/Поглед.инфо/ Пражката среща на Вишеградската четворка (В4), в която участваха България и Македония, изкристализира отчетливо прилагането и дори институционализирането на двата различни подхода в ЕС към мигрантската криза – от една страна на Германия, а от друга на В4, Австрия и страните от западнобалканския маршрут. Това обаче се случва, без още да е изработен общоевропейският подход. Изработването на този подход се очаква да стане на срещата на Европейския съвет на 18-19 февруари. Не е изключено бъдещият общоевропейски модел за бежанците да бъде кръстоска и на двата подхода.
Да припомним моментното състояние на нещата. Въпреки че е зима, в Гърция и оттам по западнобалканския маршрут вече са минали 80 000 бежанци. А след малко повечко от месец пуква пролетта. Според някои прогнози тази година бежанците ще надхвърлят нивото от миналата година, когато те бяха над 1,2 милиона.
Така или иначе в момента двата подхода изглеждат или поне са третирани в публичното пространство като взаимно изключващи се.
Германия държи общоевропейският подход да включва помощ за Гърция по защита на границата й с Турция, която е и външна граница на ЕС и Шенгенското пространство, тя залага и на споразумението с Турция, което задължава Анкара да задържа мигрантския поток срещу обещаната помощ от 3 млрд. евро. Берлин се обявява и срещу затварянето на границите между транзитни държави по мигрантския маршрут и срещу вдигането на гранични огради.
На свой ред В4, Австрия и другите страни са готови да затворят границите за нелегалните бежанци и мигранти, да засилят контрола и да се вдигат нови гранични огради. На срещата в понеделник вишеградските Чехия, Словакия, Унгария и Полша призоваха да се изгради нова защитна линия по северната граница на Гърция, да се издигне втора ограда по границата на Македония с Гърция, както и гранична ограда между България и Гърция. За Германия пък и нейните поддръжници това е недопустимо, защото елиминира шенгенската иначе Гърция от Шенгенското пространство. Трябва също да се уточни, че вишеградският план Б не изключва германския план А.
Позицията на Берлин изглежда уязвима по ред причини. Първо, Ангела Меркел много разчита на Турция, а това е доста опасно. Турция на коварния и непредвидим Ердоган не е страна, на която може да се вярва. Да си спомним заплахата му, че може едва ли не когато си поиска да хвърли бежанците към България и Гърция. В този смисъл да се разчита толкова много на Турция, означава ЕС да стане заложник на политиката и дори изнудванията на Анкара. Има и друг момент – в Сирия турската страна вече воюва със сирийските кюрди. Европа държи на правата на малцинствата, но дали ще осъди действията на безпардонния Ердоган срещу сирийските кюрди, ако се страхува, че той утре ще насъска мигрантите към Гърция и България?
Да не говорим, че конфликтът в Сирия се нажежава, което предполага още повече бежанци. Дали наистина мигрантският поток по гръцката граница на ЕС ще може да бъде регулиран дори и при планираната до момента помощ от общността за Атина?
Второ, Меркел смята, че не е редно да се помага на Македония по охраната на границата й с Гърция, а пък да не се помага на самата Гърция. Да, Македония не в ЕС – за разлика от Гърция. Но нали говорим именно за общоевропейски подход, а не само за общностно решение. А Македония не е извън Европа, тя дори е стъпила по пътя на евроинтеграцията.
Трето, в подхода на германския канцлер определено може да съзрем национален егоизъм. „Искам да запазя системата на Шенген, която носи плюсове на Германия като на никоя друга европейска държава“, заяви тя в интервю за вестник „Щутгартер цайтунг“. Само че това не означава ли, че германските плюсове ще бъдат за сметка на и без това далеч по-бедните държави от балканския маршрут? Справедливо ли ще е те да теглят, за да си съхрани Германия плюсовете или пък да ги увеличи? Трябва ли Словения, Хърватия или Македония да изнемогват от мигрантите, за да има германецът в хладилника си два вида масло, три вида колбаси или да си смени колата на третата година?
Четвърто, в подхода на Меркел лъсва неразбиране и късогледство по проблематиката на сигурността. „Мнозина недооценяват колко е важен Шенген за всички нас, колко силно зависи нашето благосъстояние от свободното движение на хора и стоки“, заяви още тя в интервюто. Затова според нея категорично трябва да се насочат всички усилия за защита на външните граници на ЕС. Тук Меркел не поставя ли на по-високо място потребителския комфорт и дори чревоугодничеството пред етническата безопасност на европейските държави? Само че по мигрантската криза за една Австрия, една Словения или Хърватия сигурността е по-важна от бюргерството. И това е съвсем разбираемо, вълната от нахлуващи хора със съвсем друг ценностен и религиозен код основателно се възприемат като заплаха за държавите в Европа, чието население не е от десетки милиони. Нещо повече, заедно с бежанците в Европа проникват и терористи, които утре ще създават свои клетки в отделните държави.
Освен това откъде–накъде първа цигулка по формирането на общоевропейски подход по мигрантската криза ще се свири от политик, който от самото начало на тази криза заложи на погрешните ноти. Политиката на Меркел не се приема от значителна, дори преобладаваща част от германците. Имаме всички основания да подозираме, че компасът й е излязъл от строя, както и да се съмняваме в меркеловия коефициент на полезност.
Последният уязвим момент за Германия дойде от неочаквано за нея място – от сродна Австрия. Двете страни са едва ли не са близнаци като психология и мислене, макар да са с различни габарити в европейската геополитика. Но ето, че Австрия застана на страна на В-4, тя дори бе един от мозъците за алтернативна бежанска позиция. Това бе показано и от обиколката на австрийския външен министър Себастиан Курц в страните от западнобалканския маршрут малко преди срещата на В-4 в Прага. Неговият план, възприеман впрочем от повечето съседни държави на юг, е затваряне на границите за мигранти, това ще е сигнал към трафикантите и мигрантите, че Европа не може да приема бежанци, което от само себе си ще намали миграционния поток. Това на свой ред ще облекчи и Гърция. „Нещата ще се променят на секундата, ако Гърция вече не е транзитна държава“, през която мигрантите минават за не повече от едно денонощия, убеден е външният министър на една бивша империя, която е общувала с Югоизточна Европа по-плътно от някогашната Прусия. Интересно, дали планът А на Меркел ще може да изпрати такъв сигнал на трафикантите и мигрантите?
Впрочем страните от западнобалканския маршрут са готови да действат по схемата на Виена. След като Австрия обяви, че е готова да затвори границите си, същата готовност изразиха всички останали по веригата, макар и в обратен ред – Словения, Хърватия, Сърбия, Македония. Да, това ще бъде ефектът на доминото, както казаха мнозина, но този подход има потенциала да даде по-реален резултат в сравнение с план А. Пък и няма как да съдиш тези държави, защото ако някоя от тях не направи това, рискува утре да стане митрантски джоб – попадналите в него 60 000 или 70 000 мигранти нито ще могат да продължат съм следващата държава, която ще е затворила границата си, нито пък да се върнат в предишната държава – по същата причина.
На другия полюс е В-4. Не че вишеградската позиция е безукорна – отхвърлянето на квотите за бежанци, поне на първоначалните квоти, е пресилено и изглежда малко инфантилно. Етническият статут на една Словакия едва ли ще разлюлее, ако тя приеме примерно 2000 бежанци. Тук Братислава като че ли иска повече да докаже, че все пак е някакъв фактор, отколкото, че реално е застрашена.
Но в останалото позицията на В-4 изглежда по-прозорлива, по-зряла, по-прагматична и „в час“ с обществения интерес. От срещата в Прага стана ясно, че В-4 не отхвърля план А, но иска да се задейства и план Б. Докато Меркел иска само един план. Не е изключено обаче на срещата на върха на ЕС да се намери равновесната точка между двата плана.
А къде сме ние, логично е да се запитаме, след като България бе поканена в Прага. Ние сме с Германия, стана ясно от изказванията на Бойко Борисов, макар че това бе направено дипломатично, без да се конфронтираме с В-4. Това че сателитната ни политиката е обвързана с Берлин в сравнение с други водещи столици в ЕС е ясно отдавна, но неволно се питаш дали пък София не е зависима и от Атина или Анкара, та в Прага подкрепи план А? Както и да е, но премиерът поема всички рискове, включително вот на недоверие, дори и предсрочна оставка, ако германският подход остане в сила, ама не проработи. /БГНЕС
------------
Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС.
