Симеон Николов

Има ли Турция капацитет да продължи досегашния си път?

/Поглед.инфо/ Експанзията на Турция във всички посоки за един кратък период от време логично поражда преди всичко въпроса, докога и накъде още може да продължи това. Смущават обаче някои едностранчиви коментари за причините, целите и взаимовръзките на тези действия, фокусирайки се съвсем неадекватнво например върху вътрешно–политическата ситуация. А може ли страната да си позволи във военно и икономическо отношение всички тези военни авантюри и политика на изолация от останалия свят, е третият и може би най–важен въпрос.

Симеон Николов 21725 прочитания
Има ли Турция капацитет да продължи досегашния си път?

/Поглед.инфо/ Експанзията на Турция във всички посоки за един кратък период от време логично поражда преди всичко въпроса, докога и накъде още може да продължи това. Смущават обаче някои едностранчиви коментари за причините, целите и взаимовръзките на тези действия, фокусирайки се съвсем неадекватнво например върху вътрешно–политическата ситуация. А може ли страната да си позволи във военно и икономическо отношение всички тези военни авантюри и политика на изолация от останалия свят, е третият и може би най–важен въпрос.

Сбъдна се прогнозата ни от началото на годината, че външнополитическият курс на Турция ще запази високата си степен на риск и ще бъде изпълнен с конфронтационен потенциал и в бъдеще. След военните операции в Сирия, поредната такава от 15 юни в Северен Ирак, провокационните действия за обсебване на газовите находища край Кипър, придружени с демонстрация на военна сила, споразумението с Либия и включване с военни средства в конфликта, последва и категорична подкрепа на Азербайджан с военни учения и изпращане на бойни вертолети, подклаждайки десетилетния спор с Армения и накрая – изпращане и на сили в Йемен. Всички тези действия бяха придружени или с грубо погазване на международното право /Сирия/, нарушаване на резолюции на ООН /Либия/, несъобразяване с международни препоръки /Берлинската среща по Либия/ и на международни организации като ЕС /по провокациите срещу Гърция/, както и на ООН и ЮНЕСКО /по случая с връщането на статута на джамия на «Св.София» в Истанбул/.

Харакетерно е, че във всички военни операции турската страна използва подготвени, финансирани и въоръжени от нея наемници от ислямистки джихадистки организаци от Сирия и демонстрира най–новото си въоръжение с комерсиални цели. След като използва бежанския проблем като оръжие срещу ЕС, изнудвайки го и прибирайки милиарди евро, в последните дни Анкара превърна и водата в оръжие: Политическите кризи в Сирия и Ирак бяха удобен момент да бъде завършено отдавна планираното строителство на язовирите по реките Ефрат и Тигрис. В резултат милиони сирийци са застрашени от жажда, глад и липса на електроснабдяване /от сирийската ВЕЦ Тишриин/. При това е очевидно, че основно са засегнати районите под кюрдско самоуправление, но в тях се намират и хиляди вътрешни сирийски бежанци.

Ако отбележите на картата предните военни постове в Иракски Кюрдистан, окупираните провинции в Северна Сирия, претенциите в Средиземноморието и ангажиментите в Либия, която 350 г. бе част от Османската империя, ще видите, че

именно османското наследство е водещ мотив във всички действия на Анкара. Военните демонстрации на Турция в Средиземно море са само част от по–голям план, известен като «Mavi Vatan» /доктрина «Синя Родина”/, създаден за установяване на морски контрол в околните три морски пространства, който да позволява икономическа и енергийна независимост. Крайната цел е отмяна на ефекта от Договора от Лозана, който бе принудена да подпише през 1923 г.

Дежурните изявления, че Турция щяла да напусне съответните страни, когато бъде постигнат мир, са прах в очите на международната общност, защото отдавна се въведе турски език в окупираните сирийски провинции и турската лира като разплащателно средство в тях, строят се военни обекти, включително нова военна база в Либия, третата по ред в друга страна. И всичко, забележете се планира от години: преди повече от 5 години само за 12 месеца бяха разкрити 14 дипломатически представителства в Афика. Ако трябва да степенуваме, коя от всички операции в момента е най–важна за Турция, това е тази в Либия, където вече бяха прехвърлени над 13 000 военнослужещи, въоръжение и техника, плюс неизвестен брой наемници от Сирия.

Най–опасни обаче са ситуациите, възникнали между Турция и Гърция. Последната такава бе на 21 юли край малкия гръцки остров Kastellorizo в Източно Средиземно море, когато турските ВМС изпратиха 18 бойни кораби за охрана на изследователския турски кораб OrucReis и два бойни самолета, а гръцките ВМС бяха приведени в бойна готовност. Единствено пряката намеса на Ангела Меркел пред Ердоган спря буквалво в последните минути ескалацията.

Инцидентът, който обаче изостри много повече отношенията между страни от НАТО и Турция беше този между турски военен кораб, охраняващ оръжейни доставки за Либия и контролиращата района френска фрегата. Нещата отново бяха на косъм. Коментарите по този повод, че разделението в НАТО е предвестник на неговия край /вестник Дойче Виртшафтснахрихтен/, разбира се са преувеличени и неоснователни. Там по–скоро може да се сбогуваме с основополагащи принципи, като «равна сигурност за всички», ако продължи формирането на ядро и периферия и ако САЩ наложат свой фронтови пояс на Източния фланг, зависещ повече от Вашингтон, отколкото от Брюксел.

САЩ дадоха зелена светлина на Турция за разширяване на военното и икономическо влияние в целия регион, въпреки че през юни т.г. зам.държавният секретар Матьо Палмер твърдеше, че Вашингтон е дълбоко загрижен за действията на Анкара. Лъкатушещата политика на САЩ и намаляването на влиянието й вече имат своите последствия. Показателна е и добрата работа на някои разузнавания и на дипломацията. Т.н. бившият посланик на Великобритания в Анакра Ричард Мур, назначен тези дни за шеф на британското разузнаване Ми–6, се оказа решаващ фактор за подкрепата, която Лондон даде на Турция в авантюрата й в Северна Африка.

Не бива да се пренебрегват взаимовръзките между някои събития. Още на 25 февруари 2020 г. нашият Център за стратегически изследвания предупреди, че при по–нататъшно изостряне на отношенията между Русия и Турция, загуби на позиции на Анкара в Сирия /Идлиб/, Ердоган има и други «карти» и винаги се е стремял да използва Нагорно–Карабахския конфликт за решаване на своите политически проблеми с Русия. САЩ само ще подтикнат Турция към ескалация в Кавказ, а нищо чудно да са намерили вече разменна монета с Анкара. Още повече, че стратегически интерес от това има и Израел. И точно това се случи в края на юли и началото на август 2020 г. След като Турция не изпълни ангажиментите си в Идлиб и заплаши руски военнослужещи, а Сирийската армия предприе мащабно настъпление срещу терористичната организация «Хайат Тахрир аш Шам», Турция категорично зае страната на Азербайджан, демонстрира военна сила и започна набиране на ислямистки наемници. Целта е преминаването на страните от региона под контрола на Турция и НАТО, което разбира се няма да се хареса на Русия.

Турската страна правилно прецени, че «връщането» на «Св. София» се вписва в днешната благоприятна ситуация за реализация на новата турска геополитика.

Няма по–ясен знак за това, че Турция обръща гръб на Европа и избира ислямска, а не светска перспектива. Няма по–силна демонстрация на решителност, която очевидно ще навреди на бъдещо разбирателство между християнство и ислям. Очевидно приоритетите на международната общност не са приоритети на Ердоган и това нагледно демонстрира, че ще върши онова, което смята за полезно за бъдещето на страната му, а не онова, което му се внушава отвън. При това с всички средства. Вътрешнополитическите съображения, така обилно изтъквани от някои коментатори са само второстепенни и незначителни фактори. Следващото «завоюване» след «Св. София» ще е джамията «Ал Аксел» в Йерусалим, третата светиня на Исляма. Лигата на арабските държави и Организацията за ислямско сътрудничество заявиха вече, че тя ще е «червената линия». Всъщност недоволството на Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ от Турция идва и от това, че случващото се прави силно уязвима саудитската политика за строеж на джамии в Европа. Впрочем, в ислямския свят протича една все по–твърда политическа борба и Ердоган не се е отказал да се позиционира като лидер в него.

Защо можем да поставим под съмнение способността на Турция да продължава едновременни успешни операции в няколко направления?

Първо, президентът има проблеми с офицерския корпус от няколко години. Много от офицерите бяха отстранени след опита за преврат през 2016 г. , а чистките продължиха и през следващите години. До скоро продължаваха саботажи в армията. Недостигаха летци. На 23 юли 2020 г. Ердоган подписа заповед за пенсиониране на още 30 генерали, сред които едни от най–заслужилите командири в потушаването на опита за преврат и ръководили военните операции в Сирия, като генералите Метин Темел и Зекай Аксакалъ. Причината е в разногласията им с министъра на отбраната Хулусу Акар и началника на ГЩ Яшар Гюлер, които защитават позиция за подобряване отношенията със САЩ, породила неизбежно редица компромиси. Въпреки че ако не беше предупреждението на руското разузнаване и генерали като Темел и Аксакалъ и движението на Гюлен /мащабен проект на ЦРУ/ беше успяло през 2016 г., Турция щеше да има марионетно правителство, на което щяха да дърпат конците от Вашингтон.

Интересното е, че точно в такъв напрегнат момент определени среди решиха да дадат гласност на изтичането на секретна информация от ГЩ или от следствените органи по делата, свързани с преврата от 2016 г. Това са секретни планове на ГЩ за водене на война с Армения и Гърция. Странното е, че плановете за други съседни страни са били унищожени, а тези два – запазени. Макар всички да са наясно, че всяка страна има разработени такива планове за военно време, скандалът предизвиква много въпроси.

Второ, военната индустрия на Турция имаше амбициозната цел да постигне 100% самозадоволяване на армията, но зависимостта от вноса на военни продукти остава, макар и да е вече около 30%. Турските дронове свършиха добра работа в Либия, но потенциалните купувачи се въздържат. Проблеми има с мотора на новия турски танк. Нарушенията на международното право и неспазването на човешките права предизвикаха прекратяване на оръжейни доставки за Турция, като обявеното тези дни такова от Германия, с изключение на техника за ВМС. Освен това страната е на ръба от въвеждане на санкции срещу нейни служители заради закупуването на руските системи за ПВО С–400, ако се приеме законопроекта в САЩ. Макар че Вашингтон продължава да разглежда присъствието си в базите “Инджирлик” и “Куреджик” като важно от логистични и оперативни съобръжения и едва ли ще отиде до изостряне на санкциите или затваряне на базите.

Трето, икономическата криза в Турция продължава от 2 години, но корона–вирусната пандемия я изостри. През последните 5 месеца от 2020 г. златните резерви на страната се стопиха от 140 на 50 милиарда долара, което е почти троен спад. Затова напоследък вносът на злато от Ирак се увеличи 16 пъти, но това остава под 2 млрд долара. Особено тревожно е, че чуждите инвеститори напускат страната. За последните 5 години обемът на преките инвестиции е намалял с 54%. Главната причина според икономистите е липсата на сигурност. През юли бяха санкционирани редица чужди банки очевидно с финансово–политическа цел /Goldman Sachs, JP Morgan и четири международни банки/. Турската лира все повече губи от стойността си с изключение на леко стабилизиране през юни. Младежката безработица е 24,4%. Инфлацията е 12,6%.

Четвърто, влошената вътрешнополитическа ситуация по–скоро би била причина Ердоган да потърси военни успехи зад граница, което доказано вече сплотява турците. Подкрепата за управляващата Партия на справедливоста и развитието /ПСР/ през май спадна до 32%, което е с 10% по–малко от 2018 г., а други допитвания днес сочат и стойности под 30%. Приетото в края на юли т.г. решение на турския Парламент за въвеждане на по–строг контрол и върху социалните медии бе възприет като увеличаване на цензурата и ще внесе допълнително напрежение в обществото. Все повече младежи обръщат гръб на политиката на ПСР. Въпреки че стотици гимназии бяха превърнати в религиозни училища, два пъти по–малко младежи от 15 до 25 г. се определят с ислямски консервативни разбирания. Коалицията на ПСР с фашистката партия MHP, възприетите от нея реторика и символи – на Сивите вълци или поздрава на ислямистите Rabbia, повече отчуждават младото поколение. След загубата на основни големи градове на местните избори и заради този спад на подкрепата за управляващите, се спекулира, дали правителството няма за изтегли предстоящите чак през 2023 г. избори. Затова се работи за промяна на изборното законодатество. Тъжното е, че демократична Европа не подаде ръка на проевропейски настроените турски граждани, организации и партии.

Президентът Ердоган обаче не бива и да се подценява. Независимо от неоосманските му щения и диктаторски методи, той има визия за развитие на страната си, която преследва последователно и с характерното за турската дипломация от десетилетия търпение и упорита работа. Можем да я определим обобщаващо като «мека сила», която оставя времето «да работи» за турските интереси. Да си спомним указанията към сънародниците му в Европа: Не се интегрирайте, а запазете своята идентичност, но влизайте в партиите и във властта. Европа един ден ще бъде ваша.

България е в много различно положение от останалите европейски страни като съсед на Турция и политиката й действително изисква по–друга финна настройка. Но катастрофалното състояние на дипломацията ни, изчезващите вече кадри по Турция и нивото на политиците в управлението, не дават надежда, че ще се справим. Защото за Турция не можеш да съветваш или коментираш, ако не познаваш историята на страната, особеностите на турската държавност, хората, начина на мислене дори при водене на преговори и преследване на цели, ако нямаш обяснение, защо турските политици успяват да превърнат дори български дипломати в защитници на техните тези. Въпреки че имаме дори предаване на турски език, българските зрители и слушатели не научават почти нищо за истинското положение в Турция. Нещо повече, последният източник на такава от познаващи от десетилетия и до дъно тази страна в една частна телевизия бе унищожен след интервенция от турската дипломация и служби, като от най–високо ниво в българското правителство бе «препоръчано» на собственика й да ги уволни и двете критични спрямо Турция предавания бяха спряни.

Още от Симеон Николов

Доволни от войната фирми с лобисти сред политиците
Симеон Николов

Доволни от войната фирми с лобисти сред политиците

/Поглед.инфо/ Докато повечето страни–членки на НАТО се надпреварват да предлагат въоръжения на Украйна, а ЕС отпусна 500 млн евро и възнамерява да удвои и тази сума, забравяме, че най–печелившите, които със задоволство потриват ръце, са големите компании произвдители на това оръжие. Въпросът обаче не е само в това, че вместо мир ще имаме една продължителна и изтощителна война и бумеранга на санкциите върху нас самите.

20.03.2022 20:26
Сложното уравнение за сваляне на напрежението между САЩ и Русия– шансове, спешни мерки и позициите на България
Симеон Николов

Сложното уравнение за сваляне на напрежението между САЩ и Русия– шансове, спешни мерки и позициите на България

/Поглед.инфо/ Липсата на политически визии за постигането на дългосрочни политически цели отвъд хоризонта на актуалните конфликти е една основна слабост на политическите елити. Такива визии могат да стъпят само на основата на положителния подход, здравия реализъм и разбирането, че сигурността е възможна само като обща за всички участващи страни. Разбира се, че ще е необходим преходен период , през който постепенно да бъдат неутрализирани създаваните досега заплахи и връщане на доверието.

26.12.2021 17:13
Между „победа” и оцеляване
Симеон Николов

Между „победа” и оцеляване

/Поглед.инфо/ Вследствие на атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ политическият орган на НАТО Североатлантическият съвет взе решение на 04. актомври 2001 г. да задейства член 5–и от Североатлантиченския договор. Инициативата беше на генералния секретар на Алианса бригаден генерал Джордж Робъртсън. Известно е, че този член задължава към солидарност, но само с мерки, които всяка държава сама счита за нужни. Тоест, няма автоматизъм и категорични последици за всички.

13.09.2021 14:20

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45