/Поглед.инфо/ Руският външен министър Сергей Лавров и американският държавен секретар Антъни Блинкен се срещнаха в исландската столица Рейкявик. Първите дипломати на двете ядрени суперсили проведоха дълъг разговор в кулоарите на срещата на Арктическия съвет. Срещата премина по начин, който най-вероятно е оставил българските и други източно и западноевропейски русофоби в пълно неведение и травматичен шок.

Докато американските активи в Европейския съюз и не само, се стремят да угодят на Вашингтон, ескалирайки напрежението с Русия и опитвайки се да дразнят мечката, американската и руската дипломации показаха каква е разликата между великите държави и дребните васали.

Не, че Русия и Съединените щати ще се прегърнат и напрежението ще спре след срещата Лавров - Блинкен, но този разговор беше съвсем навременен, имайки предвид как само преди седмици американски кораби кръстосваха Черно и Балтийско море, а руски сухопътни съединения се струпваха на украинската граница, готови да прегазят всичко до река Рейн при най-малката натовска/украинска провокация.

И докато Европейският парламент прави разни нелепи и позорни доклади, в които се говори как трябва да се "установи трансатлантически съюз със Съединените щати за защита на демокрацията на глобално ниво" срещу Русия, то Лавров и Блинкен бяха усмихнати по време на срещата си. Американският държавен секретар в един момент дори каза "спасибо" на руски на своя колега от Русия.

"Царят на ООН" (Сергей Лавров, а не Стефан Тафров, както си мислят нашите русофоби от "Демократична България) каза следното за срещата с Блинкен:

"Разбрахме се да продължим съвместните си действия, които се развиват доста успешно, по регионални конфликти, при които интересите на Съединените щати и Русия съвпада".

"Това е ядреният проблем на Корейския полуостров и ситуацията с усилията за възстановяване на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма", продължи още Сергей Лавров.

"Това е Афганистан, където активно работи разширената тройка, състояща се от Русия, Китай, Съединените щати, Пакистан. Обсъдихме как на този етап можем да направим всички наши съвместни действия по-ефективни", добави той.

С други думи, както Лавров сам каза, между Съединените щати и Русия, представени от двамата си най-висши дипломати, е имало "много полезен разговор", който е обхванал цял спектър от геополитически теми, където двете суперсили имат интереси.

Очевидно е, че както администрацията на Джоузеф Байдън, така и Кремъл имат на първо място една тема, по която и двете страни са единодушни - нуждата САЩ да се върнат в Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма, който беше разтурен и компрометиран от Доналд Тръмп.

Това е важна точка, от която зависи в голяма степен намаляването на напрежението в Близкия изток, избягването на катастрофален конфликт между триъгълника Иран - Израел - Съединените щати, премахването на една потенциална заплаха за съществуването на еврейската държава, но също така и облекчаването на икономиката и живота на Ислямската република.

Що се отнася до Афганистан, там ситуацията е много специфична. От една страна Русия, САЩ, Китай и Пакистан са единодушни, че правителството на Афганистан и талибаните трябва да сключат мир и в страната да се възцари стабилност. От друга страна, Москва критикува Вашингтон заради това, че САЩ не спазиха обещанието си да напуснат страната май месец, както предишният президент Тръмп обеща. Най-малкото подобен ход от страна на администрацията на Байдън, макар и да се прави с на пръв поглед пиар мотиви, буди известни съмнения относно истинските цели на Съединените щати.

Нека не забравяме, че Афганистан е изключително важен геостратегически, защото не само, че през него минават важни и древни пътища от Китай до Иран, но и тъй като хаосът и насилието в страната лесно биха могли да се разпространят в Пакистан (стратегически икономически партньор на Китай и връзка на Пекин с Индийския океан), а също така и в бившите съветски републики от Централна Азия. Да не говорим, че основният канал на хероин започва от Афганистан.

Със сигурност в Москва не са пропуснали да забележат, че дори и основните американски сили да се изтеглят от страната, то все пак спецчастите на САЩ и "частните военни компании", т.е. наемниците ще останат фактически. Освен това Вашингтон вече е изразил желание за военни бази в Таджикистан или Пакистан (последният отказа). С други думи, Лавров и Блинкен със сигурност са си поговорили хубаво за ситуацията в Афганистан, която от руска гледна точка има потенциала да застраши целия южен фланг на Руската федерация и да разклати стабилността на поне две държави, които са важни за Москва - Киргизстан и Таджикистан. Да не говорим за китайските притеснения относно сигурността в Синдзян.

Имало е, както вече се каза, разговор и за Корейския полуостров, въпреки че едва ли Лавров и Блинкен са имали голямо припокриване в позициите си по този въпрос. Администрацията на Байдън заяви, че няма да търси постигането на никаква сделка с Ким Чен Ун.

Разбира се, разговорът между Блинкен и Лавров не е някакъв стратегически пробив или нова Ялта. Руският външен министър даде да се разбере, че става въпрос само за "започване на диалог, имайки предвид всички аспекти, всички фактори, афектиращи стратегическата стабилност".

Сред тях, според Лавров са: "ядрените, неядрените, офанзивните и отбранителните".

"Не съм видял отхвърляне на такава концпеция, но експертите все още трябва да работят над нея", каза още дипломат номер едно на Русия.

Според него, най-важната област на американско-руското сътрудничество е "стратегическата стабилност". В същото време, той най-любезно напомни на Съединените щати, че "законите на дипломацията", зоват за "реципрочност, особено, когато става въпрос за отговор на всякакъв вид неприятелски действия".

С други думи, Русия няма да седи кротко и мирно, докато бъде ръчкана, нападана, дразнена и притискана. В 2021 година ситуацията няма да бъде като през 90-те. Колкото и да не се харесва положението сред глобалистите във Вашингтон, това вече не е игра за един, дори не и за двама, а за поне трима (Русия, САЩ и Китай, и то без да смятаме регионално значими сили като Турция, Иран, Израел, Великобритания, Пакистан и други).

А какво каза американският държавен секретар? За ужас и нещастие на родните русофоби, които сигурно си въобразяват, че САЩ ще скъсат дипломатически отношения с Русия, така както България, Чехия, Естония и други сателити са на път да направят, Блинкен показа, че във Вашингтон все пак има разум:

"Наш възглед е, че ако лидерите на Русия и Съединените щати могат да работят заедно в дух на сътрудничество, нашите народи и светът ще бъдат по-сигурно място", каза държавният секретар на САЩ.

Освен това, има още области, където интересите на Вашингтон и Москва се "преплитат и припокриват", освен въпросите за Иран, Афганистан и Северна Корея, според Антъни Блинкен - това са битката срещу глобалната пандемия на Ковид-19, климатичните промени.

Този необичайно конструктивен разговор, който контрастира с неотдавнашната агресивна реторика, идва на фона на други интересни събития. Държавният департамент на Съединените щати потвърди, че ще вдигне санкциите си срещу швейцарската компания, която беше свързана с изграждането на проекта "Северен поток-2".

Нещо повече, въпреки някои заплахи по-рано, изглежда, че Русия няма да бъде отрязана от SWIFT.

Както разговорът, който идва по американска инициатива, така и тези две решения на Вашингтон са жестове на добра воля и намеци към Кремъл, че Съединените щати имат не само тояга (в лицето на агресивните джуджета от Източна Европа, които провокират Русия към война), но и "морков".

Има два варианта. Или Вашингтон дава сигнали на руския елит, че нещата могат да бъдат и другояче, което ще означава, че чрез тези жестове на добра воля, САЩ всъщност искат да накарат висшите кръгове в Москва да подкрепят един преврат в Кремъл. Или другият вариант, Вашингтон се опитва да откъсне Русия от стратегическото й партньорство с Китайската народна република.

Това напълно би се вписало в добрите традиции на англосаксонската дипломация. Нека не забравяме, че именно англосаксонците в голяма степен разпалиха конфликта между Франция на Наполеон и Русия. После, именно англосаксонците разтуриха стратегическото партньорство между Руската империя и Втория Райх, въвличайки Петербург в Първата световна война на страната на Антантата, като накрая Русия завърши с гражданска война и десетки милиони мъртви.

По-късно отново англосаксонците позволиха на Хитлер да разшири владенията си в Централна Европа, за да го насочат на изток срещу Съветския съюз. Още по-скорошен е триумфът на англосаксонската дипломация, когато американският дипломат номер 1 - Хенри Кисинджър успя да превърне Китай в съюзник на Съединените щати срещу Съветския съюз, което в голяма степен спомогна за американската победа в Студената война.

Който и от двата варианта да е в главите на хората във Вашингтон, все пак във всичко това има и положителна страна. Докато Лавров говори за "конструктивен диалог", а Блинкен се опитва да говори на руски и да му каже "спасибо", няма да има термоядрена война и край на света.

Двете суперсили демонстрират, че каквито и да са отношенията им, те са способни да имат и един "конструктивен диалог", както и да си сътрудничат по редица въпроси от глобално значение, като сигурността в Близкия изток, борбата срещу Ковид и климатичните промени и други. А каква е поуката за нас?

Поуката е, че България да трябва да се опита да бъде отново международен субект, а не обект. Докато ние гоним руски дипломати, разпалваме русофобия, участваме във военни учения срещу Русия и вадим от гардероба отдавна забравени и мъгливи случаи с някакви взривове, големите държави водят диалог и ще се разберат по редица въпроси.

И когато Русия, Съединените щати и Китай се разберат поне по някои въпроси, уреждайки редица проблеми, знаете ли кои ще са губещите? Германия, която ще си е досъсипала жизненоважните икономически отношения с Русия и Източна Европа, в т.ч. и България, която има традиционни връзки с великата източна държава, и която може само да печели от един дух на братство и добросъседство с руснаците.

Струва ли си България да остане без руски туристи, без участие в големи енергийни проекти, без важен търговски партньор и най-важното, далеч от своя цивилизационен православен ареал, за да се харесаме на актуалния Голям брат, който така или иначе ще се разбере с руснаците, поне по някои въпроси?

Единственото спасение за България, която е на ръба на бездната, е да бъдем суверенна страна и субект, а не обект в международните отношения. Една от най-важните стъпки в този смисъл е да започнем възможно най-скоро да провеждаме многовекторна външна политика.

Да, България е член на Европейския съюз и НАТО, но това не означава, че трябва да жертваме сигурността, икономиката, културата, религията и бъдещето си, за да угодим на други държави.

Както страни като Унгария, една Гърция и други показват, може да имаш малко население и територия, да си част от западните политически, икономически и военни структури, но въпреки това да имаш отношения с Русия, Китай, арабския свят и други. Още по-добър пример е съседна Сърбия, която е ухажвана от Запада да стане член на Европейския съюз, но същевременно съумява да поддържа стратегическо партньорство с Руската федерация, а също така и да се ползва от крупни китайски инвестиции.

Българското общество трябва най-категорично да покаже на своите политици, че всяко тяхно предателство и отстъпване срещу лични облаги на националния суверенитет и интереси, ще резултира в непримиримост и тежки последици.