Битката за Москва и краят на хитлеристкия „блицкриг“

/Поглед.инфо/ Великата Отечествена война на Съветския съюз е изключително събитие в историята на съществуването и развитието на „Руския свят”(Руский мир), т.е. на голямото евразийско цивилизационно пространство, чието социокултурно ядро са източнославянските народи - великоруси, малоруси и белоруси. А самият този „Руски свят“ е основната опора на славяно-православната, кирилска/т.е. пишеща на кирилица/ цивилизация, едно от ключовите цивилизационни огнища на съвременния свят.

Изключителният характер на Великата Отечествена война на СССР се състои във факта, че целта на Третия райх не е просто завладяването на страната и унищожаването на нейната социално-икономическа и политическ/а система. Според разработения Генерален план „Ост“ (нем. ез. Generalplan Ost) целта е физическото унищожаване на 70% от руския и другите народи, живеещи в СССР, а останалите 30% трябва да бъдат доведени до нивото на "говорещ скот" без историческа памет и съзнание. Тоест, нацистка Германия си поставя като крайна цел „окончателното решение“ на „Руския въпрос“.

В този смисъл Великата Отечествена война на Съветския съюз трябва да се нарече най-важната победа в историята на „Руския свят“. С тази победа „Руският свят“ доказа правото си да остане в историята - физически и метафизично ... Никой в света не бива да забравя това.

Безпощадният, кърват и жесток път, довел до „Битката за Москва“

Рано сутринта на 22 юни 1941 г. немскофашистката армия нахлува в Съветския съюз. Несъмнено в този момент хитлеристка Германия има най-силната армия в света. Тя е натрупала огромен боен опит от близо две години военни действия. Полша е разбита за 27 дена. Белгия за 18 дена. Дания – за 6 часа. Нидерландия – 5 дена. Разглежданите тогава като най-мощни френски въоръжени сили капитулират след 42 дена. Гърция – за 24 дена. Югославия - 11 дена. Норвегия се съпротивлява 2 месеца и 1 ден.

Съгласно подписаната от Адолф Хитлер на 18 декември 1940 г. Директива №21, повече известна като „Операция „Барбароса“- нем.ез.Weisung Nr. 21. Fall Barbarossa, (наречена в чест на Фридрих I Барбароса – крал на Германия и император на Свещената Римска империя на германските народи), войната срещу СССР следва да бъде завършена за 3 месеца. Поради това германската армия даже не е снабдена със зимна обмундировка. Планира се следното: Да се завземе и окупира Москва – основен политически, социо-демографски, промишлен, финансов, транспортен, културен и прочее център, Ленинград – вторият такъв център, Киев, Минск, Харков и т.н.; Червената армия да бъде разгромена, а нейните остатъци да се изтласкат зад Урал; Да се завземе европейската част на СССР, в която по това време е концентриран над 75% от потенциала на Съветската страна; Всичко това неминуемо ще доведе до капитулация. На територията зад Урал, която според предварителна договорка с Япония се предполага да ѝ бъде предадена, следва да се „монтират“ някакви васални власти.

Като използват тактическата изненада, значителният си опит и добре разработения стратегически замисъл на т. нар. „Блицкриг“ (Светкавична/Мълниеносна/ война) хитлеристката армия настъпва в три основни колони – група армии «Център» (командващ генерал-фелдмаршал Федор фон Бок), группа армии «Север» (командващ - генерал-фелдмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб) и группа армии «Юг» (командващ - генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщедт). Тук следва да се спомене и Немско-Финската група войски (командващ - фелдмаршал Карл Густав Емил Манерхейм), която заема фронта в продължение на съветско-финската граница.

Въпреки устрема, с който се придвижват германците, въпреки успехите, победоносните обкръжения, вземаното голямо количество пленници, убитите многобройни червеноармейци и т.н., те от самото начало се срещат с упорита съпротива. Не някой друг, но Паул Карел(Paul /Karl/ Schmidt, от 1984 г. Paul Carell, прес-аташе на министъра на външните работи на Третия райх фон Рибентроп, офицер от СС с ранг оберщурмбанфюрер, след войната дипломат, журналист и писател) признава в своята книга (българско издание „Непознатата Операция "Барбароса", изд. „Прозорец“ С.2014, кн.1 - ISBN:978-954-733-809-8, кн.2 - ISBN:978-954-733-811-1, немско издание Unternehmen Barbarossa. Der Marsch nach Rußland.Verlag: Ullstein, 1963) мъжеството на съветските войници в Белорусия през юни 1941 г. като казва, че „Руснаците се сражаваха фанатично, водеха ги решителни командири и комисари, които не се подаваха на паниката, възникнала след първите боеве“.

Франц Халдер (нем. ез. Franz Halder), началник на Генералния щаб на германската армия от 1938 до септември 1942 г., отбелязва в своя дневник с дата 29 юни 1941 г. „"Руснаците навсякъде се бият до последния човек ... Само на места се предават"(вж. Гальдер Франц. Военный дневник, електронно копие на рус.ез. https://bookscafe.net /author/galder_franc-7848.html).

За да разберем отчаяната борба, която води Червената армия срещу хитлеристките нашественици, е нужно да дадем някои данни.От 22 юни до 30 септември 1941 г. само Вермахтът губи 551,039 души, убити и изчезнали, без санитарните загуби. Това е 16,2% от общия брой на всички сухопътни сили на съветско-германския фронт, който е равен на 3,4 милиона души. В тези загуби не влизат тези на армиите на сателитните страни.

Към средата на август 1941 г. вражеските танкови армии са загубили средно около половината от танковете. (вж. Великая Отечественная война 1941–1945 годов: в 12 т., М., Кучково поле, 2012., Т. 3, с.43, ISBN 978-5-9950-0269-7.).

След падането на Смоленск и Киев, след поредица котли, обкръжения и неуспешни контраатаки от края на август до началото на септември, в югозападната стратегическа посока, в началото на октомври 1941 г., се създава реална опасност от бързото превземане на Москва от вражеските танкови и моторизирани формирования.

Следва да се каже, че в групата армии „Център“ влизат 75% от всички немски танкове и около половината от самолетите на съветско-германския фронт. Прекият път към Москва е открит след т.нар. „Вяземска катастрофа“. На 30 септември 1941 г. танковата армия на Хайнц Вилхелм Гудериан (нем.ез. Heinz-Wilhelm Guderian, генерал от танковите войски), започва настъпление. Тази дата може да се смята за начало на операцията на хитлерофашистките войски за завземане на Москва под името „Тайфун“.

На 2 октомври с.г. в настъплението се включват и основните германски сили. Като пробиват съветския фронт, нацистите обграждат значителен брой части на Червената армия в района на Брянск и Вязма. Повече от половин милион съветски войници са убити или пленени. Въпреки че бойците от Червената армия храбро се сражават и даже правят опити за контранастъпление най-боеспособните части на Западния и Резервния фронтове на практика са унищожени. В линията на отбрана западно от Москва зейва огромен пролом с размер 500 км. Пътят към Москва остава открит. През октомври 1941 г. вече изглежда, че няма шанс да се задържи столицата на СССР. Най-страшен е периодът от 6 до 13 октомври, когато като че ли няма кой да спре настъпващите немски войски. В един решаващ момент срещу германските танкове движещи се към Москва са хвърлени курсантите от Подолското пехотно и артилерийско училища – около 3 500 души. С цената на живота си тези юноши и младежи, някои от тях само на 17-18 години, успяват да задържат настъпващите вражески войски за няколко дни. Повечето от тях загиват, но е спечелено ценно време, имащо критично значение за спасение на съветската столица.

Ситуацията в Москва в средата и втората половина на октомври 1941 г.

След поражението при Вязма на 15 октомври 1941 г. на заседание на Държавния комитет за отбрана и Политбюро е взето решение за евакуация на ръководните органи на страната и чуждестранните посолства извън Москва - в Куйбишев, Арзамас и други градове. Висшето ръководство на партията и правителството бързо напуска обсадената столица. От ръководителите на СССР в нея оставаг само Йосиф Висарионович Сталин и Лаврентий Павлович Берия.

Успоредно с евакуацията на властите тече подготовка за износ на ценни вещи - средствата на Държавната банка, машини и оборудване на предприятия. Всичко това се провежда на фона на слуховете за предстоящото пристигане на германците в града. Това неизбежно предизвиква паника, както сред обикновените граждани, така и сред партийната и държавна номенклатура.

Много московчани също решават да напуснат Москва. Уплашени бягат някои ръководители на предприятия и учреждения, измъкващи се на автомобили с пари и имущество. Граждани наредени отстрани на шосетата водещи на Изток започват да ги замерват с камъни. 16 октомври в столицата започва хаос. За първи път от своето откриване не работи Московското метро. Не се движат трамваи и тролейбуси. Не излизат вестници, не работи радиото. Населението живее в очакване на германския щурм. Затворени са магазините, но те са атакувани от групи от мародери. Милицията бездейства, като че ли и тя е изчезнала. Безредиците продължават 2-3 дена, докато на 19 октомври 1941 г. се приема постановление на Държавниа комитет за отбрана/ДКО/ „За въвеждането на обсадно положение в Москва и прилежащите райони на града“. В града е въведен комендантски час. Нарушителите на закона и реда са заплашени от Военен трибунал. На място са разстрелвани провокатори, шпиони и агенти на врага. Редът в Москва е възстановен. Номенклатурни служители, избягали от града със заграбено имущество също стават обект на най-висша мярка за наказание(вж. „Московская паника. Три дня анархии в столице в октябре 1941 года“ в https://zen.yandex.ru/media/god_v_istorii/moskovskaia-panika-tri-dnia-anarhii-v-stolice-v-oktiabre-1941-goda-d42ed2e998ed600b4bc5bdc).

Междувременно от Ленинград по заповед на Сталин е извикан армейски генерал Георгий Константинович Жуков, който е назначен за командващ на Западния фронт. Ръководството на отбраната на Москва е възложено на началника на московския гарнизон генерал-лейтенант Павел Артемиев. Под негово руководство започва мащабна работа за превръщане на града в крепост. Създадени са три основни отбранителни линии. Първата минава по западните покрайнини на града по протежение на районната железопътна линия, втората по т.нар. „Садовое кольцо“. Третата е в самия център. Московските жители и работниците от колхозите в околните райони масово участват в изграждането на отбранителните структури. Създадени са възли на съпротива в Москва, изградени са барикади, поставени са противотанкови таралежи, на улиците са поставени оръдия и картечници, всяка здрава сграда се предвижда са се използва като потенциален център на съпротива.Московчани, мобилизирани за отбранителна работа, изкопават 675 километра противотанкови ровове по западния контур на града. Създадени са общо 27 000 огневи точки.

Огромно значение за защита на града има маскировката. Група архитекти начело с академик Б.М. Иофан оперативно създават проект на камуфлажните работи, които веднага са започнати.Червеният и Манежният площади са боядисани като покриви на къщи и частично покрити с камуфлажни мрежи с туфи трева, Кремълската стена по протежение на река Москва е боядисана като белокаменно село. Маскирани са кремълските кули, златните кубета на църквите, Болшой театър, Мавзолеят на Ленин. В Подмосковието са построени голям брой фалшиви обекти, като към тях са насочвани немските бомбардировачии със сигнални огньове от уж немски „агенти“, където ги чакат съветските изтребители. Около 600 фугасни бомби са хвърлени върху тези фалшиви обекти, което е 36% от броя на всички хвърлени над Москва бомби. Тук се включват фалшиви летища в Карински и други пунктове, „фабрики“ във Високое и Воскресенское, художествено изпълнени елеватори в Плетениха и Бисерово, „голямо депо за нефт "в Тимонино и др.

Създадени са и обекти за активна отбрана: разположени на булеварди балони-аеростати за въздушно затраждане, противовъздушни батареи в паркове и зенитни картечници по покривите на високи сгради. Следва да се каже, че нацистите хвърлят 1610 фугасни и 110 хиляди запалителни бомби. В резултат на вражеските въздушни нападения са убити 2,2 хиляди души, а 5,5 хиляди души са ранени, 22 промишлени съоръжения са унищожени, 102 индустриални обекта са силно пострадали. 83 културни, образователни, научни и медицински институции са повредени, включително Болшой театър. Сред тях са 8 болници, 12 детски градини и ясли, и 402 дома. 858 сгради са частично повредени.

Но благодарение на героичните и безкористни усилия на защитниците на Москва, загубите и щетите са значително по-малко от възможните. Например успешното гасене на пожари предизвикано от запалителните бомби е поверено на местни екипи за противовъздушна отбрана, каквито наброяват около 13 хиляди. В резултат реалното запалване на пожар е само част от процент от броя на падналите запалителни бомби от нчалото на системните бомбардировки от ноември 1941 г. Това принуждава германците да изоставят използването на тези бомби в Москва(данните по-горе са по: Иванов Александр Сергеевич. «Прифронтовая Москва. Памятные зарисовки юного москвича», изд. Общество сохранения литературного наследия (ОСЛН), М.2017).

В тази връзка интересно ще бъде да се припомни, че английски специалист - полковник Симон пристига в Москва през ноември с.г. за да се поучи от опита на московчани, тъй като лондончани разчитат само на редовни пожарни команди, които при големия брой пожари в резултат на германските бомбардировки, не могат да покрият всичко наведнъж. Това довежда до мащабни пожари в Лондон(пак там).

Не бива да се забравя също, че в случай на падане на Москва под властта на нацистите, са формирани да действат три независими разузнавателно-диверсионни мрежи, които да останат в града, за да събират разузнавателна информация и да извършват саботажи. Осъществено е миниране на стратегически съоръжения на столицата. Един от ръководителите на операцията за евентуално унищожаване на важни сгради и конструкции е старши майорът от Държавна сигурност Павел Судоплатов. В случай, че нацистките войски влязат в Москва, стотици жилищни сгради, фабрики и мостове трябва да бъдат взривени(вж. „Взорвать Москву. Как готовили столицу к приходу немцев в 1941 году?“ в https://zen.yandex.ru/media/god_v_istorii/vzorvat-moskvu-kak-gotovili-stolicu-k-prihodu-nemcev-v-1941-godu-5d4c2d2244742600ad04c97b).

Решаващите отбранителни боеве за защита на Москва

В същото време започва подготовката за изключително важно символно мероприятие – парада на 7 ноември, отбелязващ 24-та годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция. Парадът трябва да покаже на целия свят, че СССР не е сломен. Сталин отхвърля всички предупреждения за опасността от провеждане на парада. Но в случай на промяна на обстановката на фронта, паралелно с Москва, тече подготовка за провеждане на паради във Воронеж и Куйбишев.Времето спомага за това парадът да се проведе: има ниска облачна покривка и вали сняг, което не позволява германската авиация да се вдигне за нападение на столицата. По повод на празника са свалени защитните покрития от звездите на Кремъл, а в самите тях е пусната светлината. На трибуната на Мавзолея на В.И.Ленин се изправят ръководителите на СССР: Сталин, Молотов, Маленков, Каганович. Парадът приема легендарният маршал Будьони, отстранен малко преди това от командването на Резервния фронт. Парадът оказва изключително силно морално въздействие не само на съветските хора, но и на противника, а също така и на страните изправили се срещу хитлеристка Германия като Великобритания, САЩ и други.

В речта си от трибуната, обръщайки се към червеноармейците Сталин произнася: „Нека мъжественият образ на нашите велики предци - Александър Невски, Димитрий Донской, Кузма Минин, Димитрий Пожарски, Александър Суворов, Михаил Кутузов да ви вдъхнови в тази война!“(„Битва за Москву“ в https://www.may9.ru/history/articles/bitva-za-moskvu/).

Много от червеноармейците направо от парада заминават за фронта. През ноември се провеждат някои най-решителни сражения за възпиране на врага, В жестоките битки с противника се проявяват изключителни примери на героизъм. 316-та стрелкова дивизия от 16-та армия на Западния фронт, формирана в Алма-Ата, Казахстан, която е под командването на генерал Панфилов, попада под острието на хитлерофашистките атаки. На 16 ноември 1941 г. дивизията спира удара на танковото нападение на 11-та танкова дивизия на 4-та танкова група на Вермахта. Известен е подвигът на 28-те панфиловци от 4-та рота на 2-ри батальон на 1075-ти стрелкови полк на дивизията в боя при разклона Дубосеково. 28-те бойци, ръководени от политрук В.Г.Клочков унищожават 18 немски танка. Към своите бойци(по недокументирани данни) той се обръща с думите „Голяма е Русия, но няма къде да се отстъпва, зад нас е Москва!“ (пак там).

С изключителна самопожертвователност се отличава подвигът на две девойки-разузнавачки от разузнавателно-диверсионн отряд, зачислен към Западния фронт, който е пратен в тила на немците в Подмосковието – 18-годишната Зоя Космодемянская и 22-годишната Вера Волошина. Многобройни са и други героични дела, които отразяват масовия социално-психологически настрой, обхващаш съветските хора, както в окупираните райони, така и както казват по това време в „Голямата земя“. Горчивината от неудачите и загубите, геноцидният терор упражняван от нацистите, обратно на очакваните от противника страх и отчяние, пораждат точно обратното – страшното чувство на ненавист към врага, както и благородния порив на всеотдайност.

Всеотдайност, при която общото, колективистичното – любовта към Родината взема връх над личното, индивидуалното, когато даже най-ценното – собственият живот, ако е нужно, трябва да бъде положен на олтара на Победата. Тази Победа, за която както се пее в песента, „...е една за всички, и за нея сме готови да платим всякаква цена“/одна за всех, мы за ценой не постоим/. На практика именно в процеса на Битката за Москва Отечествената война на СССР се превръща окончателно в „Народна война“. Такава, при която, както доказва историята още от времето на Наполеон Руският свят става непобедим!!!

Обратният удар – контранастъплението и настъплението под Москва

В първите дни на декември 1941 г. хитлерофашистките войски се приближават на 30 километра до Москва – по пряка линия това е разстоянието от окупираната Красная Поляна до центъра на столицата. Още преди време германски офицери се хвалят, че през биноклите си виждат кулите на Кремъл. Нацистите печатат „Еinladungskarte“ – покани-пропуск за тържествата по случай превземането на Москва. Съставят се списъци на съветски ръководители и други, които при вземането на града трябва да бъдат търсени и веднага арестувани. В първите сто имена в тези списъци е българинът Георги Димитров.

През ноември 1941 г. ръководството на Западния фронт в лицето на армейски генерал Г.К.Жуков, чувствувайки, че настъплението на групата армия „Център“ започва да се „задъхва“, предлага на Върховния главнокомандващ Й.В.Сталин план за контра-настъпление. Междувременно по заповед на ДКО Западният фронт и Калининският фронт с главнокомандващ И. С. Конев получават свежи дивизии от изтока на страната - добре въоръжени и топло облечени.

На 5 декември започва контранастъпление, в което участват Западния, Калининския и част от Югозападния фронтове. С това се слага край на първия отбранителен период на Битката за Москва – 30 септември-4 декември 1941 г. Започва вторият период – настъпателният. Последният се разделя на два етапа - контранастъплението – 5 декември 1941 г.-7 януари 1942 г. и общото настъпление 8 януари-30 март 1942 г.

Следва да се каже, че германското командване не очаква контранастъплението. Генерал-фелдмаршал Федор фон Бок на разузнавателен доклад за възможен удар от страна на Червената армия реагира със забележката: «...Бойните възможности на противника не са толкова големи, че да може с тези сили... да започне сега голямо контрнастъпление» (вж. „Контрнаступление советских войск под Москвой“ в https://encyclopedia.mil.ru/ encyclopedia/history/more.htm?id=10822711%40cmsArticle).

Нужно е също така да се отбележи, че съветските войски все още отстъпват на групата армии „Център“ по броя на хората и бойната техника, като само в количеството на самолетите Червената армия при контранастъплението постига преимущество. Тук ще припомним, че от самото начало на Битката за Москва хитлерофашистите имат превъзходство. В жива сила съотношението е 1 250 000 червеноармейци срещу 1, 800 000 /по други данни 1 929 406 германски войника – вж. Битва за Москву, вhttps://ru.wikipedia.org/wiki/. Съответно при танковете е 990 съветски танка срещу 1 700 хитлеристки, а при оръдията и минометите е 7 600 срещу 14 000 в полза на Вермахта(вж. „Битва за Москву“ в https://www.may9.ru/history/articles/bitva-za-moskvu/).

Контранастъплението като мощна ураганна вълна удря и отблъсква хитлерофашистката армия назад. Червената армия освобождава Калинин, Клин, Истра, Волоколамск и други градове в близост до Москва. 8 януари 1942 г. започва Ржевско-Вяземската операция, с което започва етапът на общото настъпление. В хода на това настъпление германците са прогонени обратно от столицата на 100-350 километра. Москвска, Тулска, Калининска и Рязанска области са напълно изчистени от врага, а Смоленска и Орловска са частично освободени.

В това сражение, явяващо се една от най-кървави битки в историята на човечеството Червената армия губи безвъзвратно 937 000 човека, а Вермахтът – над 500 000 души. Но Битката за Москва се оказва първото от най-решаващите сражения във Втората световна война – най-страшната война на човешката цивилизация.

Съюзниците на СССР – САЩ и Великобритания, в онези страшни дни на втората половина на 1941 г. не вярват в силата на Червената армия и съветските хора. Те смятат, че победата на Хитлеристка Германия е само въпрос на време, може би не толкова скоро, колкото са го планирали германските генерали, но все пак, че именно те ще наложат волята си над Съветския съюз. Победата под Москва води до промяна на техните позиции. На 30 октомври 1941 г., когато положението все още е тежко Ф. Рузвелт изпраща телеграма до Сталин, в която пише, че е предложено доставки на стойност до един милиард долара да се изпълняват като част от договора за т.нар. „ленд-лиз“. В отговор на телеграмата на 4 ноември Сталин отбелязва, че „съветското правителство приема това решение да бъде предоставен безлихвен заем от 1 милиард долара със сърдечна благодарност като важна помощ в мащабната и трудна борба срещу общия враг“(вж.Джонс Р. Х. Ленд-лиз. Дороги в Россию: военные поставки США для СССР во Второй мировой войне 1941-1945. М.: Центрполиграф, 2015, с. 349 с., ISBN 978-5-9524-5156-8). От този момент СССР влиза в списъка на страните, които получават помощ по линия на „ленд-лиз“-а.

Не бива да се забравя, че към края на отбранителния период на Битката за Москва британски танкове, докарани с помощта на английските корабни конвои през Северно море започват да се появяват в много танкови части на Червената армия, като техният брой достига 30-40% от общото количество на средни и тежки бойни машини(Alexander Hill. British “Lend-Lease” Tanks and the Battle for Moscow, November–December 1941- Research Note, The Journal of Slavic Military Studies, September 26, 2006. р. 289–294.). За първи път британските танкове влизат в битка с германците на 20 ноември 1941 г.

На 16 декември 1941 г. Хитлер издава заповед за спиране на настъплението на Червената армия, а на 19 декември с.г. е освободен от армията Главнокомандващият на Сухопътните войски фелдмаршал Валтер фон Браухич. Адолф Хитлер лично поема командването на армията. В същия ден фелдмаршал Федор фон Бок е отстранен от поста командващ групата армии „Център“. На негово място е поставен полевият командир Ханс Гюнтер фон Клюге, командващ преди това 4-та армия.

Победата при Москва въздейства не само на Германия, съюзниците на СССР, но и на вражески и неутрални страни. Турция и Япония, ръководствата на които разработват планове за нападения на Съветския съюз, заемат позиция на изчакване. Както в окупираните съветски територии, така и в редица европейски страни тази победа води до подем на съпротивителното и партизанско движения.

В заключение ще повторим казаното от маршал Г.К. Жуков в неговата книга „Спомени и размисли“: „Червената армия в битката при Москва за първи път през първите шест месеца на войната нанесе най-голямо поражение на основната група на хитлеристките войски. Това беше първата ни стратегическа победа над Вермахта. Преди това съветските въоръжени сили вече бяха извършили редица сериозни операции, забавяйки напредването на Вермахта в трите основни направления на неговите удари. Въпреки това те по мащаб и резултати отстъпват на Великата битка под стените на съветската столица“(вж.Г.К. Жуков. Спомени и размисли. С., ДВИ, 1969, с.359).

Нужно е твърдо да се подчертае, че Победата при Москва слага край на плана „Барбароса“ и на стратегията на блицкриг на Хитлеристка Германия. Червената армия и съветските хора след тази решителна победа ги чакат още три безкрайни години война, страшни сражения – Сталинград, Курск и Берлин, безценни загуби, огромни, буквално нечовешки усилия, морета от кръв и океани от мъка. Но пътят към Берлин, към Великата победа, както се пее в песента „със сълзи в очите“, бе започнат именно с дълбоко изстраданата и затова неимоверно скъпоценна Победа при Москва.