/Поглед.инфо/ Човек трябва да е строшил всичките си телевизори, да се е изолирал от интернет и да не е докосвал вестник в последните три месеца, за да не забележи, че доскорошният лидер на БСП в Пловдив и настоящ водач на социалистите в областта Георги Гергов се лее от всяка медия. В рамките на няколко месеца той успя да обяви редица от възгледите си - че има "добри" и "лоши" милионери, че експлоатацията е нещо, което е останало в миналото, че Янаки Стоилов е политически демон, който е виновен за всички проблеми на БСП, че той (Гергов) обича Корнелия Нинова, но все пак ще се кандидатира за лидер на партията. В Поглед.инфо не един и два пъти сме се занимавали с този екземпляр, защото в него се фокусира всичко онова, което през годините отказа част от най-светлите и морални леви хора да гласуват за БСП.
Покрай нашите занимания с Гергов на бял свят изплува и едно заглавие на интервю с него във вестник "Марица" от 19 октомври 2000 година - "Загубих 17 милиона, но съм със СДС". Това са думи на Гергов отпреди 16 години. Преди няколко дни най-накрая успяхме да се сдобием с брой на "Марица" от онези размирни времена и ви казвам - не съжалявам за нито една минута отделена за прочетеното. То ни разкрива "другаря" Гергов в една много различна светлина и си струва всеки социалист да се запознае с този епичен текст. Аз ще се постарая да ви го преразкажа, защото не искам този бисер да се загуби в тъмното блато на историята.
"Не е тайна, че съм привърженик на СДС. БСП е нещо, което е приключило". Това казва милионерът пред журналистката Надя Петрова. Много е важно да го прочетете отново, с оглед на сегашните изявления на Гергов, че БСП му е мила и скъпа, а той се чувства социалист. През 2000 година обаче очевидно е бил фанатичен седесар.
От разговора му става ясно, че Гергов е не само политически фен на СДС, но е и сред бизнесмените, които са давали пари на сините. Дори се оплаква, че България все още не е като САЩ, където има "открити и ясно очертани лобита и ще се знае кой къде е в схемата".
Схемата - това е любимо понятие на седесаря Георги Гергов, защото в интервюто си под една или друга форма винаги се връща към тази идея. За него е важно да е ясно, че той дава пари, тоест синята партия да не го изпуска от своите планове. Гергов дори показва задълбочено познание на процеса на даване на пари на СДС, защото описва как всеки, който финансира сините, бива записван в някаква книга. С други думи - ще е интересно да погледнем в архивите на СДС-Пловдив, за да видим какви са финансовите измерения на тази гергова любов към тях.
Едрият бизнесмен обаче не спира дотук. Започва едно страстно обяснение в любов към СДС, което може да изчерви всеки нормален човек. "На този етап ние, които сме в бизнеса, виждаме ясно, че политиката на СДС до момента е оправдана. Може много помия да се изсипва, но трябва да се гледа реално на нещата", започва серенадата си милионерът. После се усеща, че тонът става твърде розов и заради това признава грешки на СДС, но веднага добавя, че те са "поправими".
"Аз не съм партиен член, но на практика съм тотално за политиката, която се води до този момент. Ако СДС се обърне и тръгне към смирение, примирение, отчаяние, то аз няма да бъда със СДС. Не съм на страната на СДС, а СДС е на моята страна. СДС подкрепя моите начинания", продължава с любовните обяснения Гергов.
Нека да припомним коя политика подкрепя тогава милионерът. Политиката на безогледна и крадлива приватизация, която доведе до срив българската индустрия, защото тя бе източена чрез костовите РМД-ата. Политиката на агресивен антикомунизъм и крайнодесни реформи, която потопи в бедност и отчаяние цели части на страната. Но Гергов е фен на тази синя политика. Най-вероятно защото именно в онези мътни години той се сдобива с много собственост и участва в порочния кръг на приватизационната лудост.
Когато днес четете интервюта на Гергов за БСП и за това как той дава акъл на партията, не забравяйте тези негови думи. Той се чувства седесар по убеждения, когато да си седесар помага на неговата банкова сметка.
Гергов започва да се чувства част от СДС още от 1996 година, когато тогавашният премиер Жан Виденов за първи път заговори за новоформиращата се олигархия. Той не ги нарече "олигарси", а "чорбаджии", но явлението е едно и също. Тогавашният свинар Гергов излива много пари в синята партия, защото за неговите бизнес-интереси е опасно БСП да остане на власт. Няма как милионерът да търпи власт, която поставя проблем, за който дори и десните днес говорят - безогледното богатство, струпано в частни ръце, не благодарение на предприемчивост, а благодарение на елементарни далавери и връзки. Именно по времето на Костов Гергов се сдобива с хотел "Санкт Петербург" в Пловдив, с фирмата "Стария Пловдив", с курорта "Слънчев ден". И това не са сделки, станали с реални пари, а именно чрез РМД-та, любимият способ за облагодетелстване на костовите милионери, поне един от които се е прехвърлил в БСП, а имаме силни подозрения, че и втора такава кукувица се опитва да снесе яйце в червените редици!!!
И какво се оказа след 26 години преход?
Че днес на власт в БСП се опитват да дойдат хора, които преди искаха да я забраняват.
И я считаха за нещо, което е част от миналото и не заслужава никакво уважение.
Без да бъдем много крайни, можем да кажем, че мътилката на прехода днес се опитва да удави БСП като пробутва тотална подмяна на идейното начало, замествайки го с кухи фрази и тъпа реторика.
И дори се питам като един обикновен социалист - не е ли време в устава на БСП да се запише, не трябва ли да има някакво правило, че лидер на БСП или член на националното ръководство не трябва да може да става човек, който се е числил или е бил обвързан с друга партия, която е била особено враждебна тогава!?
Защото да пуснеш човек като Гергов, или някой друг като него, да се бори за лидерството в БСП е подигравка с всички онези социалисти, които устояха в годините на прехода и не предадоха идеите.
Хората, които бяха заплювани, удряни, тъпкани, но те пренесоха вярата в една различна България до наши дни.
За тях не бяха важни парите и банковите сметки, а идеалите.
Докато тези като Гергов се тълпяха край СДС, за да получат своята част от баницата, обикновените социалисти, напук на мизерията, продължиха да отстояват своята кауза.
И заради това БСП днес има да изкупва грешките на своето минало. Защото левицата си позволи да стане партия, в която е възможно Гергов да дойде на власт!
А когато външно тяло влезе в една идейна партия, когато се появи политически тумор, то първо започват да страдат идеите.
Гергов възприема политиката като бизнес. И превърна БСП-Пловдив във фирма. Защото той не може да разсъждава в идеологически и идейни категории. За него всичко се върти около парите. При това няма как един автентичен седесар днес да се прави на модерен социалист.
За нас като социалисти днес е много важно да си даваме сметка за реалността зад красивите думи. Гергов до утре може да ни успива с мантрата си, че той е от добрите милионери, които не експлоатират, защото експлоатация вече няма, но ние трябва да познаваме неговата биография. Той може да ни говори все по-патетично и тревожно за БСП, но ние трябва да си даваме сметка за неговото седесарско минало.
Защото е много лесно винаги да си на страната на тези, от които имаш сметка.
Това е следване на парите, а не на идеите.
Такива като Гергов станаха богати на гърба на държавата, те се впиха като кърлеж в нея и заради това днес самата представа за политика на идеите, за ляв курс ги вбесява, защото това е ясен знак, че тяхното време в партията е към своя край.
Опитът за пореден път политиката в БСП да стане жертва на търговците трябва да получи своя отпор.
И заради това отново призовавам.
Нека всеки делегат на конгреса, всеки, който искрено милее за БСП, да пита, да иска отговор от кандидатите за лидер дали в един или друг период от живота си не са принадлежали идейно и фактически към друга партия!?
Защото ако не получим отговор на този въпрос, значи пред очите ни се прави опит БСП да бъде взета за заложник от възможно най-чуждите сили в този свят. От някаква сбирщина от стари седесари, които считат днес БСП за своя касичка.
Заради всичко описано, битката за БСП днес е автентична до политически блясък.
Парите срещу идеите.
Търгашите срещу идеалистите.
Милионерите срещу идеализма.
И май е време да извадим старите лозунги, а?
Но пасаран!
Този път далаверата им няма да мине!
