/Поглед.инфо/ Повод за настоящата статия ми дава последната среща на върха на НАТО в Уелс, на която господин Росен Плевнелиев (настоящият президент на Република България), обещава да предостави три полигона за учения на военно-политическата организация. Той подчертава и колко важно за страната ни е приемането на «План за защита на Румъния и България», както и установяването на командна структура на Алианса у нас. Както подчерта водещата в едно сутрешно предаване днес (6 септември (Честит ден на Съединението на всички българи!)), това неизбежно означава увеличаване на разходите за отбрана, заделяни от бюджета на страната. Впрочем тези разходи винаги са най-съществените в държавния бюджет. А сега и ще нарастват...

Нека се замислим обаче кому е нужно всичко това. Нужен ни бил «План за защита», но защита от кого? Кой би бил склонен да нападне Република България? Какъв интерес би представлявало това за когото и да било? Ако е друга страна от Алианса, то в конфликта между Гърция и Турция за Кипър НАТО показа своята неефективност. А и това би означавало да се подготвяме за евентуален въоръжен конфликт с така наречените си «съюзници» от НАТО, от което би следвало, че военно-политическата организация не вярва в своите възможности да контролира дори отношенията между страните-членки. Очевидно не от тях трябва да се пазим. От кого тогава? От някоя несъседна страна може би? Въпросът е, че няма страна, която да е агресивна в своите международни прояви и същевременно да представлява заплаха за нас (т.е. да има интереси в региона, струващи си военната интервенция). Има отделни групировки, които изповядват радикални идеологии, т.нар. «терористични групи», но те не са държави или държавни формирования. Затова, ако смятаме да се борим с тях, то по-разумно е да вложим пари във вътрешните си органи и служби за сигурност, да подобрим организацията и ефективността им, материалната им осигуреност. Защото как с изтребители и танкове ще се борим с евентуално базирана в страната терористична организация? Освен това най-агресивната държава на международната арена влиза в НАТО, а и го ръководи. САЩ и НАТО са отговорни за повече военни «авантюри» и нарушаване на Международното право, от която и да било държава или военно-политически съюз. Безпредметно е изброяването на «горещи точки» като Виетнам, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Никарагуа, Косово и множеството преврати в Латинска Америка, за да се добие представа за външнополитическото поведение на САЩ. Това е агресивна външна политика и само ако плътно се придържаме към нея, можем да насъскаме срещу себе си и държави и народи, които не хранят никакви лоши чувства към нас. Това е реалната заплаха за сигурността на страната ни – сляпото следване на политиката на САЩ и НАТО.

Но да се върнем на разходите за отбрана, които щели да се увеличават. В предишните редове стана дума за това, че те не са оправдани. Не ни трябват учения на НАТО на наша територия, нито полигони, нито команден център. Няма с кого да воюваме. Никой не заплашва сигурността ни. Но, от друга страна, все трябва да има някой, който да е заинтересуван от увеличаването на тези разходи... А това са непроизводителни разходи. Закупуването на военно оборудване или на техника и съоръжения не е инвестиция. Това са пари, които веднъж изхарчени няма да се възстановят. Не е същото като да ги вложиш в собственото си народно стопанство, в сектори като образование и наука, здравеопазване, производство. Посочените в предходното изречение са инвестиции, които се възвръщат било като повишаване на човешкия, било като повишаване на икономическия потенциал на страната. Увеличаването на парите за отбрана означава намаляването на парите за гореизброените сектори. От друга страна, тези сфери на обществения живот са обективно необходими за съществуването и развитието на българския народ. Не можем да останем неграмотни, болни и бедни. Трябва да се финансират от някъде мероприятията, които да ни съхранят, да ни осигуряват бъдеще. И щом в националния бюджет няма пари за тези мероприятия (защото ще са отишли за т.нар. «отбрана»), тези средства трябва да дойдат от друго място. Трябва да дойдат отвън. Т.е. да взимаме заеми, по които обаче трябва да плащаме и лихви. С други думи, вместо сами да си плащаме за развитието на страната, трябва да търсим външна помощ, която накрая ни излиза доста солено. Но САЩ винаги са насреща... Ставаме длъжник на чуждите правителства. Това е и целта – икономическата ни зависимост. Затова не трябва да ни се позволява да разполагаме с достатъчно средства, за да развиваме националното си стопанство, за да плащаме на медици и учители. Изсмукват се наличните ни средства с така наречени «планове за отбрана», а необходимите средства (за здравеопазване, образование, наука, промишленост и др.) ни ги предоставят «добронамерените» ни кредитори. Хитър непряк начин да се постави една икономика на колене. Фондация «Америка за България» не би имала какво да прави у нас, ако имахме достатъчно средства, за да финансираме сами мероприятията, които подпомага тя. И на всичкото отгоре накрая голяма част от българските граждани виждат в САЩ и НАТО спасители, без чиято помощ икономиката ни би загинала. Малцина си задават въпроса: «А кой допринася за лошото състояние на същата тази икономика?»

Ако Република България излезе от военните структури на НАТО (нещо, което Франция вече е правила веднъж по времето на генерал дьо Гол), то тя ще спести много финансови средства, които ще може да инвестира в своето стопанство, в своите кадри, в благополучието на своя народ. Още по-добре би било да излезем от всякакви военни съюзи и съглашения по примера на Швейцария. Да не забравяме все пак, че страните, които са отбелязали сериозни икономически успехи и които се считат за еталон, когато става дума за качество на живота, са постигнали това благодарение на липсата на разходи за отбрана. Постоянният всепризнат неутралитет е и ключ към икономическа независимост и просперитет. А растящите разходи за отбрана водят до точно обратния резултат...