/Поглед.инфо/ Станахме свидетели на поредното потвърждение за смяна на ролите в Близкия изток.
Това десетилетие и особено от украинската криза Америка (съответно и Западът) тръбяха, че политиката им към Русия е политика на сдържане, на възпиране (restrain) - от Украйна до Близкия изток.
Е, в сряда стана ясна смяната на ролите - възпираната държава се оказа Америка, а възпиращата сила Русия.
Този прочит на събитията около Сирия от последните дни е като просто аритметично действие - все едно събираш 2+2. Няма как да получиш три или пет.
Всичко започна с войнствения туит, който изстреля Доналд Тръмп в ранните часове на срядата (американско време) - нищо чудно да го е направил още по пижама от спалнята си. "Русия обещава да свали всички без изключения ракети, изстреляни срещу Сирия. Подгответе се добре, защото ракетите ще бъдат много - добри, нови и високотехнологични".
И само след 40 минути последва негов нов, но вече антивойнствен туит: "Отношенията ни с Русия са по-зле, от когато е да било, включително от времето на Студената война. Няма никаква причина за това. Русия се нуждае от нашата помощ заради своята икономика - и това много лесно би могло да се направи. Необходимо е всички страни да работят заедно. Ще спрем ли надпреварата във въоръжаването?" Не мисля, че Путин би възразил срещу такива мисли. А и най-вече действия.
Мнозина се питат какво е станало в рамките на тези 40 минути. Отговорът не е труден, той също е решение на задача с просто аритметично действие.
Най-вероятно през това време Тръмп или се е запознал или е вдянал съзнанието си в далекобойното интервю на руския посланик в Ливан Александър Засипкин. "Ако последва удар от страна на Америка, ракетите ще бъдат свалени, а също ще бъдат поразени обектите, от които са направени залповете". Това означава, че сред мишените може да се окаже плаващият в Източното Средиземноморие боен кораб на САЩ "Доналд Кук" с неговите 60 ракети "Томахоук", които се предполага, че ще излетят срещу Сирия. А също американските бомбардировачи или подводници, които ще насочат ракети срещу сирийски цели. А това означава война, коментира пред британските медии бившият командващ британските въоръжени сили ген. Ричард Барънс. Това означава пряк сблъсък между САЩ и Русия, какъвто не е имало и през Студената война, макар тогава да са воювали помежду си въоръженията на САЩ и СССР (примерно във Виетнамската война).
Впрочем руският дипломат просто препотвърди предупреждението от миналия месец на началник на Генщаба на руската армия ген. Валери Герасимов.
Днес вече има нови знаци, че Вашингтон дава заден ход. В отговор на журналистически въпрос дали е възможен сблъсък с руските военни, говорителката на Белия дом Сара Сандърс отвърна, че "всички варианти се разглеждат", ударът срещу Сирия е "една от възможностите, един от вариантите, които президентът може да предприеме, а може и да не предприеме".
И така Русия възпря американски удар. Това неизбежно ще се коментира обилно, ще се правят съответните изводи в столици, мозъчни центрове, разузнавателни служби и дипломатически среди. Това неизбежно ще има и своите геополитически последици. Оттласнаха ли се обаче двете суперсили от директен сблъсък, избегната ли е трета световна война, питат се мнозина.
Привидно да, но не на 100 процента. Русия отправи предупреждение за удар от САЩ, но такъв удар може да бъде нанесен от техни съюзници - Франция, Великобритания, Израел. Британската премиерка обяви вчера, че страната й е готова за удар и британските подводници се насочват към такова разстояние от Сирия, от което ракетите им да достигнат целите. Примерно срещу второстепенни цели, така че хем Западът да не стане за смях заради кухите си закани, хем и да не пламне трета световна. И по възможност да изглежда така, че Путин не е озаптил Запада.
Последните няколко десетилетия малоумието се шири на западната политическа сцена и нищо чудно някой президент или премиер да е решил, че предупреждението на Москва не важи за съюзниците на САЩ. Дали пък заради това малоумие няма да е уместно и предупреждение към съюзниците на Вашингтон?
Дума
