/Поглед.инфо/ Най-често задаваният въпрос по големите проблеми на света сега е кой започна войната в Украйна? Най-погрешният отговор на този въпрос е, че „Русия с нейния налудничав Президент Путин започна тази непредизвикана с нищо война“. Този отговор е нагла лъжа! Това поражда пълно объркване в световните отношения. Нека вникнем по-дълбоко в отговора на този въпрос.

През есента – зимата на 1945 г., след подозрителното дълго отлагано откриване на Втория фронт от западните сили през Втората световна война, американските, канадските, френските и други войски напредваха бавно във френска територия на североизток към Белгия и Германия. През зимата и ранната пролет на 1945 г. те попаднаха под ударите на германска контраофанзива в Ардените - умерено висока планина в Белгия. Десятки хиляди американски, британски и други войски бяха застрашени от унищожение.

От писмата на американския президент Рузвелт и особено от изненадващо сърдечните и хвалебствени писма на Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания, разбираме за спешните и настоятелни молби на западните съюзници до Сталин за помощ от съветската армия, която е на източния фронт някъде към подстъпите на Полша, Чехословакия и Източна Германия. Молбата е била чрез ускоряване на своето настъпление от изток на запад, макар и в много лошо време, да принудят германците да изтеглят част от войските си от Ардените и да ги пренасочат на изток срещу напредващите съветски войски.

Въпреки току що завършилия дълъг боен преход и все още недостатъчната си почивка и подготовка за незабавно ново настъпление, и удължени снабдителни линии с тила, молбата е била Сталин и съветското военно ръководство да дадат заповед за настъпление. При недостатъчна подготовка, много лошо време и с цената на допълнителни жертви, съветската армия настъпва веднага и помага за облекчаване положението на съюзниците на западния фронт. Рузвелт и Чърчил веднага изпращат на Сталин писма на най-сърдечна благодарност и хвалебствия за червената армия. Който се съмнява в това нека прочете писмата на Рузвелт и Чърчил до Сталин от ранната пролет на 1945 г.

Това обаче не попречи на най-високите западни политически ръководства и особено на британското ръководство, начело със Чърчил, да започнат по същото време да чертаят планове за спешно започване на военни действия срещу Съветския съюз през близките месеци. Благодарение на по-голямото благоразумие на военните ръководства на САЩ, Великобритания и Франция, които, като военни по-добре разбират какво би означавало незабавно продължаване на току що завършилата победоносна война срещу Германия. Тази идея остава неприложена тогава, но никога не е изоставена и забравена. Карат ни да мислим, че ръководителите на Запада не са забравили пропуска на Наполеон от 1812 г. да пропусне победата над Русия. Пропуска на своите предшественици да допуснат победата на Октомврийската революция в гражданската война в Русия след Първата световна война. Пропуска и на Хитлер от 1941-1945 г. да ликвидира Съветския съюз, след като достигнаха до самата Москва. Русия и сега пречи на Обединения запад със самото си съществуване като световна сила. Те работят неуморно срещу нея вече 1000 години. По всичко личи, че ще продължават и в бъдеще. Но нека помнят, че няма да го бъде!

Последвалото управление на Горбачов от 1984 г. и на Елцин и разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. подхраниха отново тази идея. За целта продължава разширяването на НАТО със страните от Източна Европа и обединяването на Германия, въпреки че Варшавският договор отдавна не съществува. Нещо повече. Създаден като регионална организация, което личи и от името му, НАТО се превърна в агресивна световна организация, наричан от народите световен полицай. А неговите организатори, кой знае защо, го наричат и до сега – отбранителна организация. Може би проверяват интелекта на 8-милиардното население на нашата планета, като искат да заблудят и тях. Но и това няма да го бъде!

В отговор на загрижеността на руските власти за безопасността на Русия през януари 1990 г. американският държавен секретар Джеймс Бейкър, а и президентът на САЩ по това време, обеща на Горбачов на крайцера недалеч от Малта, в замяна на съгласието на Съветския съюз с обединението на Германия и изтеглянето на съветските войски от Източна Германия, че НАТО няма да се разширява на изток нито със сантиметър. НАТО спази това изявление, като не се разшири с обещания един инч, а с 1000-1500 км. на изток до самите руски граници. Учудващото е, че това фундаментално устно обещание никога не е гарантирано с писан документ. В последвалото разширение на НАТО се включват всички източноевропейски държави, а сега предстоят също Грузия, Молдова и което е особено важно – Украйна.

Междувременно старите вражди между етносите в Украйна се подхранват официално и изострят по всички линии. През годините се сменят няколко президенти на Украйна. Това продължава и през 2013-2014 г. по времето на Виктор Янукович, въпреки стремежа му към по-умерена политика между Украйна и западните страни.

През това време в Полша, прибалтийските страни и други източноевропейски държави се обучават десетки хиляди бъдещи бандити, които да воюват срещу Русия. Това, разбира се, е било известно на руското ръководство. Но Русия и тук се задоволява само с декларации на загрижност и протестни ноти.

Събитията се изострят в началото на 2014 г. Продължава масираната подготовка и въоръжаването на украинската армия. Подготвя се асоциирането на Украйна към Европейския съюз. Направиха се изявления, че само още три страни, в това число и Украйна, ще бъдат приети в НАТО. Това усложняваше положението. Очакваха се още повече провокации срещу Русия. Използвайки провизиите на член 5. от статута на НАТО, като бъдещ член на тази организация, Украйна можеше да предизвика война между Русия и НАТО, което руското ръководство не желаеше по много причини. Като се имаше предвид фанатичната русофобия на настоящото и бъдещото ръководство на Украйна, това беше почти сигурно.

През февруари 2014 г. антируските сили организираха бунтове в някои райони на Украйна. Като повод се използваше подготвяното асоцииране на Украйна към ЕС, което Президентът Янукович не подкрепяше. Много шум се вдигна около Киевския майдан, с участието на специално подготвени бандити от Грузия, Балтийските страни и други държави.. Те опожариха по-късно профсъюзния дом в Одеса с много изгорени хора. Направен беше безуспешен опит за провокиране на безредици и в Крим. Бунтарите не получиха почти никаква подкрепа всред местното население руснаци.

През една февруарска вечер на 2014 г. беше подписано примирие в резиденцията на президента Янукович, в присъствието на министрите на външните работи на Германия, Франция и Полша, като гаранти. Тогавашният министър на външните работи на Германия, присъствал на подписването, е настоящият Президент на Германия.

Подготвяно е било убийството на редовно избрания президент на Украйна Янукович, но руските власти го спасяват с хеликоптер, който го отнася в Русия.

Един от първите закони на новата Рада на Украйна е бил по забраната за рускоговорящото население в източните области Донецк, Луганск и други да говорят родния си руски език. Населението в тези области не спазва закона и се обособява в две полусамостоятелни области. Новите киевски власти започват да ги обстрелват почти ежедневно с артилерия и ракети.

В подобни случаи по света американските и западноевропейките власти винаги са реагирали рязко, когато насилствено се е налагал друг език или се поругавала националната идентичност на техни сънародници, живеещи в други страни. В този случай обаче Западът не реагира срещу посегателствата на украинските превратаджии върху милионите рускиговорящо население на Украйна. Очевидно защото са съучастници в заговора срещу това население и срещу Русия.

По настояване на Русия се прави опит за помирение между населението от Донбас и управляващите от Киев. През 2014 и 2015 г. се подписват известните споразумения от Минск – 1 и 2, но и те не помагат.

Обстрелванията на Донецк и Луганск от Киевските превратаджии продължават. За 8 години са убити около 15000 души в двете източни области, населени предимно с руски говорящо население. Поради продължаващите с години обстрелвания стотици хиляди жени, деца и други граждански лица са преселени от Донецк и Луганск в съседни руски области.

Започват терористични актове срещу най-видни личности от местното население, организирани най-вероятно от специалните служби на Киевските власти. Чрез терористични актове са убити: президентът на Донецка област, прокурорът и заместник-прокурорът на Луганска област, дъщерята на най-виден Донбаски изследовател руснак и много други видни личности, организира се експлозия на Кримския мост и т.н. Стигна се до експлозия и на двете тръби на Северния газопровод в Датския регион на Балтийско море, организирана най-вероятно от някоя западна разузнавателна служба. Така се намалява драстично доставката на природен газ от Русия и се увеличава тази от САЩ. Познайте кой е заинтересован от такава експлозия. Налудничавият Запад от антируска умраза се опитва да стовари и това престъпление на Русия. Лъжата обаче е много плитка.

Световният опит ни предлага много примери, когато при насилия върху малки групи от 10-15 поданици на големи западни държави те изпращат свои военни лица на хиляди километри да ги защитят. А тук се упражнява дълготрайно насилие, убиват се хиляди мирни хора само защото са руснаци. Отклоняват се всички руски предложения за въвеждане на ред. Оспорва се правото на руските власти да защитят своите сънародници. Но няма протест от многобройните западни организации по правата на човека или от международния съд в Хага.

Минските споразумения също не се изпълняват от властите в Киев. Властите в Америка и Западна Европа не изричат и дума, укоряваща обстрелванията на Киевските власти в продължение на 8 години. На фона на това поведение на западните правителства, Киевските власти стават все по-арогантни. Защото чувстват, че американските и западноевропейските власти си затварят очите пред техните престъпления. Те дори ги поощряват.

Преди няколко месеца госпожа Меркел, вече в пенсия, изрече публично това, което ние всички виждахме в продължение на години. Тя заяви, че те никога не са възнамерявали да изпълняват споразуменията от Минск от 2014 и 2015 г. Те били само инструменти за печелене на време за милитаризацията на официална Украйна.

Русия не можеше и не трябваше повече да търпи изтреблението на руското население в Украйна. На мястото на Русия Америка и западноевропейските правителства щяха да реагират отдавна. А сега оспорват това право на Русия.

Руското ръководство беше и под натиска на милиони руснаци в самата Русия, в окупираните от украинските превратаджии територии, а също и от руските малцинства в прибалтийските държави.

В края на 2021 и началото на 2022 г. руските власти направиха още един опит за мирно уреждане на напрежението. Те предложиха няколко проекти за споразумения с правителствата на САЩ и на Западна Европа: за отказ от приемане на Украйна в НАТО в бъдеще; за неутралитета на Украйна; за гарантиране сигурността на страните в региона и т.н. Освен до пряко засегнатите трани, тези проекти бяха разпространени по целия свят.

Западните страни не само че отказаха да преговарят за гарантиране равна бъдеща сигурност на държавите в региона, но се отнесоха подигравателно към руското предложение за мирни преговори. Казано популярно, подритнаха руските предложения като ненужни, защото вече са имали планове за милитаризиране на региона във вреда на Русия. На руските власти не им оставаше друго, освен да търсят други пътища за гарантирне на своята национална сигурност.

На много хора по света прави впечатление специалният достъп за президента на Украйна – Зеленски до парламентите на най-големите западни държави. Такъв режим не е предоставян и на най-големи световни държавници – ръководители на велики държави. Когато е правено в отделни случаи. То е било на индивидуална основа и за много високи качества на отделни държавници – гости. А това е един актьор от средна и дори ниска провинциална категория. Тази уникална чест се дава на Зеленски не за лични държавнически качества, каквито той няма, а от умраза към Русия, за злепоставяне на Русия.

Аз съм анализирал съдържанието на неговите речи. Те са от най-ниско качество. Те са повърхностни. По-голямата част от неговите мисли са елементарни лъжи. Претенциите му към опонентите най-често са неизпълними. Смехотворна е неговата склонност да обявява лични персонални санкции спрямо свои противници - чужденци, валидни за следващите 30-50 години. В свои речи той забранява да се водят преговори с противника, преди той да е изпълнил неговите (на Зеленски) условия. Това са безмислени претенции на маниакална личност, който не държи сметка за реалностите. Той не разбира, че в преговорите може да диктува само този, който побеждава на бойното поле. С фанатичните си необмислени изисквания този човек, личи си, не мисли за живота и здравето на своите подчинени. Подчинява живота и здравето на хиляди хора на своята маниакалност.

В речите си Зеленски говори за победа над Русия. Този човек не знае какво говори. Не съм срещал нито едно изявление на сериозен западен наблюдател, който да говори за такава възможност. Ако разчита главно на свои ресурси, Украйна едва ли може да понесе 2-3 месечна война с Русия. В действителност сега се води война между НАТО и Русия на територията на Украйна. Украйна предоставя само територията. Но и това не може да трае дълго. Ако войната продължава примерно 2-3 години, населението й ще бъде сведено до 10-15 млн. души, от около 40 млн. в края на 2021 г. Останалите ще бъдат дълготрайни емигранти в чужбина, тежко ранени и загинали. Те вече се превръщат в бреме и за страните, в които са емигрирали. По материалната й част – с разрушена жилищна, транспортна и друга инфраинструктура, превърната в купчини развалини. Ще бъдат необходими 30-50 години и 300-400 млрд. долара за нейното възстановяване, ако има масирано участие на чуждестранни капитали. Ако няма – и повече. И всичко това заради няколко маняци от Америка и Европа. Нима са допустими такива жертви!

Конфликтът в Украйна се представя сега от западните политици и техните медии като защита на свободата и демокрацията, олицетворявани от президента-актьор Зеленски, противопоставян на „тоталитарната диктатура на налудничавия Путин“. Каква подигравка с истината!

Украйна притежава много благоприятни обективни условия (географско положение, климатични условия, богата земя, разнородни специалисти, трудолюбив народ и т.н.), за да се развива с високи темпове и да осигурява благоденствие на своя народ. Украйна беше една от най-развитите републики на бившия Съветски съюз.

Картината сега е друга. Украйна има най-ниския БВП на човек от населението и най-ниско качество на живота в Европа. Главната причина за това е масовата престъпност и най-високата корупция в Европа. През последните 15-20 години финансовите траншове от Световната банка и Международния валутен фонд бяха прекъсвани неколккратно по тези причини. Корупцията продължава и сега по време на войната. Напоследък беше съобщено за нови корупционни разкрития на най-високо поставени лица на най-високи постове.

Украйна не може да води война с държава като Русия. Защото тя почти не произвежда оръжие. Ако сега води такава война, то е защото държавите като НАТО и други най-развити страни по света й доставят необходимите леки и тежки оръжия. Публикуват се различни данни за размера на тези доставки, но по приблизителна информация може би са между 100 и 150 млрд. долара. Те обучават десетки, а може би и стотици хиляди управленски и военен персонал. А също и така наречените доброволци от Полша, Литва, Латвия, Естония и други страни. От най-квалфицирания до средно квалифицирания. Те снабдяват украинската армия с текуща и дори стратегическа военна инфорация за водене на военни действия. Те организират изпращането на свой персонал за изпълнение на най-квалифицирани военни програми. Ръководната западна журналистика обслужва НАТО и с едностранна информация. Никога медиите на най-развитите страни не са разпространявали толкова едностранна и лъжлива информация, както правят сега в полза на Украйна. Стигна се дори до закриване достъпа до руски медии на територията на целия ЕС. Световният опит показва, че медии на опонента закриват диктаторски режими и тези, който нямат аргументи.

Строго погледнато, в подобни ситуации започналият войната не е непременно този, който пръв е стрелял, а този, който го е принудил да стреля. Точно такъв е случаят с настоящата война в Украйна. През 1824 г. един френски историк казва: „Истинският автор на войната не е този, който я обявява, а този, който я прави необходима“. Точно такъв е случаят с настоящата война в Украйна.

От това пък следва, че всички икономически и други санкции, наложени срещу Русия през последните години са произволни. Те нарушиха грубо вековно установени правила за свободна световна търговия, за културен и спортен обмен, създадоха простор за произвол и грубо потъпкване на личните свободи. Те трябва да бъдат отменени незабавно и изцяло и инициаторите за тяхното налагане наказани.

Тази война е принудително наложена на Русия. За нея тя е въпрос на оцеляване. От нейния изход зависи да я има или да я няма Русия.

Прав е президентът Путин, когато казва „За какво ни е бъдещ свят, ако в него я няма Русия“.

...

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?