/Поглед.инфо/ Сред хаоса и турбуленциите, които обхванаха света след края на “Студената война” и особено от началото на новото хилядолетие трезвите и обективно мислещи наблюдатели и анализатори не могат да не забележат две генерални тенденции, които в своето противостоене като алтернативи пораждат огромно напрежение в различни пространства и зони на цивилизацията и от чиято реализация като доминираща в историята зависи бъдещето на човечеството през следващите десетилетия на ХХІ в.
Тези две генерални тенденции са резултат от усилията и действията на САЩ и техните съюзници от ЕС, НАТО и въобще от т.нар. “Запад” да наложат своето глобално господство над “Не-Запада” под формата на политическо устройство като либерална демокрация и икономическа доминация в съответствие с принципите на неолиберализма. Това от една страна. От друга страна, това е тенденцията свързана с възстановяването на Русия след Брежневската стагнация и Горбачовската и Елцинова “катастройка” и постепенното организиране и мотивиране на фрагментаризирания и поединично защитаващ своята национална сигурност, суверенитет и цивилизационна идентичност “Не- Запад”.
Последният четвърт век след края на “Студената война” дадоха достатъчен материал, за да могат обективно и трезвомислещите наблюдатели и анализатори в света, независимо от политическите си пристрастия и национална принадлежност, да констатират как САЩ и въобще т.нар. “Запад” постепенно налагаха и налагат своята политика на господство. На първо място , това ставаше с купуване на политическите елити и на т.нар. НПО (Не правителствени организации) за контрол над тези елити, а когато това не се получаваше се устройваха от същите НПО различни “цветни революции” (Сърбия, Грузия, Украина и т.н.), които сваляха законните правителства и извеждаха на политическата сцена различни маргинални , но зависими от САЩ структури, които с готовност приемаха Вашингтонския консенсус. На второ място, “международните инструменти” на политиката на САЩ по овладяване на неовладяните преди пространства на “Не-Запада” са добре познатите МВФ (Международен валутен фонд), СБ (Световна банка), НАТО, СТО (Световна търговска организация), които предлагаха своите рецепти по икономическо развитие, а всъщност заробване в съответствие с принципите на неолиберализма и разбира се, за колективна сигурност под егидата и командването на същите тези САЩ. Забелязали ли са читателите, че преди някоя европейска страна да стане член на ЕС тя първо трябва да стане член на НАТО. Така САЩ си осигуряват двойна примка над своите съюзници от ЕС и от “Запада”. И трети инструмент на тази политика на САЩ, който не всякога се отчита, но който е вездесъщ, това е американския долар, който няма никакво златно и икономическо покритие, който е под контрола на частния Федерален резерв, но който е вързан в съгласуваност с феодалната монархия на Саудитска Арабия за нефта. Този последен факт обяснява до известна степен защо така важен за САЩ е районът на Близкия изток и въобще всички пространства с нефтени и газови ресурси. Този факт обяснява и защо след края на “Студената война” САЩ така енергично се заеха с овладяването на Големия Близък Изток и предизвикаха т.нар. “арабски пролети”, породили хаос в целия регион. Но именно “тук е заровено кучето”(руска пословица), т.е. ключът към геополитиката на САЩ в пространствата на Евразия. Защото геополитическия кинжал, с който САЩ се стремят да дестабилизират и овладеят под свой контрол с помощта на останалия васален “Запад” региона на Кавказ (Русия) , Средна Азия, Иран, Китай и Индия е възбудения, обучаван, въоръжаван и направляван от САЩ фундаменталистки и екстремистки Ислям.
Бидейки наследник на втората световна свърхсила – СССР и на старата велика Руска империя в първото десетилетие след края на “Студената война” Руската федерация ( Русия) изпадна в дълбока криза и с неимоверни усилия успя да се съхрани като най-голямата по територия държава, с най-големите запаси от енергетични ресурси и други природни богатства. Постепенно и определено в годините на управлението на екипа под ръководството на В. Путин Русия започна да “се съсредоточава в себе си” (Ал. Горчаков) и да възвръща своя исконен дух на велика държава.
Процесът на възвръщането на духа на “Руския свят” започнал още в 90-те години на ХХ в. с договора за съюзната държава “Русия-Беларус” като най-здравото звено в подвижната и несигурна структура на ОНД, предложена от ликвидаторите на СССР – Б.Елцин, В. Кравчук и Вл. Шушкевич, продължи с подписването на договора за военната структура на ОДКБ ( Организацията за договора за колективната безопасност) , в която се включиха самата Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Като най-мощната военна сила, единствена способна да унищожи САЩ при евентуален ядрен удар Русия пое редица ангажименти към своите патрньори с въоръжения, охрана на границите и военни бази. Така, макар и в по-малък мащаб в сравнение с разпадналия се Варшавски договор Русия създаде свой достатъчно сигурен щит срещу опитите на САЩ да изградят отвсякъде санитарен кордон и да я притиснат като ядро на “Хартленда”- мечта на англосаксонските геополитици от времената на Х. Макиндър до Зб. Бжежински.
Като трети важен момент в организирането и икономическото и технологическо въздигане на фрагментите от разпадналия се СССР Русия издигна инициативата за образуването на Евразийския икономически съюз, въплъщавайки в политика издигнатата още през 1921 г. в София от групата руски офицери от “Бялата гвардия” – княз Н. Трубецкой, граф. П. Савицкий и др.идея за “Съюз Евразия”, развита по-късно 60-80-те години на ХХ в. от Лев Н. Гумильов, син на великата Анна Ахматова и Н. Гумильов, разтрелян от ЧК през 1922 г. През 1994 г. президентът на Казахстан Н. Назърбаев в една своя реч пред студентите от МГУ повдига тази идея, а през 2008 г. авторът на тези редове в качеството на посланик на България в Беларус написа статия и писмо до президентите на Беларус- А.Г.Лукашенко, на Русия – В.В. Путин и на Казахстан – Н.А. Назърбаев, в които обосноваваше необходимостта за създаването на Евразийски съюз като качествено нова световна организация на народите от Евразия. В 2014 г. този Съюз беше конструиран, а от 2015 г. той вече е реален факт. В него влизат Беларус, Русия, Казахстан, Армения и Киргизстан с население над 180 млн души и територия над 20 млн кв.клм. На пространствата на Евразийския икономически съюз принадлежат най-големите запаси на прясна вода в света, огромни масиви гори и подземни богатства. Тук са 20 % от световните запаси на газ и 15% от запасите на нефт. Формирани във вековете със специфичната култура на народите на Евразия тези народи представляват естествената връзка на народите от Европа/ЕС и Азия. Принципите на организацията на ЕврАзийския икономически съюз са принципи на равноправие, сътрудничество и взаимопомощ и нямат нищо общо с централизираната бюрократична структура на бившия СССР, с което противниците на ЕврАИС плашат народите. Напротив в епохата на глобализацията и интеграцията на цялото човечество този съюз ще играе своята позитивна и стабилизираща роля в глобалното пространства.
Паралелно с развитието и въплъщаването в обществената практика на идеята за Евразийския съюз Русия през 2006 г. даде импулс за развитието на една нова глобална структура, която през 2008 г. проведе и първата си Среща в Екатеринбург. По инициалите на държавите, които се включиха в реализацията на идеята за нова глобална структура – тя беше наречена от световните анализатори БРИКС ( Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южно Африканската република). На тези държави се падат повече от 40 млн. кв. клм територия, над 43% от населението на света, повече от 20% от БВП (Бруто вътрешния продукт) и над 15% от световната търговия. По мнение на експерти от световен мащаб към 2050 г. БВП на тези пет страни от БРИКС ще превъзхожда БВП на страните от т.нар.G-7. Основанията за тези прогнози ни дават резултатите от годините на световната криза от 2008 г. насам, през които Китай и Индия преминаха плавно, а пораженията в останалите три страни не бяха така катастрофални както на тези от ЕС и останалия свят. Така през 2008 г.G-7 имат 48% от БВП на света, но през 2011 този дял вече е само 38%. В същото време БРИКС има през 2008 г. – 18%, но през 20011 г. този дял вече е 27% от Световния БВП.
Разбира се, страните от БРИКС имат своите социални и икономически проблеми и те си дават сметка за това. Факт е обаче, че обединявайки големи субекти на различни цивилизации в световното пространство ръководствата на страните от БРИКС искат не само да съхранят своята суверенност, но и взаимно да играят важна роля в освобождаване на човечеството от мъртвата хватка на Запада с наложените след Втората световна война световни институции, които са негови инструменти за налагане на господство и ограбване на ресурсите на останалите народи. За да реализират тази цел ръководствата на страните от БРИКС през миналата година взеха решение не само за поемане на повече от 15% от резервите на МВФ, но и сами да създадат Банка за развитие по подобие на СБ, в която участието, както и в търговските операции между участниците в нея ще бъдат в националните валути. Така страните от БРИКС посочиха решението за спасяване от примката на ам. долар, която ги държи в зависимост и ги прави донори на американската икономика изпаднала в тежката дългова криза. Вече отделните държави .Китай, Русия и др. взеха правителствени решения за влагане на своя дял във валутния пул на тази нова Банка за развитие. Към включване в структурата на БРИКС проявяват интерес много други големи държави като Аржентина. Интересното в случая е и факта, че редица от верните съюзници на САЩ също проявяват интерес и желание да се включат в тази нова банка . алтернатива на контролираната от САЩ СБ (Световна банка). Не е тайна, че в придвижването на делата на БРИКС особена активна е ролята на Русия и Китай.
Именно на инициативите на Русия и Китай човечеството дължи раждането на друга глобална организация на страните от “Не-Запада” – ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество). ШОС беше създадена през 2001 г и в нея се включиха Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. В това пространство от повече от 30 млн. кв. клм с население от над 1500 млн души се обединяват по-голямата част от народите на Евразия и Азия. Наблюдатели с готовност да се включат като редовни членове са Индия и Иран, т.е. още 1250 млн население и повече от 4,5 млн кв. клм площ. Така Евразия показва възможностите си да се интегрира с Голяма Азия в името на мира, сътрудничеството борбата срещу тероризма, сепаратизма, наркотрафика, незаконната търговия с оръжия. Последната година принудена от безперспективните санкции на ЕС срещу нея Русия усили акцента на енергетичното сътрудничество с Китай и Индия и разширяване на обемите на търговия. На дребните игри на Европейските васали, сред които и България , на САЩ за “Южен поток”, Русия отговори не само с “Турски поток”, но и преди всичко със “Силата на Сибир”. От своя страна Китай вижда в ШОС и въобще в сътрудничеството с Русия своя стратегически шанс да достигне до Европа възстановявайки “Великия копринен път” през два коридора – през Русия и Беларус и през Казахстан, Иран и Турция.
Казаното съвсем накратко ни показва, че народите от “Не-Запада” започват да се обединяват в различни организации за сътрудничество в името на свободата и благоденствието на своите народи и съхраняване на своята културна и цивилизационна идетичност и в тези процеси на цялата планета е изключително важна ролята на Русия. Но именно затова претендентите за нови глобални господари на света не могат да се примирят и перманентно устройват провокации към нея. От друга страна пък събудените за самостоятелно историческо творчество народи виждат в днешна Русия своята велика надежда да бъдат строители на един действително свободен свят..
