/Поглед.инфо/ Нали знаете чий демоничен ум е подредил нещата така, че бляскавата церемония по раздаването на наградите „Оскар” да завърши с бляскав провал? Има само един човек, който заспива и се събужда с мисълта как да навреди на Великата Америка, как да я удари в точката, където най-силно ще я заболи, а именно в шоу-бизнеса. И този човек се нарича Владимир Путин. Този символ на тъмното начало, този Дарт Вейдър на днешното време направи така, че британците да излязат от Евросъюза, а американците да гласуват за Доналд Тръмп. В момента пък Владимир Владимирович се занимава с манипулирането на французите, за да гласуват те за Марин Льо Пен на задаващите се президентски избори. Е, след като е в състояние да направи всичко това, мислите ли, че Путин не може едни филмови награди да изманипулира? Едва ли му е отнело повече от пет минути да го направи.
Със сигурност на нормалните хора подобни разсъждения им изглеждат като бълнувания на човек с тежки психически увреди. Също толкова сигурно е обаче, че има лица – и по света, и у нас, които разсъждават точно по този начин. Зад всяко едно необяснимо, на пръв поглед, събитие те съзират дългата ръка на Москва. Особено трогателни в това отношение са българските русофоби. А най-забавно е, че с най-истеричен тон за „руска заплаха” говорят хора, които навремето коленопреклонно са служили на Съветския съюз. Сигурен съм, че познавате такива екземпляри. Няма как да не ги знаете, всеки ден ги дават по телевизията. Има преподаватели по научен комунизъм, които за една нощ се метаморфозираха в евроатлантици. Някога пламенно защитаваха комунизма и Варшавския договор. Днес със същия плам възхваляват антикомунизма и НАТО. Не бъркайте. Тези хора нито някога са вярвали в комунизма, нито днес вярват в антикомунизма. Просто преди 30 години беше изгодно да си комунист и те бяха такива. Днес е изгодно да си антикомунист и те са такива. Днес доста добре се печели от антикомунизъм и от русофобия. Затова тези смешни идеологии имат проповедници.
В случая обаче има и един тънък момент, на който малко хора обръщат внимание. Русофобията е полезна в личен план, например от най-посредствен човечец те превръща в грантов анализатор, когото канят на „Козяк” за 4-ти юли. Само че като политическа стратегия русофобията е провал. Я вижте на кои места се класираха кандидатите, които на последните президентски избори ни проглушиха ушите с воплите за „руската опасност”. Избирателите ги забиха на такова отдалечено място, че и със свещ посред бял ден да търсиш, не можеш ги откри. Имайки предвид този резултат, днес с почуда установявам, че разни партийки с електорат от 1-2 процента са решили отново да заложат на русофобията. Явно лидерите им мислят, че размахвайки плашилото на „страшния Путин”, ще прескочат 4-процентовата бариера за влизане в парламента. При това говорим за партии, които претендират да са събрали в редиците си целия интелектуалния елит от софийските жълти павета. Ако това наистина е така, въпросният елит не става и за чеп за зеле. Как не разбраха тези хора, че да разчиташ на русофобията да ти докара добър изборен резултат е все едно да се надяваш да спечелиш сърцето на ослепителна красавица, като й обясниш, че нямаш много пари, но пък притежаваш изключително богата душевност и че разходката до Волуяк е несравнимо по-хубава от тази до бутиците в Милано. Приказките за това как Путин в най-скоро време ще установи автономна руска република на българското Черноморие със столица Поморие са глупост, която може и да топли сърцата на десния офисен планктон, но в парламент не вкарва. За подобен сценарий дори и „Оскар” не дават. Просто няма такъв филм.
