/Поглед.инфо/ Учените казват, че някога Сахара е била една огромна, зелена градина, напоявана от хиляди потоци и реки, даваща обилни плодове на животните и хората, които са живеели там в онези древни времена. Това показва как всичко на този свят може да се промени, за съжаление по-често към лошо. И провокира неприятния въпрос: Ще стане ли нашата българска градина една своебразна Сахара?

Един трагично добър пример в това отношение е Кюстендил - град, с който съм дълбоко свързан от десетилетия насам. За тези, които не знаят това е град на хиляди години, който е съществувал преди прочулата се от "Илиада" Троя. Всъщност, според археолозите вероятно градът е обитаван почти осем хиляди години без прекъсване, от които 1900 са като градско населено място. В продължение на хилядолетия тракийци, римляни, византийци, славяни, българи и дори османците, са се радвали на плодовете, които този гостоприемен край дава. Още в тези древни времена хората са оценявали, че Кюстендил и околността са истински земен рай със своите лековити минерални извори, плодородна земя и здравословен климат.

Римляните издигат в Кюстендил терми, където се лекували легионери и дори двама римски императори - Антонин Пий и владетелят-философ Марк Аврелий. В областта е и духовното сърце на православна България - Рилската света обител, където през 10 век живее свети Иван Рилски. В средновековния Велбъжд е роден и Константин Костенечки/Константин Философ/, който е един от най-ярките последователи и представители на средновековната Търновска книжовна школа.

В града освен римски терми съществува и крепостта Хисарлъка, която е от Средните векове, както и Пирговата кула. В квартал Кулуша човек може да се наслади и на най-старата запазена църква в този край - Свети Георги, а във възрожденската Свети Мина има аязмо с лековити води, както хората вярват. Тук идват хора от цяла България. Недалеч е и манастирът Свети Лука, където се е изучавал не кой да е, а небесният покровител на народа ни, Свети Иван Рилски. Още може да се види и Кадин мост, който е построен през 1470 година.

Още по-интересното е, че в 14 век Велбъжд (Кюстендил) е столица на независима държава - Велбъждското деспотство на деспот Константин Деян, което владее територии от Рила планина почти до Скопие. И, разбира се, с региона е свързан войводата дядо Ильо. Неговият живот се превръща в легенда още докато самият той е жив. Дядо Ильо, роден в с. Берово, Малешевско през 1805 година, се бори за българския народ с душманите му до 1898 година, когато почива. Неговият дядо е също хайдушки войвода - поп Георги, който загива в сражение с турския башибозук, вписвайки също името си в дългата поредица на герои от Кюстендилския край. Ильо войвода води чета и по време на Кримската война, и по-късно, а през 1854 спасява Дупница от турските погроми. Кюстендилският войвода е толкова силен и ефективен, че през 1856 скопският валия му обещава амнистия, ако сложи оръжието си.

Дори по време на Сръбско-българската война, когато вече е на преклонна възраст, Ильо Войвода не слага оръжие и се бори за българския народ и Съединението! Ето това е, извинете ме за патоса, истински български дух!

Но в далечния 19 век в Кюстендилския регион, в село Фролош, е родена една не по-малко важна личност, макар и от съвсем друга сфера на живота, която често е пренебрегвана. Става въпрос за Владимир Димитров, който по-късно ще стане известен като Майстора. Този талантлив българин също не пренебрегва дълга си към Отечеството и през 1912 се включва в Балканската война като военен художник. В творбите си от онази епоха той показва бита и живота на обикновените български войници, а картината му "Завръщане от фронта" е една от най-силните и афектиращи, поне за мен, български творби.

Нашенецът успява през 1923 година дори да се включи в изложбата на римските художници с цели 21 картини, а творбите му са забелязани от американския меценат Джон Крейн, който откупува за 40,000 лири платната на Майстора.

И въпреки че е можел да се реализира като талантлив майстор в Западна Европа или САЩ, Владимир Димитров се установява в родния Кюстендилски край, по-точно в село Шишковци, където рисува селския труд, красотата на работещата българска жена, бита, природата и културата.

Кюстендил, както друг път вече съм споменавал, но е редно да припомня, беше и град със сериозна икономическа дейност, в който имаше три трудово-производителни кооперация, три дървообработващи предприятия, завод за мебели, завод за кухненско оборудване, завод за кондезатори, завод за трансформатори, камгарна предачница, заводът "Марек", завод "Електрон", мина "Осогово", мина "Николичевци" и какво ли още не. Тук дори няма да споменаваме земеделието и овощарството. Дори известният български политик и банкер Атанас Буров се хвали как изкушавал западни дипломати с кюстендилски череши!

Кюстендил има много какво да предложи и покаже на България и като история, и като култура, а най-вече като традиции и човещина. Но всичко това трябва да се изведе на преден план. Областта се нуждае от спешен план за реиндустриализация, за съживяване и презаселване на селата, привличане на туристи, инвеститори и въобще, на вниманието на официална София, която е забравила за Кюстендил. При една адекватна политика, която да насърчава частните и държавни инвестиции, а от друга страна да социализира и популяризира богатото културно-историческо, етнографско и природно наследство на Кюстендил, нашият град и околността могат да започнат да връщат предишния си блясък. От стратегическо значение е спешното подобряване и изграждане на пътната и всякаква друга инфраструктура, както и подобряването на социалните услуги. От коалиция "ЛЕВИЦАТА!" имаме план за всичко това, като в качеството си на водач на листата за народни представители за Кюстендил се ангажирам да работя, за да започне София отново да чува града ни! Защото Кюстендил може да стане център за десетки хиляди туристи, както и важен транспортно-логистичен хъб по стратегическия път от Адриатика до Черно море, както и от Дунава до Солун, а освен това да се превърне в крупен земеделски регион, който изнася продукция за цяла България и Европа! Зависи само и единствено от нас и това какво ще изберем на изборите!

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101