/Поглед.инфо/ През 2006 г. Уорън Бъфет, един от няколкото най-богати милиардери в света заяви пред Ню Йорк Таймс: „Добре, има класова война, но моята класа, класата на богатите води войната и ние побеждаваме“. Да, тази война започна през 1981 г., когато дойде на власт Роналд Рейгън, поставил началото на намаляване на данъците, глобализацията на капитала, криенето му в офшорни убежища. Благодарение на това и класата на Уорън Бъфет наистина се оказа победител в класовата война с останалите американци.
Затова и според известните икономисти Тома Пикети и Еманюел Саез между 1973 и 2000 година средните доходи на долните 90 % от американските данъкоплатци са паднали със 7 %, а доходите на 1 % най-богати са се увеличили със 148 %, на 0.1 % най-богати – с 343 %, а на най-богатите 0.01 % – с 599 %. След това с кризата през 2007-2008 г. тази дистанция в богатството стана още по-голяма, а от началото на тази години имаме нов гигантски скок. Само между 18 март и 10 септември 2020 година общото богатство на американските милиардери е нарастнало с 821 милиарда долара (с 28 %) и е стигнало 3.768 трилиона долара. В същото време имаме срив на доходите и богатството на милиони американци. Класовата победа на свръхбогатата американска олигархия, с която се хвали притежаващият около 80 милиарда долара Уорън Бъфет, роди гигантски противоречия, които се виждат днес от целия свят като проявяващи се в битката на хваналите се гуша за гуша Тръмп и Байдън, републиканци и демократи.
Близо седмица остава до финалния етап на битката помежду им в САЩ и може би няма други избори досега в американската история, които да се гледат толкова внимателно от останалия свят, тъй като те са част от упадъка и загубата на предходната хегемонна позиция на Америка, имащи значение за посоката на развитие на много държави, за съдбата на много от хората в света.
Както изборът на Горбачов, начело на СССР се оказа фатален за съветския държавен социализъм, така и изборът на Тръмп може да бъде фатален за американизирания глобализиран неолиберален капитализъм и неговите крепители в останалия свят. Тръмп дойде на власт без да бъде откровен като Уорън Бъфет и да произнася неговите истини, че богатите са водили класова война. Той маскира това с твърдението, че водещи виновници са имигрантите, китайците и останалите държави, които не били в „честни“ търговски отношения със САЩ, а на всичко отгоре им пращат и „китайски вирус“. Това не реши, а засили проблемите на САЩ и затова днешната предизборна битка между Тръмп и Байдън е много по-яростна отколкото при предходните избори между него и Хилари Клинтън.
Тази битка навлиза в последната и решаваща седмица. Американското общество е поляризирано както никога досега от времето на гражданската война през ХIX век и неслучайно се увеличават прогнозите за нова гражданска война. Очевидно американският капитализъм е бременен с нея, като се има предвид яростната вълна на протести и бунтове през последните месеци, родена само от убийството на един чернокож американец. Множество са предпоставките, които може да доведат до такава война – като се почне от това, че става дума за една от страните с най-много оръжие, разпръснато сред населението, мине се през това, че имаме гигантски класови различия, съчетаващи се с расови и етнически разделения и се стигне до поляризиращия характер на биполярната мажоритарна партийна система, съчетана с новите дигитални социални мрежи. Тръмп и Байдън, републиканци и демократи си отправят обвинения и си слагат квалификации като психопати, нарциси, мошеници, лъжци, некадърници, измамници и какво ли още не, което създава масова психология на ненавист и омраза. Тя обаче е само социалнопсихологически и политически израз на социално-икономически дистанции, противоречия, експлоатация, които трудно могат да прикрити от традиционните идеологически апарати.
Тези противоречия в момента рязко се засилват в резултат на пандемията, свързана с най-тежката икономическа криза на САЩ от голямата депресия през 1929-1933 г. насам. По последни данни БВП на Америка само през второто тримесечие на 2020 г. се срутва надолу с около 2 трилиона долара. Дългът на федералното правителство е скочил с около 3.5 трилиона от началото на годината и вече е около 27 трилиона 132 милиарда долара.
Проблемът е, че през изминалите четири години от президенстването на Тръмп класовите противоречия не намаляха, а се усилиха, а с тях и всички останали противоречия, проявяващи се в най-разнообразни конфликти, които при американската мажоритарна избирателна система политически се проявяват като сблъсък между републиканци и демократи. При Тръмп богатите станаха още по-богати, а бедните се увеличиха, особено с началото на пандемията. В страната с най-много милиардери и милионери в света допълнително бяха намалени техните данъци през първия мандат на Тръмп, докато мнозинството от по-бедните 50 % от американското население живят от заплата до заплата, а около 30 милиона души не си дояждат. При това богатите капиталистите не само плащат по-малки данъци и си крият парите в офшорки, но и допълнително мамят и крият доходи. Не кой да е, а добре известният у нас Джефри Сакс, професор в Колумбийския университет и специален съветник на генералния секретар на ООН по Целите на хилядолетието за развитие, твърди, че „светът потъва в корпоративни измами и проблемите вероятно са най-големи в богатите страни – тези, които са уж с добро управление …. Едва ли минава ден без нова история за злоупотреби. През последното десетилетие всяка фирма на Уолстрийт е платила значителни глоби за фалшиво счетоводство, търговия с вътрешна информация, измами с ценни книжа“ и пр.. Ако това е така в Америка, какво да кажем за българския образец на неолибeрален капитализъм, налаган с евроатлантически лозунги и у нас? Не са ли наивници онези, които с ревове „мутри“ ни обясняват, че като дойде някоя друга партия на власт или като се смени конституцията и нещата щели да се оправят? Дали могат да се оправят у нас, ако не са се оправили у „големите началници“?
Всъщност Тръмп в днешните САЩ в някои отношения прилича на Горбачов в някогашния Съветски съюз. Неслучайно някога Горбачов бе харесан и хвален не от кой да е, а от Маргарет Тачър. Същият нарцис. И той обещаваше как с перестройка ще направи СССР още по-велик. Както Тръмп възприе протекционизма, Горбачов пък се отказа от предходното „братско сътрудничество“ с България и другите социалистически страни, защото това не било в интерес на СССР. При Горбачов започна започна растеж на външния дълг и на СССР и на България, при Тръмп дългът също рязко се увеличи. Както Горбачов започна да разрушава СИВ и Варшавския договор, така и Тръмп разруши Транстихоокеанското и Трансатлантическото споразумение и не иска повече да плаща на НАТО вместо другите, подкрепи Брекзит и с това ударите по ЕС, разрушава сегашния международен порядък.
В същото време, както става в условия на кризи при капитализма, военно-промишленият комплекс се разглежда като инструмент за решаване на кризата и се стимулира неговото развитие. Така става още преди Втората световна война, когато САЩ излизат от голямата икономическа криза с така нар. военно кейнсианство и увеличаване на държавния дълг. Сега отново се прави това, като Тръмп се превърна в главния лобист на военно-промишления комплекс и разглежда НАТО не като организация на сигурност, а като структура, чиито членове трябва да купуват американско оръжие и да се готвят за война. Да си повишат разходите за война на 2 % от БВП на държавите си и да дават тези пари за американско оръжие. Затова и първата му стъпка като президент през първия му мандат бе да продаде оръжие за стотици милиони на Саудитска Арабия. Стъпи на врата и на ограбени и съсипани от реставрацията на капитализма бедняци като нас, които трябва да задлъжнеят с милиарди, за да купят от американското оръжие и да обогатят допълнително „класата на богатите“, за която говори Бъфет. И останалите източноевропейци трябваше да бъркат в джобовете и да дават.
Ето защо това кой ще победи в САЩ има значение и за България. В същото време у нас наблюдаваме любопитно разделение на поклонници на Тръмп и на Байдън. Правителството на Борисов се опитва да работи с Тръмп, докато отровното трио и по-голямата част от протестиращите по софийските улици през последните повече от сто дни са с ценностите и визиите на Байдън. Аргументи за и против Тръмп наблюдаваме и в нашите медии. Всъщност и единият и другият са протекционистка и глобалистка версия на неолиберали, обслужващи различни части от класата, за която Бъфет говори, че е спечелила класовата война. Тръмп е протекционист и националист, който намалява данъците на богатите, докато Байдън е неолиберален глобалист, чиято партия не само съучаства в процеса на глобализация на капитала, но разрешава на богатите да крият богатството си в офшорки и така да бягат от данъчно облагане.
Интересното е, че у нас има хора, които се самоидентифицират като леви, но са повече за Тръмп, има и крайни антикомунисти които също харесват Тръмп. Същевременно представители на финансирани отвън соросоидни НПО-та, либерално и неолиберално ориентирани сайтове са против него. Вероятно по различни причини. Неолибералните глобалисти искат запазване на статуквото, те са за сегашния неолиберален капитализъм. Левите са за Тръмп, защото той разрушава глобалния неолиберален капитализъм. Всъщност още по време на предишните избори световно известният ляв философ Славой Жижек, най-известното име на философ от балканска държава, представящ себе си за марксист и ленинец, заяви, че ако бе американски гражданин би гласувал за Тръмп, защото Тръмп ще задълбочи противоречията на капитализма, ще създаде предпоставки за възход на левите. Вярно е, че след това като че ли имаше такъв възход – и с Бърни Сандърс в САЩ и с Джеръми Корбин във Великобритания. След това обаче и единият и другият отстъпиха назад. И това не е случайно. В условия на криза на капитализма, както стана през 1930-те години могат да спечелят и нови версии на нацизъм и фашизъм, основаващи се на технологиите на дигиталната епоха и техните възможности за тотален контрол и подчинение на милиони хора. Светът е в състояние на нарастващ хаос и турбулентност и може да тръгне в неочаквани посоки.
