/Поглед.инфо/ Задачите на комитета по посрещането на Борисов
Ако Иван Костов не беше толкова себелюбив и тъй отмъстителен, (понеже Симеон отказа да играе белия командирски кон), ако не беше попречил на Симеон да се кандидатира за президент, Царят, без никакъв проблем, щеше да стане държавен глава (какъвто си е всеки един цар), а не премиер и лидер на партия, нямаше да има НДСВ, Първанов щеше да си предвожда БСП от победа към победа, Станишев щеше да си пише международни анализи, нямаше да има никакво АБВ, нито ГДЕ, и историята щеше да изглежда по съвсем друг начин.
Ако лидерите на тройната коалиция бяха направили Бойко Борисов вътрешен министър, или пък военен (и такива щения имаше той, понеже е много пощенлив за власт), или – поне! - ако Румен Петков го беше оставил да си бъде главен секретар на МВР, че да грее като кинозвезда на всяко местопредставление, нямаше да има никакъв ГЕРБ, нито ленторезание, кучешки пържолки и загадки „Открий дамско бельо в самотните Бокови покои”; нямаше да се забавляваме с просташки премъдрости на един самохвалец, който толкова се обича, та чак се ревнува; репортерките нямаше да попиват жадно всяка Бокова дума („Аз, аз, аз!” - един безначален и безкраен рефрен), и нямаше да попипват с възторжени писъци Боковия бицепс; нямаше 10 години да вилнеят мутри, ченгета и чалги в цялата им вулгарна спекулативност; нямаше да ни управлява „подземието на задкулисието” (метафората е на Любомир Кючуков); а Плевнелиев щеше да спи по паркинзите, да прави хороскопи на „Унтер ден Линден”, или да пасе овце нейде по тучните ирландски ливади, и историята щеше да изглежда по съвсем друг начин.
Ако БСП бяха направили Близнашки конституционен съдия, или пък евродепутат през 2009 г., ако го бяха номинирали за президент през 2011 г., вместо „оня ренегат”, или поне за вице, вместо оня, „дето цял живот играе терористи” (незабравимо откровение в кварталното кафененце), ако бяха оценили подобаващо туй „национално богатство” (по скромната самопреценка на Близнашки), ако не бяха го подложили на гореописаните несправедливости, мъки и унижения, ако бяха погладили по косъма неговото непомерно, грандиозно его („Аз, аз, аз!” - един безначален и безкраен рефрен), тогава – о, тогава! - този-който-роди-Конституцията-ин-витро, който толкова се обича, та чак се ревнува, нямаше да се преобрази на развувузелен протестър и пръв окупант на родната Алма матер, в предводител на сияйните и великолепните, в стожер и символ на хонорувания протестърски морал; нямаше да се роди триумвиратът ББП (Борисов-Близнашки-Плевнелиев), този триумвират нямаше да ни разиграе пърформанса „референдум за лично ползване”, служебният премиер щеше да се казва инак, и от телевизора нямаше да тече ухиленото самодоволство на обезопасения чрез власт „опасен комунист” („опасният комунист” престава да бъде опасен, щом стане удобен за употреба), и историята щеше да изглежда по съвсем друг начин.
Ей така се случват нещата.
В българската история нещата не стават, те се случват.
Случи се и служебното правителство.
Което е:
- ново, свежо и проамериканско;
- второ контролирано действие на триумвирата ББП (след „референдума”);
- осребряване на протестърската бутафория, превъзнесена до „глас народен”;
- възнаграждение и овластяване не на „будното протестиращо гражданство”, а на тези, които изначално предадоха, продадоха и подмениха протеста със себе си – това задкулисие днес полива своя реванш;
- победа на соросоидалното начало в българската политика;
- триумф на CV-тата, където всеки двудневен воаяж до Харвард се води специализация, а двуседмично пребиваване в Бъркли - магистратура;
- малка сладка безцветна не-революцийка, неочаквано и неприлично евтинка за спонсорите;
- сладостен личен реванш за Близнашки, който в своето тържество се топи като плезир на августовското слънце;
Основните задачи на служебното правителство са:
- да докаже, че за всичко е виновен предишния кабинет (в частност и главно - БСП);
- да определи кое е това „всичко”;
- да бъде ДАНС, БОРКОР, Национална следствена служба и Главна прокуратура едновременно – следват (по Боков и Цецов обичай) патетични присъди през и чрез телевизора;
- да прочисти властта от „корупция и политически пристрастия”, ерго - корупцията и политическите възгледи са едно и също;
- да ревизира държавата, да зачеркне „Южен поток”, да приключи веднъж и завинаги с българската ядрена енергетика, и изобщо - да анулира всички договори и споразумения с Русия, и да изличи всяка подозрителна запетайка, загатваща за каквото и да е общение с „москалите”;
- да бъде ПиАр на ГЕРБ в предизборната кампания, нещо като рекламна преторианска гвардия;
- да гарантира разгромна победа и абсолютно парламентарно мнозинство на Борисов и присъдружните му „реформатори”;
- да осигури – чрез 3,5 млрд. лв. заем - финансов комфорт (какъв евфемизъм за грабеж!) на планираното задкулисно управление;
- да бди за спазване на „генералната линия”, да помни и на сън кой е патрон и конструктор на правителството, и да пази свято неговите интереси - това не е не`къв си Плевнелиев, а портиерът на американското посолство (измислихме тази стилистична фигура още преди 25 години, че да не споменаваме всуе името Господне)…
Имам две лоши новини за Близнашки.
Първата. Друго е името на премиера - води се външен министър, но е служител на National Democratic Institute, който пък е под ръководството на мадам Мадлин Олбрайт. NDI, заедно с институтите на Джон Маккейн, Джийн Шарп и Фрийдъм хаус, са онзи „висш разум зад кулисите”, главните вдъхновители, организатори и спонсори на всички „цветни революции”, включително и особено – на държавния, неонацистки и геополитически преврат в Украйна.
Втората. Служебният кабинет не е кабинет, а комитет. Комитет по тържественото посрещане на Борисов при неговото триумфално завръщане във властта. А Близнашки е просто церемониалмайстор на предвкусвания пърформанс.
Твърде незавидна роля за човек, който се самооблъщава, че е прероден Петко Каравелов.
Дума
