/Поглед.инфо/ Кой е новият Димитър Общи?
Ще ви разкажа един филм. Вие ще решите дали да го гледате. Но внимавайте! Щото, ако не ви хареса това нещо, дето гръмко се титулува филм и даже епос, или - не дай, Боже, застанете срещу това нещо, което е нищо, то ще бъдете прокълнати во веки веков. Тъй повели Максим Генчев - режисьор и сценарист на "Дякон Левски".
Какво ще видите в този филм?
Да започнем от героите.
Измислени герои:
Барон Бонър - англичанин, масон, циник и перверзник, иска да купи малкия Левски от вуйчо му (за собствена "консумация"), търгува със свети мощи (в частност - с мощите на св. Игнатий Старозагорски, които през целия филм се разнасят насам-натам, макар никога да не са напускали Иверския скит в Света гора Атон), кръжи коварно около Левски цели 20 години и го дебне, подтиква (злоумишлено и политически подмолно, очевидно) Димитър Общи да нападне турската хазна в Арабаконак; вулгаризиран коктейл между Индиана Джоунс и лорд Кързън (ако Максим Генчев знай кой е лорд Кързън и с какво е известен), символ на Европата - коварна, гадна и граблива, а всъщност баронът е абсолютно копие на Сатаната от "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
Мухарем бей - злодей, кръвник, убиец, корумпиран, властолюбец, циник и перверзник, събирателен образ на турския поробител, има дъщеря Лейля, която се представя като г-ца Татарска(?), облича се като виенска кокона(?), която уж се кани да ходи в Париж, обаче ухажва Левски натрапчиво, като на пиацата, и му поднася (на един монах!) за целувка своята ръчица; по-късно я виждаме доста бременна (което би трябвало да ни изпълни с нечисти съмнения), накрая Мухарем бей я продава срещу няколко кесии жълтици на един дебел чалмалия, който ще скове бесилото.
Азар бей - жена му е изнасилена и убита заедно с други българки(?) в една черква (свидетел на злодеянието е малкият Левски, скрит в олтара, обаче след 2-3 епизода убитата жена оживява), бебето-син на бея оцелява сред труповете, нарича го Али Аслан, но всъщност е Боян(?), който по-късно се изявява като гад, понеже е турският антипод на Левски.
Реални лица:
Димитър Общи - екзалтиран, идиот, кретен, смахнат, безумен, крещи на македонски диалект, пътьом убива една българка(!), за да се измъкне с нейните дрехи (той наистина бяга в женски дрехи, но кадънски); турците го обесват сред някаква гора на един клон, понеже Общи е копие на Юда от "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
Архимандрит хаджи Василий, вуйчо на Левски - алчен, продажен, корумпиран, доносник, гнусна твар, вероломен, сервилен, двуличен нечестивец и безсрамник, който предава бащата на Левски на турците (никога нищо такова не се е случвало) и те го посичат с ятаган пред очите на малкия Васил (бащата на Левски се поболява и умира в леглото си, друг баща е посечен пред очите на своя невръстен син - бащата на св. Игнатий); този мерзък тип е готов да продаде за кесия жълтици малкия Левски, своя племенник, на барона-масон, гадния перверзник(!); поверяват му да пази мощите на св. Игнатий, той приема, но поставя условие - да бъде възнаграден с архимандритско достойнство (само тая лъжа не беше изричана досега); вуйчото-мръсник наклепва Левски пред турците с подлото намерение да го прати на бесилото или поне - в Диарбекир. И това е пълна, знойна лъжа.
Игуменката на Сопотския метох Христина, леля на Левски - подло, зло, зловещо, проклето женище; предателка, лъжкиня, доносница и кръвожадна убийца, хладнокръвно обезглавила дъщеря си (монасите и монахините не се женят и нямат деца, но това е незначителна подробност). И това е пълна лъжа - игумения Христина помага на Левски през целия си живот, крие го в специално скривалище в метоха, турците я посичат през 1877 г.
Монахинята Евгения (Анна Бояджиева) - устремена сладострастно към ложето на Левски, след залавянето му изпива шишенце с отрова и се самоубива съкрушена - о, бедна Жулиета! Нищо такова не се е случвало. Евгения е учителка в Калофер, Карлово и Пловдив, близка приятелка на лейди Странгфорд, умира през 1913 г. на 63 години.
И изобщо:
Раковски е безпомощен истерик; Панайот Хитов, Ильо войвода, хаджи Иванчо - жалки карикатури; Христо Иванов-Големия, дясната ръка на Левски - нервозен, неуравновесен психар; всички революционери - превъзбудени екшън герои, пребиваващи в състояние на непрекъснат афект, побойници и таекуондисти, каубои, които се стрелят в някакъв saloon нейде в Дивия Запад; Евлоги и Христо Георгиеви - подли, гадни, долни търгаши-русофили, страхливци, сатани и юди; българските духовници - презряна върволица, отблъскваща галерия, отвратна дяволиада от низки, пълзящи, безчестни, похотливи, мерзки твари, предатели и кръвожадници.
А Каравелов, както повеляват всички измишльотини, е мръсен предател, предал (продал) архивите на БРЦК. Каравелов нищо на никого не е предавал, нито продавал. Отдавна е доказано, че архивите (и не на БРЦК, а на комитетите в Орхание, Тетевен и Голям Извор) попадат в турски ръце при обиските след Арабаконашкото приключение. Клеветите срещу Любен Каравелов, които трябва да го изкарат предател на Апостола, се развихрят след 1885 г., под мъдрото ръководство на вездесъщия хаджи Иванчо (вече депутатин). Целта, разбира се, не е покойният Любен, а брат му - Петко Каравелов, ярък противник на Стамболовия режим.
А Левски?
Какво да ви кажа, приятели?
Левски е някакво екзалтирано, мистично момче, от дете общува със своя светец покровител, новомъченика св. Игнатий (обесен в Цариград на 8 октомври 1814 г.), обладан е от мисълта, че е Месия (недопустимо за духовник) и демонстрира своето месианство (още по-недопустимо), той е самовлюбен, егоцентричен, помпозен, завладян от неистова показност и театралност (нищо общо с действителността) и в същото време е невъздържан, неразсъдителен, каратист сущи, стреля като Антонио Бандерас в "Десперадо" и псува като най-вулгарен, долен тип.
Левски е нещо средно между Иисус (пак виж "Страстите Христови" на Мел Гибсън) и шотландския герой Уйлям Уолъс ("Смело сърце", също на Мел Гибсън"). Изглежда Максим Генчев ще да е завладян от Мел Гибсън - какво да се прави при тия съдбовно еднакви и оскароподобни инициали М.Г.!
На всичкото отгоре Левски, този малодушен страхливец, сам се предава в ръцете на турците (тутакси да се пренапишат учебниците!), отказва да бъде спасен (такъв опит не е правен), застрелва заптието с едно цветисто "Да ти... майката!" (публиката избухва в диви, възторжени аплаузи, а "творецът" ни осветлява: "В псувнята има оплодителен, а не унищожителен заряд"), накрая го обесват в споменатата вече гора, което е пълна глупост - това е екзекуцията на най-страховития враг на Империята и тя трябва да послужи за сплашване и назидание на раята, както е и станало.
Целият филм е една безумна, отблъскваща, отровна каша от изопачена история, истини, полуистини, фантасмагории и фалшификации.
Един безкраен набор от всевъзможни напластени през времето измислици, лъжи и откровени клевети, натворени от псевдоисторици, пишман мемоаристи и още по-пишман писатели, от писачи на сензации в жълтата преса, търсещи евтина известност, лесна слава и още по-лесни пари, които току ровят и рият в живота на Левски, разнищват го и го олигавят, за да смъкнат Апостола до себе си - долу, в произведената от тях обществена кал и мръсотия, и да го овъргалят в калта, че да не остане и помен ни от Дякон, ни от Апостол, за да не остане нищо чисто и свято в душата на човека, за да изнасилят и омърсят и тази неприкосновена, тази свещена територия в народното съзнание.
Едно бездарно кръвосмешение между историческа неграмотност, истерична амбиция и духовна безпросветност, бездънна като Марианската бездна.
Една фалшива, фалцетна патетика, присъща на кръчмарските патриотари, площадните националисти, футболните агитки, неонацистчета и скинари - те ще оценят по достойнство тази "творба" и сигурно ще си татуират образа на Апостола и на другия бицепс или на някое по-интимно място.
Един безплоден, безнадежден и безсмислен напън Левски да бъде - едновременно! - иконописан и вклещен в менгемето на някакъв елементарен, едноизмерен комикс.
Една невъзможна, токсична амалгама между холивудския екшън и заявката за баладичност.
Едно бездарно подражание на безспорни шедьоври като "Страстите Христови" и "Смело сърце" на Мел Гибсън, "Мера според мера" на Георги Дюлгеров и "Време разделно" на Людмил Стайков.
Една жалка, безпросветна, срамотна пародия на историята, на времето, на Апостола, на българския народ и неговото стремление към свободата. Една гавра, която извращава историята и отвращава просветения българин.
И всичко това - в продължение на 3 часа и 40 минути!
И ако някой търси съвременното превъплъщение на Димитър Общи, ще го намери. В лицето на Максим Генчев. Който казва: "Филмът е дълъг за хора, които не могат да се концентрират. Които бързат да се дрогират, пушат или ходят до тоалетната..."
Толкоз.
Жалко за великолепната камера, за чудесната музика, за труда и усилието на актьорите. Но това вече няма значение.
в-к Дума
