Ръководството на най-голямата египетска ислямистка групировка „Ал Гамаа ал исламия” декларира, че има намерение да създаде политическа партия, която да участва в следващите парламентарни избори. Политическата организация ще се нарича Партия на строителството и развитието (ПСР).
В документите на формацията са залегнали принципи като борба за справедливост, равенство, свобода, плурализъм, диалогичност и социална солидарност. В тях открито се отбелязва, че въпросният субект ще отстоява „разпространение на ценностите на политическия ислям и противопоставяне на фалшифицирането на профила на ислямските политически теории.”
Паралелно с това, ПСР ще се бори за запазването на ислямската и арабската идентичност на Египет. Авторите на проекта обещават да работят за повишаването на авторитета на страната на арабската, ислямската, африканската и международната арена. Сред обявените принципни устои на ислямистите е борбата срещу всякакви опити за уестернизация на страната и противопоставянето на секуларизацията като елемент от нахлуването на западните ценности в ислямския свят. Борбата срещу корупцията и моралното разложение е елементът, който също се вписва в ценностната система на радикалните фундаменталисти.
ПСР заявява, че ще се бори за запазване на придобивките от революцията от 25 януари, когато започнаха протестите срещу режима на Хосни Мубарак. Подобно искане е логично, тъй като преди промените създаването на подобна партия в Египет беше невъзможно и единствено демократичните условия създадоха възможност за съществуването на подобен политически субект. Ислямистите освен това издигат и искането за дълбоки реформи в политическата и конституционната система на страната.
Сред основните моменти в партийната програма изпъква акцентът върху „мирните” средства за реализирането на политическите цели. В интервю пред саудитския сайт „Ислямът днес” председателят на консултативния съвет Исам Дарбала очертава взаимовръзка между бъдещата ПСР и „Ал Гамаа ал исламия” подобна на тази мужду „Мюсюлмански братя” и създадената от тях Партия на свободата и справедливостта. В общи линии става въпрос за превръщането на бившите религиозни групи в електорални резервоари на активни политически субекти. Не е ясно дали схемата на „Ал Гамаа ал исламия” е заимствана изцяло от тази на „Мюсюлмански братя”.
Групировката е възложила на четирима от нейните исторически лидери – Тарик Зумър, Сафуат Абдел Гани, Шадли Сагир и Ашраф Тауфик да оформят документите за официалното кандидатстване пред властите за получаването на статута на политическа партия.
През 90-те години на ХХ век „Ал Гамаа ал исламия” водеше въоръжена борба с египетските власти, издигайки лозунга за създаване на ислямска държава в страната. Атентатите на радикалните ислямски фундаменталисти доведоха до стотици жертви не само сред органите на реда, но и сред мирното население. Впоследствие властите успяха на нанесат сериозни удари над организацията и повечето от нейните лидери бяха задържани и съдени.
В началото на ХХІ век „Ал Гамаа ал исламия” официално се отказа от насилието. Дори някои от арестуваните лидери започнаха да издават книги от затвора, в които теоретично обосноваваха необходимостта от прекратяването на въоръжения джихад. Един от тях е историческият лидер на групировката Абдел Кадер бен Абдел Азиз. Неговите книги и студии, писани преди арестуването му се възприемат като настолни учебници за воденето на въоръжена борба срещу „неверниците”. Често екземпляри от тях бяха залавяни в скривалищата на муджахидините в различни краища на света, в това число и в Европа. Впоследствие той напълно се отказа от идеите, които отстояваше години наред. Неговите бивши съидейници го обвиниха, че е бил купен и че вече не представлява това идеологическо течение.
Бъдещата ПСР е безпрецедентно по своята същност политическо формирование. Тя представлява част от египетската поставторитарна екзотика, в която се появиха салафитски (партията „Нур”) и нацистки политически субекти (Египетската нацистка партия, която обявява египтяните за наследници на древния Египет и респективно страната за център на света). В същото време, ако ПСР бъде учредена и участва активно във вътрешнополитическия живот на страната, това ще бъде доказателството, че религиозна терористична организация не може да бъде победена с военни средства. Терористичните групировки, които използват религията за своите цели, са подвластни само на политическите методи за елиминиране. Те трябва единствено да бъдат приобщени към политиката.