/Поглед.инфо/ Днес все повече става ясно, че точката на бифуркация, т.е. моментът/събитието/ който ще определи накъде ще тръгне светът в обозримото и не толкова обозримото бъдеще, зависи от това как ще се развива по-нататък въоръженият конфликт в Украйна. Трудно може да се прогнозира изходът от този конфликт, при което са възможни няколко сценария с различна степен на вероятност.

В дадения материал „Досие Украйна-1“, обаче, обект на разглеждане не са резултатите от бъдещото развитие, което ще се опитаме да направим по-нататък в последващите досиета - 2, 3 и т.н. Ударението в този материал е върху непосредствените промени, които вече са налице. Несъмнено те се осъществиха и продължават се осъществяват в нееднакви равнища на „напълване“. Но те вече са тук и върху тях и техните измерения ще се съсредоточи нашето внимание. Тъй като това ни дава възможност зад целия пропаганден „шум“, който, както е добре известно, винаги съпровожда всеки конфликт, да видим и разберем същината на случващото се днес на украинска земя.

Преките базови изменения в геополитически, геоикономически и даже цивилизационен план, които могат да се отбележат като вече настъпили, макар и, както се каза по-горе, в различна степен на осъществяване, се разкриват чрез следните ключови антоними:

Еднополярност срещу Многополярност

След разпада на СССР и края на глобализацията в два доминиращи формата: на “PaxAmericana” и на “PaxSovietica”, като и третият на необвързаните страни, светът стана еднополярен, начело със САЩ. А глобализацията като процес започна да се осъществява в рамките на схемата на «Американския глобализъм».

Но междувременно глобалисткият проект на САЩ започва да работи срещу самите тях. Преди време в Щатите битува фразата, че «Което е добро за «Дженеръл Мотърс»/т.е. за американския крупен капитал/, е добро за Америка»/т.е. за Съединените Щати/. Но глобализирането на значителна част на американския едър капитал, извеждането на производството извън САЩ в страни с ниска цена на труда с цел максимизация на печалбите доведе до създаването на «ръждивите пояси»/rustbelts/, т.е. деиндустриализация на Америка.

Китай става основен обект на преки чужди инвестиции не само от САЩ, но Запада като цяло, включително Япония и Южна Корея, както и от китайската диаспора извън КНР – Тайван, Сингапур и други. Умело възползвайки се от чуждите инвестиции и технологии, едновременно с това развивайки и собствени такива в един момент, особено след „Глобалната криза – 2008-2010“ година Китай се превърна в пряк геоикономически конкурент на Щатите.

В същото това време Руската федерация/РФ/, която американците бяха отписали като глобален играч, използвайки и усъвършенствайки разработки от времето на съветския отбранително-промишлен комплекс, изпреварвайки останалите водещи в план въоръжения държави, създаде такива стратегически оръжия, които я върнаха в глобалната игра.

Така или иначе това бяха предварителни трусове, които ясно предупреждават управляващите кръгове във Вашингтон, че еднополярният ред начело със Щатите е застрашен. В този момент сред американския «естаблишмънт» /групи и слоеве в държавната администрация и бизнес кръговете, които доминират във властта и имат значително влияние върху вземането на решения в почти всички области на общественото развитие/ започва пропукване по въпроса на това как да се реагира на тези заплашващи еднополярността трусове.

Политическите кръгове в Републиканската партия свързани с базирания основно с национално производство едър капитал успяват чрез Доналд Тръмп да вземат президентския пост. Те виждат като ключова заплаха геоикономическия конкурент КНР. Съответно администрацията на Тръмп издига лозунга „Да направим Америка отново велика“/MakeAmericaGreatAgain-MEGA/. Целта е да върнат производството отново в САЩ. По това време в брутния вътрешен продукт/БВП/ на Щатите делът на производствения сектор е паднал до 14%.

Същевременно администрацията на Тръмп се стреми да постигне в някаква степен РФ да поддържа неутралитет в търговската война на Съединените Щати с Китай. Друг е въпросът доколко това им се удава, както и в каква степен са успешни действията им в търговската война. Така или иначе, обаче, е факт, че макар и бавно и неустойчиво, но започва процес на връщане на част от американски едър капитал в САЩ.

Ала глобализираният американски капитал, доминиращ политиката на Демократическата партия, прави всичко възможно Тръмп да не бъде допуснат до втори мандат. Дошлите във властта чрез президента Джо Байдън политически кръгове на Демократическата партия, представляващи интересите на глобалистите, т.е. глобализирания американски едър капитал, поддържа друга стратегия в стремежа си да не позволи размиването или разбиването на еднополярния глобален ред.

За разлика от интровертната, т.е. обърнатата основно „навътре“ Тръмповска национал-консервативна стратегия, глобалистката е основно екстровертна /насочена „навън“/ схема. Може да се предполага, като се съди от нейните досегашни стъпки, че глобалистите осъзнават, че са попаднали в така наречения „Капан на Тукидид“./Американският политолог Греъм Алисън (Graham Allison) в своята статия „The Thucydides Trap“- „Капанът на Тукидид“, в сп. „Foreign Policy“ от 9 юни 2017 г. описва тенденция към война, когато нова, надигаща се сила заплашва да измести съществуваща велика сила като международен хегемон. В случая той илюстрира чрез този термин конфликта между Съединените щати и Китай. Терминът се основава на цитат от древния атински историк и военачалник Тукидид, който според Алисън твърди, че Пелопонеските войни между Атина и Спарта са неизбежни поради страха на Спарта от възхода на атинската мощ. Но Спарта закъснява с момента на нанасяне на удар по Атина, което води до нейния разгром. По-късно, обаче, американски историци-специалисти по Древна Елада, такива като професор Доналд Кагън от Йейл и професор Ърнст Бъдиан от Харвард заявяват, че няма такъв „Капан на Тукидид“ във връзка с Пелопонеските войни. Други критики са отправени по отношение на самия термин, като методология за разбиране на ситуацията с американско-китайските отношения, макар и от други позиции – геополитически и други, включително и от китайски специалисти./

Глобалисткият стратегически замисъл, съдейки по логиката на досега получените резултати, има за цел провеждане на политика на геоикономическо и технологическо сдържане на КНР, включващо също така „хибридни действия“, ориентирани към смяна на свързания с армията национал-комунистически партийно-държавен кръг около Си Дзинпин и замяна с друг партийно-държавен политически кръг, който залага по редица причини, които тук няма да коментираме, на продължаване по пътя на близки отношения със САЩ, т.нар. «Линия на „Кимерика“/Chimerica/.

Тази външнополитическа и външноикономическа стратегия на глобалистки ориентираната върхушка на Демократическата партия е съчетана с курс на „разклащане“ на Русия. Това „разклащане“ трябва да стане по начин, при който да се трансформира текущата национално-патриотична конфигурация във властта, начело с Путин. Последната следва да бъде подменена с т.нар. „системни либерали“/т.е. не от „либералната опозиция“ като кръга Навални, а от такива, които до този момент присъстват по един показателен начин във властта/. Тласък за подмяната трябва да дадат действия на самата тази национал-патриотична конфигурация. Инструмент за тласъка е Украйна, чиято марионетна власт е накарана да мине някои „червени линии“, които ни разкриват вероятната мотивация, задвижила руската военна машина да влезе в действие на 24 февруари 2022 г. , а именно:

  • Първата „червена линия“ е свързана със 17 февруари 2022 г., когато Украйна, Великобритания и Полша създават съюз. В съвместната декларация се посочва, че всяка държава в Европа има право да избира мерки за сигурност, по-специално да се присъединява към съюзи. Украйна, Великобритания и Полша сформират тристранен съюз, основан на исторически връзки между тези страни и обща история на съпротива на агресорите. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на контакт с пресата на 17 февруари споделя, че Лондон и Варшава ще застанат рамо до рамо с Украйна в усилията ѝ за защита на суверенитета и териториалната ѝ цялост. На практика това означава, че без да влиза официално в НАТО/ОСД/ Украйна чрез този съюз става „неофициален член“ на Организацията на Северноатлантическия договор/ОСД/;

  • Втората „червена линия“ е заявлението на президента на Украйна Влодимир Зеленски на 19 февруари 2022 г. на Мюнхенската конференция по сигурността за това, че Украйна има намерение да си върне ядрения статут, което заявление посрещнато с ръкопляскания от присъстващите западни представители. Но не бива да се забравя, че то е в нарушение на:

  • Приетата на 24 октомври Резолюция от Върховната Рада на Украйна за безядрения статут на страната, както и на подписаното на 14 януари тристранно споразумение между Украйна, САЩ и РФ за ликвидация на ядреното въоръжение на Украйна. Тъй като след разпада на СССР тя се оказва третата по големина на ядрения арсенал страна в света след САЩ и Русия. Тази ликвидация става чрез демонтаж и преместване на ядрените заряди от Украйна в РФ от една страна, като и от друга чрез разрушаване на редица съоръжения, свързани с ядреното въоръжение на Украйна, осъществено с парите на американските данъкоплатци;

  • Подписания на 5 декември 1994 г. Меморандум от РФ, САЩ и Великобритания, който дава гаранции за сигурност на Украйна в замяна на ядреното ѝ разоръжаване,

  • Съществува и трета „червена линия“ – струпването на над 150 хилядна въоръжена сила близо до границите на непризнатите от Украйна и подхвърляни от 2014 г. на постоянен обстрел ДНР и ЛНР/Донецка и Луганска народни републики/. Това струпване е сигнал за предстоящо нападение и израз на стремежа на Киев да реши въпроса с обявените от него „сепаратисти“ в лицето на ДНР и ЛНР. Което пък е нарушение на т.нар. „Мински споразумения“, подписани на 5 септември 2014 г. в Минск от представителите на РФ, Украйна, ДНР, ЛНР и ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Съгласно това споразумение подписалите се страни се задължават да прекратят огъня и да изтеглят своите части от линията на съприкосновение. Наличието на тежко въоръжение в района на буферната зона е строго забранено, което трябва да е отдалечено от тази зона на 70 км. Наблюдателите на ОССЕ трябва да следят за прилагането на тези правила. В допълнение към размяната на затворници на принципа "всички за всички", става дума и за амнистия на участниците в сблъсъците, както и възстановяване на икономическите връзки.

Нарушаването едновременно на три „червени линии“ от Украйна предизвика превантивния удар на военната машина на Руската федерация на 24 февруари 2022 г. Фактически този ден стана началото на процеса на формиране на многополярен свят. Този процес несъмнено засега е неустойчив, осъществява се по един колебателен и криволичещ начин. Но процесът започна и той е факт.

Световната история не просто се повтаря, а даже потретва, макар и по нова спирала на развитие. Руската империя бе твърдината, която спря навремето Наполеон в неговите стремежи да покори Европа, която по това време бе световната доминантна сила. СССР бе ключовата мощ, която разби хитлеристките пълчища, които със своите съюзници се готвеха да завладеят света. Така и днес Руската федерация е тази, която, защитавайки себе си, дава отпор на глобализма в името на един по-справедлив многополярен свят.

Следва продължение:

  • Глобалистките корпокрации срещу Националната държава

  • Пост-модерната социо-културна парадигма против Неомодерната социо-културна вълна

  • Глобалисткото геополитическо разделение на света срещу създаващата се Антиглобалистка коалиция

  • Неолибералните производствено-логистични вериги против формиращите се нови геоикономически съюзи и базираните върху тях производствено-логистични мрежи.

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com