/Поглед.инфо/ Всички знаем какво означава абревиатурата NATO - North Atlantic Treaty Organization. На български е Организация на Североатлантическия договор.
Но последните няколко прояви на алианса дават основание да преформатираме чипа на НАТО - на пакта определено ще му приляга повече името Няма Акъл Тази Организация.
И така, кои са тези прояви? Първата - 15 дневните маневри на НАТО Trident Juncture-2015, проведени на териториите на Испания, Португалия и Италия.
Следващата проява е срещата в Букурещ на държавните ръководители на 9 страни от Централна и Източна Европа и трите балтийски държави (в началото на месеца) - те изразиха крайна обезпокоеност от "агресивното поведение" на Русия. Сред тях е и България.
Третата проява е речта на американския военен министър Аштън Картър в Калифорния. В нея той каза следното: "В Европа Русия нарушава суверенитета на Украйна и Грузия и активно заплашва балтийските държави, а в Сирия налива масло в огъня на опасен конфликт, засилвайки екстремизма, срещу когото сама искаше да се бори". Като цяло САЩ смятат, че поведението на Русия е предизвикателство към стратегическата стабилност и международния ред, става ясно от думите му.
Хайде сега да караме по ред на номерата. В маневрите участваха 36 000 военни от 30 държави, включително от Австрия и Швейцария, които не са членове на алианса. За ученията бяха задействани 140 самолета, 90 кораба и подводници. Според общата оценка това са най-големите натовски маневри през последните 10 години. И пак според всеобщото мнение те са насочени срещу Русия.
Его обаче какво пише по повод маневрите немското издание "Дойче Виртшафтс Нахрихтен": "Кризата с бежанците в Европа премина всички възможни граници...Докато европейските държави се мъчат пряко сили, НАТО не прави нищо за разрешаването на проблема, макар да разполага с всички необходими ресурси. С какво се занимава НАТО, която получава финансиране от европейските данъкоплатци? Всяка нормална армия в подобна ситуация би организирала хуманитарна помощ. Алиансът би могъл вече да започне осигуряването на безопасността на европейските граници", коментира изданието. Още по-осъдително е следващото изречение: "Кризата с бежанците изправи безопасността на Европа на ръба на колапса, но НАТО се прави, че нищо не става". Е, има ли акъл тази организация, след като не гаси пожара пред прага си, а се вдига на атака срещу призрачни заплахи?
Минаваме към срещата в румънската столица. През 2014 година явлението, което размъти водите на европейската сигурност, е украинската криза, прераснала в конфликт не просто между две държави, а и между два народа. Само че, първо, този конфликт бе задействан от неоконсерваторите във Вашингтон, както сподели пред RT датският учен Ян Оберг, който е директор Транснационалния фонд за мир и изследвания за бъдещето (на Запад не само той смята така). Пръст в разпалването на кризата и конфликта има и Евросъюзът, който твърде късогледо и повърхностно се опита да придърпа Украйна към себе си и да разшири сферата си на влияние - без да отчита историята, спецификата и реалностите на украинско-руските отношения, нито пък последиците от "разширителния си мерак". За това поне два пъти в Западния свят говори колосът на геополитиката Хенри Кисинджър (и не само той). Ако върнем лентата назад, ще видим, че едни от най-нахъсаните в това придърпване се проявиха Полша и балтийските държави, които сега бяха в Букурещ и общо взето най-силно крякат за "агресивното поведение" на Кремъл. Пак ако върнем лентата назад, ще видим, че в първоначалната фаза на кризата (до преврата срещу законния президент Виктор Янукович) руската страна избягваше да се намесва в събитията в Киев и бе оставила украинците сами да се оправят. Всеки случая събитията в Киев, включително преврата срещу законния президент, се дърпаха от американското, а не от руското посолството. Така че последвалото присъединяване на Крим към Русия и бунтът на Донбас срещу Киев бе отглас от ходовете, които се редяха именно в американското посолство - това масово се признава от политолози и журналисти на Запад, които не са мажоретки на правителствената политика. С една дума, ако поведението на Русия наистина е агресивно, то е последица от политиката на Запада, включително на част от държавите, които присъстваха на срещата в Букурещ. Те би трябвало да изразят безпокойство от собствената си политика или от геополитическия полюс, към който принадлежат, но не го направиха. Така обаче изпаднаха в положението на крадеца, който крещи "Дръжте крадеца".
Второ, хайде сега да видим в каква "форма" е украинската криза - именно криза, а не конфликт. През февруари стартира Минския мирен процес, което до голяма степен е заслуга на Москва. Благодарение пак на нея се стигна до изтегляне на оръжията и едно по-трайно примирие въпреки големите трудности в това отношение - всеки случай обстрели с тежки въоръжения вече не се чуват в Донбас. Пак благодарение на нея бе задействан и политическия механизъм на Минските споразумения, макар че въпросът за статута на Донецката и Луганската републики още да не е решен окончателно. Именно Москва повлия през лятото върху двете републики да не се хващат на въдицата на въоръжените провокации от украинската армия, именно тя ги отказа от изборите преди решаването на въпроса със статута. Специално трябва да се подчертае, че Москва прибраха в шкафа проекта Новорусия - в крайна сметка тя заложи на оставането на двете републики в Украйна, тоест на териториалната цялост на враждебната иначе съседка. Да не говорим, че Кремъл отдавна прибра военните си части от граничните с Украйна региони, нито пък провежда там учения за завладяване на чужда територия - или учения на агресията. С една дума това вече не е конфликт, тази фаза е отминала и сега може да говорим за криза - при това за "затихваща криза", която е на път да бъде разрешена, въпреки всички зигзази и препъвания. Като цяло тече един процес на нормализиране на положението, макар той още да не станал необратим.
Къде тука е агресивността? Или "деветката" в Букурещ, включително и българският президент, са крайно обезпокоени от агресивното затихване на кризата? От усилията на Кремъл за нейното политическо разрешаване? С кой акъл "деветката" иска от пакта засилено военно присъствие на техните територии? Има ли струпване на руска армия по границите им, има ли учения за нахлуване в чужди територии?
В крайна сметка всички досегашни учения в Русия са били изключително отбранителни и изцяло в контекста на украинската криза. Пък и няма как Кремъл да не си дава сметка, че не може да нападне една натовска Естония, една натовска Литва или Латвия, камо ли и трите едновременно. Просто тогава срещу Русия ще скочат 28 държави, пък и целият Западен свят, който не включва само НАТО. Кой ли би могъл да устои на такава многоръка ламя?
В Кремъл все още са с акъла си, за разлика от политически умопомрачените върхушките на тези 4 държави, на които им се привижда агресивно поведение от Изтока. Трите балтийски държави плюс Полша се опитват да заразят с умопомрачението си и други държави, включително България. Трите балтийски лилипути се напъват да станат регионални титани, а Няма Акъл Тази Организация само им помпа фобията.
Впрочем срещата в Букурещ има и друго обяснение, макар то да е дадено не за нея, а за спомената вече маневри. За тях Ян Оберг коментира следното: "Целта на тези учения е пиар на умиращия алианс, който напомня динозавър на съвременния свят. Военно-промишленият комплекс и свързаните с него медии водят своите игри. За да получат пари от данъкоплатците за подобни глупости, трябва да се предложи това, които ние в сферата на социалната психология наричаме "страхология" (fearology); вдигате равнището на страха сред вашите граждани и те започнат да мислят, че подобни акции и всякакви други са актуални и необходими".
Същата схема важи и за срещата в Букурещ. Населението на деветте страни, включително и на България, се зомбира с "агресивното поведение" на Русия по бизнес причини - изкопчване на повече пари от данъкоплатците за нечии джобове. Но да насаждаш една измислена страхова истерия в едно общество или в един регион не е ли умопомрачение?
Накрая дойде ред и на военния министър на САЩ, които диктуват какво да прави НАТО. За Украйна и балтийските държави вече бе казано, затова да минем към Грузия и Сирия. Преди години дори ЕС обяви официално, че "малката война" от 2008 г. бе подпалена от грузинският президент Михаил Саакашвили. Както виждаме обаче, за САЩ нарушителят на реда си остава Москва.
Още по-нелепо и направо налудничава звучат думите на Картър, че Русия "в Сирия налива масло в огъня на опасен конфликт, засилвайки екстремизма, срещу когото сама искаше да се бори". Това се казва на бялото да казваш черно или обратното. Гръмкият провал на политиката на САЩ и НАТО в Ирак, Либия и Сирия дестабилизира не само Близкия изток, но вече и Европа, а и отприщи засилването на тероризма с появата на групировката "Ислямска държава". Дали Картър не трябва да си увеличи диоптрите на интелекта, за да види тази истина? Руската авиация унищожава обект след обект на терористите в Сирия, но за шефа на Пентагона това е наливане на масло в огъня. Руската дипломация подхвана офанзива за регулирането на конфликта, изразявайки готовност за контакти с противниците на Асад и включвайки редица страни от региона. Но за Вашингтон това също е наливане на масло в огъня. Нещо повече, последните предложения от 9 точки на Москва показват, че тя не е зациклила на Асад и няма да задръсти разрешаването на конфликта заради едната личност и частния случай. Очевидно за САЩ, която правят точно обратното и свеждат разплитането на възела до единичния случай (съдбата на Асад), това също е наливане на масло в огъня. Наливане също, че руските самолети удрят всички терористи, включително и онези, които Америка смята за "свои", че на дипломатическото поприще тя настоява да се изясни кои противници на Асад са наистина терористи, и кои не. Всъщност в сирийската пустиня американската политика стигна до едно ценностно и геополитическо падение - в името на мимолетната полза явно залага на някои местни терористични групировки, на "нашите терористи". Нищо че иначе е обявила тероризма за заплаха номер 1. Всъщност това не е нещо необичайно за нея. Тя уж се бори за разпространението на демокрацията по широкия свят, но не прави това срещу една Саудитска Арабия. Уж се бори срещу диктаторите, но през 70-те години застана зад чилийския хунтаджия убиец Пиночет.
За жалост Вашингтон прилича на човек, който е облякъл дрехи с хастара отгоре. И е убеден, че това е редно. Ако нещата се свеждаха само до него, щеше да е забавен. Но той има мерак да диктува модата на цяла една общност. Дали пагубният му вкус вече не се е прехвърлил и върху Няма Акъл Тази Организация?
