстика. От България си тръгват главно хората, които не могат да си хранят децата. Не и тези, които не могат да си нахранят егото.
***
По-непретенциозните десни интелектуалци уважиха в навечерието на балотажа коктейл на ГЕРБ в подкрепа на санирането и на Европа. Открояваха се позалязващите шоумени, но имаше и други. Един от присъстващите се представи пред камерите: „Аз съм Димитър Бочев и съм писател. И съм дългогодишен служител в радио „Свободна Европа” и изобщо съм човек на словото”...
Ха сега де – писател или служител? Колко коварно всъщност е словото.
***
Заедно с президентските избори, гласувахме и на още един референдум. Нас непрекъснато ни питат как да ремонтираме политическата система, но в никакъв случай не и икономическата. Не можем да развалим концесионния договор за „Софийската вода”. Влезем ли в СЕТА и в ТПТИ, е до живот. Но пък можем да променяме колкото си искаме конституцията.
***
Очаквам всеки момент да ни предложат референдум: с какво предпочитате да заменим конституцията – с монолог на Слави или с манифест на Дайнов? И двата жанра са лесно смилаеми, в тях винаги има само добри и лоши. А иначе умират да се смеят на Бойко за любимата му книга. Всъщност Винету е много по-сложен от тях.
***
Както би казал Цветанов – това е, с което разполагаме като резултати. Или по Марешки: „Току-що завърши първият търг... пардон, тур”. Отсега можем смело да прогнозираме, че той ще е един от героите и на следващите турове. А после най-вероятно ще свърши като Янето и Бареков. Само наивниците никога няма да свършат.
***
И това обаче не е всичко. Ако се вярва на класическото правило в драматургията, когато на сцената виси Митьо Пищова, по някое време и той задължително ще гръмне.
Най-доброто предстои.
