/Поглед.инфо/ В съвременната епоха геополитиката като теория и концепции става все по-актуална и важна за разбирането на реално протичащите процеси в света на международните отношения, световната икономика, политически взаимодействия, демографската, социо-културната и цивилизационна динамики и т.н.

Именно това поражда необходимостта от сериозно и задълбочено изследване на горните процеси от позицията на фундаментално научно направление като геополитиката и такова нейно важно подразделение като геоикономиката. Следва да се отбележи, че интересът към геополитиката и геоикономиката в нашата страна, както в нейните глобални, така и регионално-локални измерения през последните десетилетия се засилва в най-значителна степен.

Днес в условията на мащабна и засилваща се турбулентност в сферата на политиката, икономиката и социалните процеси все по-голяма роля за обяснението, разбирането и прогнозирането процесите в горните области придобива геополитиката. Самото понятие „геополитика“ се формулира по различни начини и в него понякога се влага различно съдържание. Съществува виждането за геополитиката в тройствен вид, а именно като:

1. Система от знания;

2. Методологическа платформа;

3. Управленски подход.

Тези три формата на геополитиката се използват в сферата на международните отношения.Но те също така служат и в процеса на развитие на държавите и обществата, било то социално, икономическо и технологическо, където геополитическите виждания играят все по-важна и животрептуща роля в качеството на методологическа платформа и управленски подход. Именно това е причината за необходимостта широката българска общественост да получи базови знания в сфера, съдбоносна за страната ни в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна преспектива.

Самият термин „геополитика“ идва от старогръцки - γῆ /ге/ "земя“ и πολιτική /политики/ -"политика". По своята същност геополитиката представлява виждане за географията и територията като ключов фактор, форматиращ социално-икономическите, политическите и процесите на международните взаимодействия и взаимоотношения. Това виждане се основава на факта, че конкретното земно пространство е обективна среда за жизнена и стопанска дейност на човека. Географско-природните променливи обикновено се отнасят до: географско местоположение на въпросната страна или държава, големината на същата, климата на региона, в който се намират страната, равнището на риск от природни бедствия, топографията, демографията, наличието, вида и количеството на природните ресурси – енергийни, метални и неметални и други.

Несъмнено заобикалящата човешкото общество природа се видоизменя в резултат на естествените процеси, но и от дейността на поколения хора. Но териториално-географският фактор продължава да е сред ключовите такива детерминиращ поведението, действията и взаимодействията на големи групи от хора структурирани в един или друг формат – племе, народност, държава, междудържавни обединения.

Както бе отбелязано по-горе геополитиката следва да се разбира в тройствен смисъл:

  1. Геополитиката като система от знания – изключително интересен поглед в това отношение демонстрира руският философ и геополитически теоретик професор Александър Дугин. Според него „Геополитиката е светоглед и като такъв е по-добре да се смята не за отделна научна дисциплина, а за система от научни дисциплини. Тя се намира на това равнище, на което са марксизмът, либерализмът и т.н., т.е. системи за интерпретация на обществата и историята, определящи като основен принцип един най-важен критерий и свеждащи към него всички останали неизчислими аспекти на човека и природата. И марксизмът и либерализмът поставят като основа икономическата страна на човешкото съществуване… За разлика от «икономическите идеологии», геополитиката се основава на тезата: «географският релеф като съдба». Географията и територията изпълняват в геополитиката такава функция, каквато парите и производствените отношения в либерализма и марксизма, към горните се свеждат всички основополагащи аспекти на човешкото съществуване, те служат като базов метод за интерпретация на миналото, те играят ролята на главни фактори на човешкото битие, организират около себе си всички останали страни на съществуване“(вж. Дугин Александр. Основы геополитики. Москва, Арктогея, 2000. Интернет вариант на www. http://konservatizm.org/konservatizm/books/130909045213. xhtml, последно влизане 10.10.2020);

  2. Геополитиката като теория, концепцци и модели, както и методология – Геополитическата методология представлява съвкупност от методи, т.е. тя е учение за структурата, логическата организация и методите за анализ, синтез, прогноза и проектиране на геополитически действия и въздействия. Това учение се базира на системата от знания, разглеждащи природно-географската среда като един ключов детерминатор на функционирането на значимите структурирани в едно или друго системно взаимодействие човешки общности, такива като племе, народност, държава, междудържавни и наддържавни обединения. Тази система от знания е систематизирана и структурирана в това, което наричаме теории, концепции и модели;

  3. Геополитиката като управленски подход - В конкретно-практически план геополитиката следва да се вижда и като държавнически управленски подход, основан на гореспоменатата геополитическа методология. Държавническият геополитически управленски подход не се затваря в някакви твърди схеми на действия и въздействия. Но той се старае да следва общата геополитическа методологическа платформа. Всички отклонения от определения от природно-географската среда и цивилизационната парадигма модел на геополитическо поведение се разглеждат като флуктуации, т.е. „изкривявания“. В този случай пред общността се изправят две алтернативи:

  • Да преодолее „изкривяването“ като по този начин си осигурява условията за в една или друга степен устойчиво развитие;

  • Продължаване, поради една или друга причина, да се движи в руслото на дадената флуктуация, което рано или късно в резултат на всевъзможни действия, противодействия и обстоятелства води до разпад и изчезване на съответната общност.

Следва да се има предвид, че като правило терминът „геополитика“ нерядко се употребява да изрази широка амалгама от идеи, подходи и практики в сферата на международните отношения, глобалните взаимодействия и цивилизационната динамика. Конкретен пример в това отношение демонстрира терминът„мета-геополитика“ , изкован от Найеф ал-Родан (Nayef Al-Rodhan). Този термин включва в себе си разбирането за световните сили и световните силови взаимодействия. Рамката на мета-геополитиката съчетава традиционните и новите измерения на геополитиката, за да предложи многоизмерен поглед върху властовите и силовите отношения.

В тази рамка значението на географията е заменено от комбинацията от инструменти с твърда и мека сила, които държавите могат да използват, за да запазят и да получат власт. Мета-геополитиката определя седем базови измерения на държавната власт, които включват социални и здравни въпроси, вътрешна политика, икономика, околна среда, наука и човешки потенциал, военни въпроси и въпроси на сигурността и международна дипломация.

Мета-геополитическата рамка дава възможност за оценка на относителните силни и слаби страни, както и прогнози за бъдещите тенденции. Освен това, макар тази аналитична мрежа да е от значение за държавите и народите, тя се прилага и за частни и транснационални организации, които играят все по-важна роля в съвременната геополитическа среда(вж.Nayef R. F. Al-Rodhan "The Meta-Geopolitics of Outer Space", Palgrave Macmillan, 2012, ISBN-13: 978-0230314450, ISBN-10: 0230314457);

Съгласно някои виждания следва да се прави разлика между „традиционната геополитика, новата геополитика (геоикономиката) и най-новата геополитика (геофилософията):

  • Традиционната геополитика се фокусира върху военно-политическата власт на държавата и доминиращата роля на географските фактори при завземането на чужди територии, които са (според Хаусхофер) "географския ум" на държавата;

  • Геоикономиката, за разлика от традиционната геополитика, подчертава икономическата мощ на държавата;

  • Най-новата геополитика, в която силата на духа/държавническата воля, подкрепена от съответния обществен настрой и съзнание/ доминира над военната и икономическата сила, допринася за преодоляване на традиционния географски и икономически детерминизъм чрез разширяване на основните фактори, които определят поведението на държавите в международните отношения.“

В заключение трябва да подчертаем, че съществува и позиция, която отрича положението геополитиката да бъде наричана научно направление.

Така, например, както в СССР, така и в страните на европейския социализъм съществува разбирането, че последната представлява «буржоазна, реакционна концепция, използваща извратено изтълкувани данните на физическата и икономическата география за обосноваване и пропаганда на агресивната политика на империалистическите държави»(вж. Большая советская энциклопедия в 30 т.,гл. ред. А. М. Прохоров, (1969-1978), // Газлифт — Гоголево//, Статья „Геополитика“, авторы П. М. Алампиев, Ю. Н. Семенов, М., Изд. „Советская энциклопедия“, 1971т. Том 6, с. 316.).

Несъмнено зад подобно отношение се крият някои разбирания, битуващи по своето време в горепосочените страни. Тези разбирания се основават на факта, че редица водещи класици на геополитиката са били близки до управляващите кръгове в своите държави, водещи импералистическа политика. Или са били привърженици в едпа или друга степен на фашистки/нацистки идеи и идеологически възгледи. В този смисъл може да се твърди, че по отношение на геополитиката като направление на обществената мисъл и знание се заема политическа позиция, която добре се изразява с поговорката „Наред с мръсната вода са изхвърлили и бебето“.

Следва да се отбележи, обаче, че и днес съществуват не само автори, но даже кръгове в определени институции, които продължават да отричат правото на геополитиката да се нарича наука(вж. Сергеев А.Г., „Синекдоха отвечания, или Защита гомеопатическая“ в Защиту науки, Бюллетен №19, Российская Академия Наук, Комиссия по борьбе с лженаукой и фальсификацией научных исследований, 2017. с. 90. В дадената статия се утвърждава следното „...има десетки лъженауки като астрология и хиромантия, екстрасензорно възприятие и парапсихология, криптобиология и биоенергетика, биорезонанс, и иридодиагностика, креационизъм и телегония, уфология и палеоастронавтика, ениология и дианетика, нумерология и соционика, физиогномика и графология, информациология и универсология, лозоходство и контактьорство, дерматоглифични тестове и геопатични зони, геополитика и лунна конспирация, теория на етерните и торсионните полета, водната памет и вълновата генетика“/подчертаване мое – Н.С./).

Въпреки горепосочените мнения все повече укрепва виждането, че геополитиката е самостоятелно научно направление. Същото има своите предмет и обект на изследователска дейност, методология и аналитичен инструментариум, както и прогностичен потенциал. Развитието на това научно направление се извършва на фона на това, че геополитическите взаимодействия и взаимоотношения играят все по-важна, да не кажем решаваща роля в политическата, икономическата, технологическата, културната и общосоциалната динамика на различните държави и общества, както в глобален и регионално-локален план, но също така и в национален план.