/Поглед.инфо/ На американския президент изглежда му е писнало по сирийския конфликт (а по други горещи точки) да бъде Обалама. И по този конфликт (а не само по него), го виждаме да крачи по стъпките на Русия, за която иначе твърди, че я бил хвърлил в изолатора на международното положение.
Повод за подобни мисли е констатацията на президента в интервю за Би-би-си, дадено при посещението му във Великобритания: "За Съединените щати и Великобритания би било грешка да изпратят наземни войски и да свалят режима на Асад“.
Дали пък това не е преломният момент в позицията на САЩ за Сирия? Преломният момент в еволюцията на Обалама към Обама? Хайде да разчетем какво всъщност иска да ни каже американският президент. Знаем, че в становищата на политиците много често има втори, трети пласт на отношение или послание – един вид подтекст. Много често този подтекст е сърцевината на тяхното мнение, но те избягват да я изрекат в прав текст най-вече по тактически и конюнктурни съображения.
Какъв ли тогава ще е подтекстът в мнението на Обама? Че свалянето на режима на Асад би било грешка, независимо от какъв род войски и националност би могло да се извърши. Ето това всъщност иска да каже Обама.
Ако някой се съмнява в този извод, да му припомня какво призна той съвсем наскоро: че е допуснал грешка в Либия. Подтекстът беше, че не само САЩ, но и целият Запад е допуснал грешка със свалянето на режима на Кадафи. И няколко дни по-късно американският президент изпраща послание, че не желае да бъде допусната същата грешка и Сирия. При това положение мисълта ни ще трябва яко да се напъне, за да го нарече Обалама.
Да припомня какво каза и германският външен министър Франц-Валтер Щайнмайер в интервю за в. „Ханделсблат“: „На фона на неговите успехи (на Башар Асад – ред.) в борбата срещу „Ислямска държава”, дори ми се струва, че ако той остане още малко на власт, това би отговаряло на германските интереси. На мен ми се струва, че Русия при всички положение се опитва да предотврати пълния крах на сирийския държавен апарат. Ако той рухне, на власт ще дойдат ислямистите“.
Това е казано от германски политик, но дали предотвратяване на пълния крах на сирийския държавен апарат и успехите срещу ИД не отговаря и на американските интереси? Дали оставането на Асад още малко на власт също не е от полза за американски интерес? Затова и президентът на САЩ вече не говори за отстраняването на сирийския президент като задача №1. Обама явно вече е вдянал, че в Сирия (и изобщо в Близкия изток) бушува битка не между демокрацията и диктатурата, а между цивилизоваността и варварщината. За съжаление трябваше да загинат 300 000 души, трябваше да бъдат прогонени от родните им места 12 млн бежанци, за да вдене Вашингтон истината. Тези 300 000 убити са цената на еволюцията на американския президент от Обалама към Обама.
Но най-куриозното е, че тази еволюция на американския лидер е извършена от „изолирания“ Путин. Именно той на няколко спести на Обама да повтори в Сирия грешката от Либия. Да върнем малко лентата назад. Още от началото на сирийската криза Кремъл казваше, че тя трябва да се разреши по мирен път, чрез диалог. Докато Вашингтон казваше, че първостепенното условие за разрешаването на кризата е падането на Асад от власт – тоест силовото и военно решение. След това в скандала с химическите оръжия през 2013 г. Обалама бе заплашил да бомбардира Асад (макар да имаше факти, че те са използвани от джихадистите). Както и да е, но Оба(ла)ма не го направи благодарение на дипломатическата инициатива на Путин за химическото разоръжаване на сирийската армия. Ако бяха обаче започнали въздушните удари срещу правителствената армия и в резултат бе паднал режима на Асад, на власт в Сирия щяха да дойдат именно варварите.
Две години по-късно американската грешка от Либия не бе допусната в Сирия отново благодарение на руска намеса – този път на военната й кампания от миналия септември, която не просто спаси Асад, но и цивилизоваността в Сирия. Благодарение също и на дипломатическата офанзива на Путин, която вървеше паралелно с военната кампания. Точно тази инициатива доведе до съвместни действия на всички замесени сили да не допуснат терористите на власт в Сирия – до договореността между Москва и Вашингтон за регулирането в Сирия, до резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, до примирието и организирането на вътрешно сирийските преговори. И така до косвеното признание на Обама, че би било грешка свалянето на Асад, независимо с чии войски.
Всъщност на сирийския терен Путин водеше Обалама към Обама. Разбира се, това няма да му бъде признато, но да видим как ще се развият нещата на друг конфликтен терен – украинският. Ако там Обалама накара Киев да изпълни Минските споразумения, той и там ще може да финишира като Обама.
