/Поглед.инфо/ Както е известно на 27 април 2021 година двадесет генерали, сто висши офицери и повече от хиляда други военнослужещи от резерва на Франция отправиха писмо-призив до президента Макрон, в който говореха за връщане на честта и дълга в редиците на политическата класа. Оказа се, че примерът на френските военни „зарази“ и САЩ. На 11 май 2021 год. на сайта „Flag Officers 4 America“ /Генерали и адмирали за Америка/ бе публикувано „Open Letter from Retired Generals and Admirals /Открито писмо от пенсионирани генерали и адмирали/ до президента на САЩ Джо Байдън. (Пълният текст на писмото на английски език вж. на https://img1.wsimg.com/blobby/go/fb7c7bd8-097d-4e2f-8f12-3442d151b57d/downloads/2021%20Open%20Letter%20from%20Retired%20Generals%20and%20Adm.pdf?ver=162064300502, последно влизане 24.07.2021).

„Свободните“ средства за масова информация/СМИ/ у нас в по-голямата си част „срамежливо“ спестиха на „лошия материал“/цитирано по думите от нашия екс-премиер мнение за българите все още останали в „тая страна“, както обичат да наричат Родината ни т.нар. „демократи“/ тази новина. Същата в някакъв смисъл поставя под съмнение, съдейки от заявеното в писмото на американските висши военни, „демокрацията в САЩ“.

СМИ в САЩ обръщат внимание на това писмо два дена по-късно. При което тяхната реакция, както и тази на американските институции е доста противоречива, като в повечето случаи доста негативна по отношение на инициаторите и подписалите писмото-обръщение към президента Джо Байдън. Но по-този въпрос ще се спрем по-нататък. А сега нека да погледнем самото писмо и неговите ключови послания, съкращавайки някои незначителни моменти.

Отворено писмо от пенсионирани генерали и адмирали

„Нашата нация е в сериозна опасност. Ние, повече от всякога след основаването на САЩ през 1776 г., се борим за нашата конституционна република. Конфликтът е между привържениците на социализма и марксизма срещу поддръжниците на конституционната свобода и независимост.

По време на изборите през 2020 г. 317 пенсионирани генерали и адмирали подписаха „Отворено писмо от висши военни лидери“, в което се казва, че изборите през 2020 г. могат да бъдат най-важните избори от основаването на страната ни. "Тъй като Демократическата партия приветства социализма и марксизма, нашият исторически начин на живот е заложен."

Без справедливи и честни избори, които точно отразяват „волята на хората“, нашата Конституционна република е загубена. Избирателната почтеност изисква да се гарантира, че от всеки гражданин се получава по един легитимен глас. Това трябва да бъде осигурено от законодателния орган на щата. Днес много хора наричат такъв контрол „расистки“ в опит да избегнат провеждането на справедливи и честни избори. Използването на термина „расизъм“ само по себе си е тиранична тактика на сплашване. Освен това в нашите изборни процеси трябва да се спазва „върховенството на закона“. ФБР и Върховният съд трябва да действат бързо, когато бъдат открити нередности на изборите, вместо да ги игнорират, както направиха през 2020 г.

………………………………………………………………………………………………………

Освен изборите настоящата администрация предприе мащабна атака срещу нашите конституционни права в диктаторски стил. Като пренебрегват Конгреса, над 50 органи на изпълнителната власт бяха изключително бързи да подпишат заповеди, които променят ефективните политики и правила на предишната администрация. Освен това мерките за контрол на населението, като блокиране, затваряне на училища и предприятия и най-обезпокоителното е, че цензурата върху писменото и устното изразяване е пряка атака срещу нашите основни права. Ние трябва да подкрепяме и насърчаваме политици, които се противопоставят на социализма, марксизма и прогресизма, които подкрепят нашата Конституционна република и настояват за финансово отговорно управление с фокус върху всички американци, и особено средната класа.

Допълнителни въпроси и действия в областта на националната сигурност:

• Отворените граници застрашават националната сигурност, като допринасят за трафика на хора, трафика на наркотици, проникването на терористи, повишените рискове за здравето / CV19 и хуманитарните кризи. Нелегалите заливат страната ни, носейки със себе си високи икономически разходи, престъпност, по-ниски заплати и незаконно гласуване в някои щати. Трябва да възстановим граничния контрол и да продължим да изграждаме стената. Суверенните държави трябва да имат контролирани граници.

• Китай е най-голямата външна заплаха на Америка. Установяването на отношения на сътрудничество с Китайската комунистическа партия ги насърчава да продължат да се движат към световно господство във военно, икономическо, политическо и технологично отношение. Трябва да наложим повече санкции и ограничения, за да осуетим целта им за световно господство и да защитим интересите на Америка.

• Свободният поток от информация е от решаващо значение за сигурността на нашата република, както се вижда от свободата на словото и печата, съдържаща се в 1-вата поправка на нашата конституция. Цензурата при изразяване на мнения, изкривяване на информация, разпространение на дезинформация от държавни служители, лица и медии е метод за потискане на свободния поток от информация, тираничен метод, използван в затворените общества. Трябва да се изправим срещу това на всички фронтове, започвайки с Параграф 230, защитаващ големите технологични корпорации/ Параграф 230 - съкратено от „параграф 230 (47 USC § 230) от дял V на американския Закон за телекомуникациите от 1996 година“, е част от американския закон Communications Decency Act. Той урежда сферата на неприкосновеност, или освобождаване от отговорност на интернет доставчиците и ползвателите на интерактивни компютърни услуги в САЩ. На основата на този акт стана възможно да се забрани достъпа на екс-президента Тръмп до различни социални мрежи- б. м. Н.С./.

• Повторното участие в иранската ядрена сделка ще доведе до получаване на ядрено оръжие от Иран заедно с неговите средства за доставка, като по този начин ще се осуетят мирните инициативи в Близкия изток. Трябва да се противопоставим на новото споразумение между Китай и Иран и да не подкрепяме иранската ядрена сделка. Освен това е необходимо да се продължат мирните инициативи в Близкия изток, „Авраамовите споразумения“/Abraham Accords – „Авраамовите споразумения“ са съвместно заявление между Израел, Обединените арабски емирства и САЩ, постигнато на 13 август 2020 год. - б.м. Н.С./.

• Спирането на тръбопровода „Кийстоун“/Keystone/ ни прави зависими от страни, които не са приятелски настроени към нас, а ценните работни места в САЩ са загубени. Трябва да отворим отново тръбопровода Keystone и да възстановим енергийната си независимост предвид национална сигурност и поради икономически причини.

• /Да се прекрати/ използването на американската армия като политическа пионка с хиляди войници, разположени около Капитолия на САЩ. Изграждане, патрулиране на огради, предпазващи от несъществуваща заплаха, заедно с политическо насилие./Внедряването/ в армията на коректни политики като разрушителната теория на критичната раса за сметка на бойните мисии, сериозно влошават бойната готовност и възможностите да печелим войните за нашата нация, създавайки ключови проблеми за националната сигурност. Трябва да подкрепяме нашите военни и ветерани; да се фокусираме върху способността да се водят военни действия, да премахнем разяждащото вливане на политическа коректност в нашата армия, което уврежда морала и сплотеността на военните.

• „Върховенството на закона“ е от основно значение за нашата република и нейната сигурност. Анархията, наблюдавана в някои градове, е неприемлива. Трябва да подкрепим служителите на правоприлагащите органи и да настояваме че прокурорите, нашите съдилища и Министерството на правосъдието прилагат закона еднакво, справедливо и последователно по отношение на всички.

• Психическото и физическото състояние на главнокомандващия (президент) не могат да бъдат пренебрегнати. Той трябва да може бързо да взема точни решения за национална сигурност навсякъде, денем и нощем.

Последните запитвания на ръководството на демократите относно процедурите във връзка с ядрения код изпращат опасен сигнал за националната сигурност предвид нашите противници, имащи ядрено въоръжение, повдигайки въпроса кой носи ключовата отговорност. Ние трябва винаги да имаме безспорна верига от команди.

В рамките на Конгреса на демократите и настоящата администрация страната ни направи рязък ляв завой към социализма и марксистката форма на тиранично управление, на която сега трябва да се противодейства чрез избиране на кандидати за конгреса и президент, които винаги ще действат в защита на нашата конституционна

република. Залогът е оцеляването на нашата нация и нейните заветни свободи, и исторически ценности..

Призоваваме всички граждани да участват сега на местно, щатско и / или национално ниво, за да изберат политическите представители, които могат да спасят Америка, нашата Конституционна република, и да държат отговорни тези, които в момента са на власт. „Волята на хората“ трябва да бъде чута и изпълнена.

Следва списък от имена на генерали и адмирали. Следва да се има предвид, че сред най-известните лица подписали писмото са пенсионираният армейски бригаден генерал Дон Болдук, който се кандидатира за Сената на САЩ в Ню Хемпшир; пенсионираният генерал-лейтенант Уилям Бойкин, който предизвика спорове за някои от своите анти-мюсюлмански възгледи и сега е изпълнителен вицепрезидент на Съвета за семейни изследвания; пенсионираният вицеадмирал Джон Пойндекстър, който беше заместник-съветник по националната сигурност на президента Роналд Рейгън и бе осъден по аферата Иран-Контра.

Реакцията в американското общество на отвореното писмо на генералите и адмиралите

Пентагонът/Министерството на отбраната на САЩ/ отказа чрез своите говорители да коментира отвореното писмо на висшите военни лидери от резерва. Но редица други представители на средства за масова информация, институции, анализатори и коментатори, не забавиха своите главно критични бележки и заявления. Следва да се има предвид, че СМИ в САЩ основно подкрепят Демократическата партия. Ще цитираме няколко такива за да се има предвид за каква дискусия става дума.

Джим Голби, експерт по гражданско-военни отношения, нарече „срамно усилието да се използва ранга и репутацията на военните за такава груба и откровена партизанска атака“, докато пенсионираната полковник от ВВС Мерибет Улрих, която преподава на кадети във Военновъздушната академия, нарече писмото "антидемократично". „Те продължават с голямата лъжа за изборите. Мисля, че е скандално. Някоиоттяхсасмногоантидемократичноповедение."/Тукипо-нататъкцитатитесапо BRYAN BENDER, “Disturbing and reckless': Retired brass spread election lie in attack on Biden, Democrats” in Politico, 11.05.2021, in https://www.politico.com/ news/2021/05/11/retired-brass-biden-election-487374, последно влизане 25.07.2021/.

"Мисля, че това вреди на военните и в крайна сметка нанася вреда на страната", казва пенсионираният адмирал Майк Мълън, бивш председател на Обединения комитет на началник-щабовете на различните родове войски, описвайки писмото като пълно с «десни републикански позиции».

Изразените възгледи в писмото като цяло съвпадат с мненията на упоритите лоялисти в орбитата на Тръмп, които поставят под въпрос резултатите от изборите, въпреки факта, че съдилищата и собственото Министерство на правосъдието на Тръмп заявиха, че няма причина да го обявят за победител.

Няколко експерти заявиха, че това им напомня за настоящата криза в гражданско-военните отношения във Франция, където наскоро бяха санкционирани десетки пенсионирани генерали, след предупреждение за гражданска война и за „защитата на нашите цивилизационни ценности" в отворено писмо, публикувано в дясно списание

Други коментатори отбелязват, че сред подписалите няма 4-звездни генерали и само шепа тризвездни такива. Голямата част от тях са в резерва от двадесет и повече години. /Там/.

В СМИ се спряга името на генерал-майор Джоузеф У. Арбъкъл /Joseph W. Arbuckle/ като инициатор на отвореното писмо.Роден през 1946 г. в Линкълн, Илинойс, Арбъкъл влиза в редовете на армията на САЩ на 22 години. По време на Виетнамската война е пратен да служи в Сайгон за една години в качеството на лейтенант от пехотата. Много по-късно е командир по поддръжката на ракетното въоръжение във Форт Худ, Тексас. След това е пратен да служи в Miesau и Neu Ulm в Германия. От 1990 до 1992 год. Арбъкъл играе ключова роля като стратегически сътрудник на армията при разработването на „Революцията във военната логистика (RML), която променя начина на управление на армията и в по-широк план на военната логистика.

От 1995 до 1997 г. Арбъкъл служи като заместник-началник на щаба за боеприпаси, AMC, в Александрия, Вирджиния. След това през 1997 г. той поема командването на Центъра за изследване, развитие и инженеринг на армията на САЩ в Ню Джърси. Докато е там, той поема бойното ръководство по време на операцията Desert Thunder II. По-късно поема командването на американската армия за индустриални операции (IOC) в Рок Айлънд, Илинойс. Арбъкъл излиза в резерва през 2000 г. с разнообразни отличия и медали.

В интервю Арбъкъл в отговор на въпроси на POLITICO признава, че партизанският характер на усилията не е нормален, но го защитава, заявявайки, че, "Пенсионираните генерали и адмирали обикновено не участват в политически действия, но ситуацията, с която се сблъсква нашата нация днес, е ужасна и ние трябва да говорим, за да бъдем верни на нашата клетва да подкрепяме и защитаваме Конституцията на САЩ срещу всички врагове, чужди и вътрешни.

Изправени сме пред заплахи, по-големи от всяко друго време откакто е основана страната ни", добавя Арбъкъл. "Освен Китай, много от тези заплахи произтичат директно от политически позиции и действия на нашето правителство. Изключително важно е заплахите за националната ни сигурност да бъдат доведени до знанието на американския народ и това е основната цел на писмото. Да мълчиш би било изоставяне на нашия дълг."/Пак там/.

Някои мисли и съждения относно писмото-обръщение на генералите и адмиралите до Джо Байдън и ставащото в САЩ

Вместо заключение ще споделим няколко мисли във връзка както с отвореното писмо, така и с процесите в САЩ днес. Първото, което може да се отбележи, че безспорно днес САЩ са в криза – геополитическа. социална, икономическа, здравна и даже социо-културна. Започнала като структурна тази криза днес вече се трансформира в системна криза.

Военните, армията, като важно структурно звено в системата на националната сигурност на САЩ, се ползва с определен авторитет сред значителна част от американското общество. В условията на строга вертикална йерархия, изискваща безусловна дисциплина, съответното възпитание, формиращо определени поведенчески модели на безпрекословно подчинение, както и възприетото в САЩ положение, че те не трябва да изразяват мнения и заемат позиции по отношение на вътрешнополитическите процеси, като правило води до ситуация, при която особено военните на действаща служба спазват правилото да са индиферентни по отношение на политиката.

В САЩ съществува „двупартийна политическа система, т.нар. „дуополия“ като устойчива историческа тенденция. Несъмнено между поддръжниците на двете партии – Републиканската и Демократическата партии винаги са съществували не само политико-идеологически, но и ценностни различия. Поддръжниците на републиканците клонят към консервативните ценности, а тези на Демократическата партия са по-скоро привърженици на либералните такива. Въпреки това според социологическите изследвания от втората половина на 90-те години на ХХ век, поне 1/3 от привържениците на Републиканската партия споделят много от възгледите на привържениците на Демократическата партия и следователно могат да бъдат считани за „либерални консерватори“. В същото време почти такава част от поддръжниците на Демократическата партия не са чужди на много от консервативните идеи и следователно те могат да бъдат отнесени към „консервативните либерали“.

Идейно-политическата и ценностната динамика рязко се променя през ХХI век, особено след «Глобалната криза» - 2008-2010 год. Спадът на доверието на американската общественост в политическите и държавните институции на Съединените щати се придружава от нарастваща не само идеологическа, но ценностна поляризация на американското общество. «Лакмусова хартия» на тази поляризация на американското общество става противопоставянето между Републиканската и Демократическата партии. Политическата конкуренция между двете патрии се превръща в ценностен конфликт. Както отбелязват известните американски анализатори К. Гейл и М. Портър в едно свое изследване, в съвременния „политически дуопол, двамата конкуренти се конкурират помежду си по такъв начин, че да засилят диференциацията и дистанцията един от друг“. (Geil K., Porter M. Why Competition in the Politics Industry Is Failing America. A strategy for reinvigorating our democracy. Harvard Business School. September 2017, вж. в https://www.hbs.edu/competitiveness/research/Pages/research-details.aspx?rid=84, последно влизане 27.07.2021).

Ясно доказателство за тези ценностни разломи в американския социум могат да бъдат открити и в текста на генералското писмо, където се пише "Тъй като Демократическата партия приветства социализма и марксизма, нашият исторически начин на живот е заложен." И по-надолу още веднъж се акцентира, че «В рамките на Конгреса на демократите и настоящата администрация страната ни направи рязък ляв завой към социализма и марксистката форма на тиранично управление...».

Подобни изрази могат да бъдат интерпретирани по няколко начина. От една страна съществува една особено силна сред военните и разузнавателни среди на САЩ, нека да я наречем «милитаристко-патриотична мантра», започнала да се формира още от 20-те години на ХХ век, но особено засилила се по времето на «Студената война». Според същата всичко най-лошо, което е против устоите на Щатите, това са марксистите, социализма и комунизма. В този смисъл сред немалка част от американската общественост съществува настрой: Ако искаш нещо да заклеймиш, да отхвърлиш, да демонизираш, наречи го «социализъм» и «марксизъм». И тъй като в обществото вече са изградени съответните предразсъдъци, полученият ефект е налице.

В това отношение в нашата страна определено се следва «позитивния американски опит» за изграждането на подобни предразсъдъци. У нас и десни, и центристи, и даже т.нар. «системни леви», когато стане дума за обществото на т.нар. «държавен социализъм», съществувало у нас в периода 09.09.1944-10.11.1989 год., не могат без да отправят най-малко една плювка. Така те се демонстрират като «демократи». Но най-важното е, че така се създават нужните предразсъдъци. Целта е чрез последните да се неглижират престъпленията на т.нар. «преход». Особено най-страшното от тези престъпления - «социо-демографската катастрофа» на България.

Но да се върнем към САЩ. Горната интепретация на написаното в генералското писмо за «социализма» и «марксизма» като «милитаристко-патриотична мантра» може да е вярно, но е само една от интерпретациите. От друга страна несъмнено странно звучи да се обвинява Демократическата партия в САЩ за носител на «марксизъм» и «социализъм». Известно е, че Републиканската партия до голяма степен представлява базирания на американска почва промишлен капитал, включително този в сферата на ВПК/военно-промишления комплекс/ на САЩ. Докато Демократическата партия в днешно време е разглеждана като политическа организация, която в най-голяма степен изразява интересите на глобализирания най-едър американски финансов капитал.

Въпреки че в тази партия има кръгове и личности, които твърдят, че са социалисти, например, Бърни Сандърс. Същият определя себе си като демократичен социалист. С тази си позиция той е единственият сред сенаторите на САЩ. От друга страна се предлага като съвременен представител на американския прогресистки «Нов курса»(става дума за «Новия курс»/NewDeal/ на американския президент Франклин Делано Рузвелт, който курс е разглеждан като основен инструмент спомогнал на Щатите да излязат от «Великата депресия» 1928-1933 год.) Привърженик е на скандинавския социал-демократически модел. Позиционира се като защитник на интересите на работническата класа и на т.нар. «средна класа». Обявява се срещу влиянието на корпорациите и Уол-стрийт, социалната несправедливост, имущественото неравенство и нарастване на социалните различия между богати и бедни, както и срещу полицейското насилие.Противник е на сексизма, хомофобията и расовата дискриминация. (вж. “BernieSanders.Biography” в https://www.biography.com/political-figure/bernie-sanders, последно влизане 28.07.2021).

Ако може да обобщим казаното за «социализма» и «марксизма», присъстващи в Демократическата партия, то е че определени социалистически настроения сред някои среди и личности на горната партия нямат нищо общо с марксисткия социализъм.

Следва, обаче, да се подчертае, че сред определени американски кръгове с дясна ориентация термините «социализъм» и «марксизъм» през последните години се свързват преди всичко с т.нар. «културен марксизъм». Ето защо е нужно да разгледаме същия този феномен. Става дума за крайно-дясна юдофобска и расистка конспиративна концепция, според която т.нар. «културен марксизъм» представлява «еврейски заговор» на теоретици-марксисти от Франкфуртската школа, които са замислили «културна война на разрушаване Западната цивилзация и нейните християнски корени». Тази концепция е създадена през 90-те години на ХХ век, но става част от дясноконсервативния американски «мейн-стрийм» след 2010 година, т.е. след «Глобалната криза 2008-2010 год.». Самият термин «културен марксизъм» има своите корени в термина «Kulturbolschewismus»/Културен болшевизъм/ като част от нацистката пропагандна кампания срещу Ваймарската република/1918-1933 год./ в Германия и Запада като цяло. Този термин е свързан с обвинението, че еврейското културно влияние е съдействало за дегенерацията на германската нация по време на Ваймарската република.

Самата Франкфуртска школа (Frankfurter Schule) представлява група от изследователи по социална теория и критическа философия, свързани с Института за социални изследвания към университета Гьоте във Франкфурт през 1929 год.Основните представители на школата са Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе, Ерих Фром, Валтер Бенджамин, Лео Льовентал, Франц Леополд Нойман, Фридрих Полък, а от „второто поколение“ - Юрген Хабермас, Оскар Негт. Самите тези мислители никога не са наричали своето обединение Франкфуртска школа. През 1933 год. бягайки от нацистите те се установяват в САЩ в Колумбийския университет. По-късно след края на Втората световна война някои от групата се връщат обратно в Европа.

В случая за нас са важни идеите, генерирани от Франкфуртската школа. Ключовата парадигма на мислителите на този кръг може да бъде описана чрез следните ключови понятия:

  • Съвременното буржоазно класово общество в развитите капиталистически страни се е превърнало в монолитна тоталитарна система. Тоталитаризмът е практиката за размиване на границата между частното и общественото съществуване не само в екстремни моменти на съществуване на социума, но и в периодите на неговото обичайно функциониране;

  • Съвременното развито буржоазно класово общество в развитите капиталистически страни е успяло чрез разнообразни политически действия/системата на буржоазната демокрация, където успешното участие се гарантира чрез сумата от парични средства влагани в политическата конкуренция, разнообразни други средства за манипулиране на вота/, социални мерки /социални помощи, възможности за „влизане“ в статута на т.нар. „средна класа“ и други/, идейно-пропагандни и идеологически кампании/активно въздействие чрез СМИ, образование, системата на създаване на стереотипи и други/, социо-културни/културата на свръх-потреблението и супер-хедонизма и т.н./ и даже чрез технико-технологически действия/намаляване на тежкия физически труд чрез механизация и автоматизация, рязко увеличаване на дела на заетите в услугите с тяхната специфична трудово-поведенческа нагласа/ да трансформира пролетариата в социална маса от хора, която не е класа за себе си, а е класа в себе си. С други думи тя е загубила своята революционна роля на преобразуване на капиталистическото общество;

  • Трансформация на пролетариата в класа в себе си не сваля противоречията на буржоазно-класовото общество, нито пък премахва необходимостта от неговата революционна промяна. Но в ролята на революционизираща сила влизат други социални групи и сили. Като такива са разглеждани интелигенцията, студентите, различни етнически, расови, религиозни и други малцинства и даже лумпен-пролетарските слоеве;

  • Важен момент в осъществяването на борбата за революционна промяна на буржоазно-класовото общество е социо-културната атака срещу ключови ценности на това общество. Но това вече да не се осъществява от позициите на работническата класа, както навремето предлага италианския комунист Антонио Грамши в своята концепция за борба за културна хегемония. Тази социо-културна борба се вижда водена от позициите на другите споменати по-горе онеправдани групи.

Франкфуртската школа оказва значително влияние върху различни версии на идеологията на левия радикализъм. Но в определена степен част от нейните идеи са активно използвани от социал-либералните и ляво-либералните течения. Ето тук и възниква сблъсъка с крайно-консервативните и десни групировки. Патрик Бюканън (Patrick Joseph Buchanan) е американски политически публицист и идеолог на крайно-дясната фракция на Републиканската партия на САЩ. В своята работа „Смъртта на Запада“ (The Death of the West: How Dying Populations and Immigrant Invasions Imperil Our Country and Civilization, New York, USA: St. Martin's Press, ISBN 0-312-28548-5.2001) развива конспиративната теория за „културния марксизъм“. Последният той нарича атака срещу „буржоазния морал“, предприет от германските имигранти от Франкфуртската школа като нова и опасна фаза на войната на марксизма срещу християнското общество на Запада. Според Бюканън германските радикали Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе и Ерих Фром трансформират марксизма от икономическа доктрина в инструмент за подриване на морала. Бюканън отделя основното внимание на анализа на сборника от критични статии „Авторитарната личност“, публикуван през 1950 год;, редактиран от Адорно и Хоркхаймер. Традиционните християнски ценности в това тежко изобличаване на „буржоазно християнското“ общество са представени като патологични и „протофашистки“ ( вж.Gottfried, Paul Edward The Strange Death of Marxism: The European Left in the New Millennium, University of Missouri Press, 2005, ISBN 0-8262-1597-1, p.23-24).

В определен смисъл може да се твърди, че когато американските генерали и адмирали говорят срещу „социализма“ и „марксизма“ те правят това от позиции близки до тези на Патрик Бюканън.

Но в случая нас ни интересува и това как тези леви радикали, ляво-либерали и социо-либерали, които са във фокуса на критиката в писмото-обръщение на американските генерали, се оказват „впрегнати в една каруца“ със супер-олигархичните кръгове на глобалистите, стоящи зад Демократическата партия на САЩ. Тук връзката прозира както във финансов план/т.е. финансирането на тези „леви“ групировки/, така и в идейно-политическа перспектива. Тази връзка е представяна от т.нар. „прогресисти“, както днес предпочитат да се назовават кръгове, които навремето станаха известни като „Отворено общество“ с основно разпознаваемо лице Джордж Сорос.

Що се отнася до идейното съвпадение то се вижда в придържането към такива концепции, като тези за т.нар. „толерантност“, мултикултурализма, джендъризма, ювеналната юстиция, историческия бял расизъм, т.е. „критическата расова теория“/оттук и разрушаването на паметниците на Христофор Колумб и други исторически фигури, както и „възмездие“ за „историческия бял расизъм“ чрез различни начини на унижение на съвременните бели американци/ и даже концепцията за „гИноцида“/става дума за концепция, поддържана от някои радикални феминистки групи, за това, че спрямо жените през вековете като унижавана био-социална общност е упражняван „геноцид“. Като това явление също изисква своето „възмездие“./ и други подобни.

Фактически в условията на сложна и бързо протичаща системно-структурна криза на съвременния неолиберален капитализъм, особено остро демонстрираща се в САЩ, се осъществява промяна в ценностните нагласи. Тя се реализира в жестока конфронтация за „оцеляване“, която обхваща вече почти всички обществено-политически сили в САЩ. Тази конфронтация е под формата на идеологическа борба около понятията „нулева култура“ или „отмяна на културата“ и „критичната расова теория“. Новите тенденции, олицетворени от расово-етнически, религиозни, био-социални и прочее малцинства, коренно противоречат на вековната система на американските основни традиционни ценности.

Зад тази остра конфронтация прозират стратегическите интереси на глобализираната супер-олигархия. Същата в условията на остра криза инициира и съдейства за формирането на състояние на „контролиран хаос“, както в план международни отношения, но така и в американски вътрешнополитически план. Чрез стратегията на „контролирания хаос“, както и чрез други мерки/локдауни и други/ целта е „нулиране“ на всякаква реална антисистемна съпротива и създаване на глобална система под пълната доминация на същата тази глобализирана супер-олигархия.

Вместо заключение

Процесите и събитията в ключовото днес в света глобализирано общество - това на САЩ, следва да бъдат наблюдавани, анализирани и разбирани. Тъй като те в една или друга степен влияят и въздействат върху, ако не на всички, то поне на мнозинството страни в света, включително и върху България. Ето защо проследяването на ставащото там ни дава възможност да прогнозираме и предвиждаме какво може да се очаква да стане по света, включително и у нас, естествено пречупено през призмата на съответните специфики и динамики.

Президентът Джо Байдън

Сред известните имена подписали писмото е пенсионираният армейски бригаден генерал Дон Болдук, който се кандидатира за Сената на САЩ в щата Ню Хемпшир

Патрик Бюканън