Панко Анчев

Процъфтялата култура на глупостта

/Поглед.инфо/ Възможно е и културата на глупостта да изпадне в криза, която да се преживява тежко и да предизвиква сериозни конфликти. Но трудно ще се забележи, защото за нея кризата не е очистване на глупостта и възвръщане към нормалното, а преддверие към още по-дълбока тъмнина на абсурда, неудържимия хаос и разрушаване на разума. Тя е окончателна загуба на мисълта, изгубване на инстинкта за самосъхранение и е всецяло и всеобщо оглупяване до смърт. Следваща степен на тази култура няма. Или не е позната, поради което е невъзможно да се предвиди. Когато тази криза един ден все пак настъпи, ще я видим какво представлява и как се проявява. Но май няма да е скоро…

Панко Анчев 41327 прочитания
Процъфтялата култура на глупостта

/Поглед.инфо/ Възможно е и културата на глупостта да изпадне в криза, която да се преживява тежко и да предизвиква сериозни конфликти. Но трудно ще се забележи, защото за нея кризата не е очистване на глупостта и възвръщане към нормалното, а преддверие към още по-дълбока тъмнина на абсурда, неудържимия хаос и разрушаване на разума. Тя е окончателна загуба на мисълта, изгубване на инстинкта за самосъхранение и е всецяло и всеобщо оглупяване до смърт. Следваща степен на тази култура няма. Или не е позната, поради което е невъзможно да се предвиди. Когато тази криза един ден все пак настъпи, ще я видим какво представлява и как се проявява. Но май няма да е скоро…

Защото сега тя е в своя апогей, бурен разцвет, тържество за победата над всичко, което е било преди нея и което е създало високите култури, цивилизации. Тя трябва да ги разруши, да ги превърне в руини и да се надсмее над тях, защото ги е победила. Вече е започнала да се държи като победителка в историята.

Културата на глупостта е преди всичко култура на бита, но и на всичко онова, което в нормалното време бе признато и ценено като дух, защото включва в себе си изкуствата, науките, образованието, нравствеността.

Когато у нас в края на миналия век се формира и утвърди под диктата на неолиберализма и постмодернизма културата на глупостта, тя бе съвсем свежа и бодра и успешно се гримираше на интелектуална проява на нов тип мислене и творчество, както и на държавно управление и политика. Тя се кичеше със звънливи украшения като „европейски ценности“, „евроатлантическа солидарност“, „път към Европа“ и услаждаше живота на търсещите, но трудно намирали при старата власт възможности за престижно осъществяване полуинтелигенти и недоучени студенти. С такива ентусиасти, но и с готови да се продадат на безценица провалили се политици и държавници, за да запазят кожите си, пък и да позабогатеят в „пазарната икономика“, не бе трудно културата да се разпространи бързо и да се превърне дори в престижно занимание.

Никоя култура не се разпространява и не укрепва толкова бързо, колкото тази на глупостта. Най-ярките й представители се изучиха в чужбина, но и не са малко тези, които получиха дипломи в многобройните български университети. Три поколения вече се сменят. А може и повече, защото възпроизводството на такива интелектуалци е ускорено и твърде масово, в големи количества. Днес тези, които се занимават с култура, са толкова много, че количеството им не прави никому впечатление. Пък то каква култура е: пазар. Пазар на труда, на книгата, на изкуството, образованието и на какво ли не. Може да си неграмотен, глупав, необразован и бездарен – важното е да си на пазара и да се „конкурираш“ с конкуренцията и там да доказваш своите способности и възможности. Пазарът оценявал обективно и безпристрастно кой кой е и какво заслужава да получи.

Докато беше още в своето начало и водеше безпощадната си борба с националната култура, за да я измести и наложи своите „образци“ и „модели“, културата на глупостта бе свежа, силна, бодра и понякога дори и симпатична. Беше смешна и се виждаше, че е уродлива, но понеже не се беше още ожесточила и не бе започнала да си отмъщава заради присмехите, които е получавала, тя създаваше впечатление на нещо интересно. Това „нещо интересно“ не се издаваше съвсем, защото още не смееше да се разкрие напълно и да покаже магариите си. Но полагаше усилия да завърши онова, което бе започнало. Някои дори се надяваха, че все пак ще се получи някакъв положителен резултат и културата ще стане по-разнообразна и по-богата. И така ще бъде добре за всички.

Глупостта обаче не може дълго да си прикрива и гримира като не-глупост. Самата глупост е способна да имитира, но поради същността й имитациите й също са глупави, противни и непоносими. Но пък мнозина свикват с тях и дори ги намират за остроумни, находчиви, забавни.

В българската история преди не се бе случвало така да се съберат в едно три зли сили и едновременно да нападнат българския свят: неолиберализъм, постмодернизъм и култура на глупостта. Сега обаче вече ще знаем, че те винаги идват заедно и едновременно ерозират държавата, обществото, нацията. Нищо здраво не оставят и триумфът им е виден по състоянието на живота, който днес живеем.

Бедата в този живот не е чак толкова материалната мизерия, която все повече се увеличава, въпреки уверенията на официалната пропаганда, че доходите се били увеличавали, а заедно с тях и равнището на живота. Много по-страшна е духовната разруха, която дойде след разрухата на икономиката, промишлеността, здравеопазването, транспорта. Ярките представители на тази злополучна култура на глупостта са все българи, които от срам, че са българи и от желание да бъдат европейци кога съзнателно, кога от въпиющата си неграмотност рушат езика, объркват синтаксиса му, лишават го от красота, благозвучие и смисъл. Вижте й писателите на тази култура; каква убогост и нескопостност в подреждането на думите, колко елементарно художествено и социално мислене. Е, то е достатъчно и много удобно, за да ги превеждат на английски, дори да ги награждават с международни награди. Но литературата не може да бъде тяхно дело именно заради отношението им към българския литературен език.

Другият омерзителен знак на тази култура е отношението към миналото, традициите и историята. Това е отношение на лишен от разум и чувства човек, възпитаван да търси удоволствия, да бъде слуга, интелектуален роб, напълно бездуховен, който клъвнал от тук от там нещо от историята, вече смята, че може да дава оценки, да тълкува събития, факти; да се произнася за явления и да обяснява защо е против традиционни оценки и критериите, по които са били давани. В своята естествена и незасегната от книги и знания глупост тези „гении на своята култура“ с особена страст се нахвърлят върху всичко, което не произлиза от Запада, не е одобрено от САЩ и воюва с „демокрацията и европейските ценности“. Те са обсебени от бесове, които нито за миг не ги оставят спокойни и мирни и страстно рушат паметници, заклеймяват миналото и се наслаждават на дадената им за малко храброст, за да ликвидират паметници, сгради, минало.

Ако тези бабаите не бяха родени от културата на глупостта, едва ли щяха да дръзнат да се разправят с миналото на бащите си. Никой нямаше да може да ги накара – дори и със заповед от Вашингтон или Брюксел, та дори и от Москва. Тогава такива заповеди никой нямаше да посмее да издаде, защото мисленето беше друго. Моралът също!

Но днес всичко е позволено, понеже никой не може да си представи какво е това „всичко“. Стига в него да е някой голям паметник или велико събитие с участието не на западноевропейска държава. Те рушат Паметника на Съветската армия, защото вече са разрушили държавата. А рушенето е тяхната същност, смисъла на живота им, както и на тяхната идеология и култура, справедливо носеща името „култура на глупостта“. И от времето, в което тя преживява тежката си криза.

Ако не рушат паметници, те ще преживяват „философски“ миналото, ще дъвчат в устите си понятия като „дефицит на бъдеще“, „времеубежище“, „пресищане от минало“ и други подобни празнодумства, които прикриват посредствеността и недоучеността им.

Един от тези, за които говоря, се оплаква, че в зората на демокрацията не можел да върви свободно на уличните демонстрации за демокрация, защото го били учили да марширува, а не да е свободен. Говори, а дори не съобразява (пък и няма кой да му каже), че такива мисловни конструкции издават съвсем повърхностно мислене, с което те се оправдават за собственото си безсилие. Но и това е достатъчно, за да ги харесат господарите им на Запад и да им подхвърлят още 30 сребърника. Ние знаем за какво се заплаща с 30 сребърника, нали.

Не всички са поразени от културата на глупостта. Но тези, които са нейни жертви, не могат да бъдат излекувани. Да не говорим, че тя се наследява по кръвен път и в следващото поколение трудно може да бъде заличена или поне обезсилена. Необходима е радикална промяна на условията за живот, на социалната система, за да получим надежда, че ще настъпи краят на това зло.

Най-напред обаче трябва да им се каже, че тези интелектуални недоносничета нямат вече място в българския свят. За да не си мислят, че са вечни. Ако някой наистина страда от „дефицит на бъдеще“, то това са именно те.

Нека им го повтаряме.

Пък дано разберат кои са и че времето им свършва.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.

Още от Панко Анчев

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25

Още от други автори

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45
Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив
Нако Стефанов

Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

/Поглед.инфо/ В суровите аналитични контури на представения „Манифест за социо-демографско възраждане на България“ се разкрива драматичната диагноза на една нация, изправена пред екзистенциален праг. Преминала от системна криза към дълбока демографска катастрофа, страната е блокирана от векторна бедност, социална несигурност и разпад на ценностите. Манифестът не просто констатира негативната каскадна динамика, но и чертае цялостна позитивна алтернатива – от незабавни финансови и данъчни облекчения за младите семейства до пълна смяна на неолиберачния модел и нов цивилизационен курс.

08.10.2026 08:27
Петър Волгин по БНТ:  Президентът трябва да има право на законодателна инициатива
Петър Волгин

Петър Волгин по БНТ: Президентът трябва да има право на законодателна инициатива

/Поглед.инфо/ „Основният ни съперник е това, което наричаме статукво! Това, което наричаме желание да си караме по старому, желание да се скатаваме, желание да сме винаги съгласни със силните на деня в международен план. Основният проблем на България е, че ние винаги сме съгласни. Едните са по-срамежливи като г-жа Йотова и г-н Вълчев, другите са по-откровено еднопланови, Гюров и Кандев. Но всички те искат България да е част от механизма на съгласието. А ние от „Възраждане“ сме срещу механизма на съгласието. Ние искаме да променим това“, заяви българският евродепутат Петър Волгин в сутрешния блок на Българската национална телевизия.

23.09.2026 16:40
Българската независимост от 1908-1909 г. Политически акт, международно признаване и финансова цена
Нако Стефанов

Българската независимост от 1908-1909 г. Политически акт, международно признаване и финансова цена

/Поглед.инфо/ Българската независимост от 1908 г. обикновено се представя чрез един емблематичен момент — на 22 септември княз Фердинанд прочита Манифеста във Велико Търново и провъзгласява България за независимо царство. Този подход обаче представя само една част от процеса. В действителност трябва да се разграничат два различни, макар и непосредствено свързани акта.

22.09.2026 05:46
Петър Волгин:  Много избирателно изпадате в шок, скъпи брюкселски чиновници!
Петър Волгин

Петър Волгин: Много избирателно изпадате в шок, скъпи брюкселски чиновници!

/Поглед.инфо/ Българският евродепутат Петър Волгин изобличи фаталните двойни стандарти на Европейската комисия по време на дебати в Европейския парламент. Докато брюкселските чиновници изпадат в показен шок от почестите към Ратко Младич в Белград, те демонстрират пълно сляпо петно за почитането на нацистки сътрудници от страна на Володимир Зеленски в Украйна. Селективният морализъм на евробюрокрацията се превърна в официална политика, която продължава да се финансира с милиарди евро от европейските данъкоплатци.

17.09.2026 06:04